Битката за управлението на азиатското богатство

Кевин Браун, Сингапур

Глобални и регионални банки се борят да разширят частното си банкиране в Азия в опит да грабнат парче от богатството, което генерира силният икономически растеж там, а след време и потенциалната вълна от активи от Швейцария.
Дейвид Конър, изпълнителен директор на сингапурската Oversea-ChineseBanking Corporation, улови съвсем точно атмосферата преди седмица с изявлението, че неговата институция е платила $1,4 млрд. за азиатското частно банкиране на холандската банка ING. При финансов коефициент от 5,8 пъти размера на управляваните активи азиатските операции на ING се продадоха с над двойно по-голяма оценка от европейската й частна банка, която бе купена от Julius Baer при коефициент от едва 2,3.
Сделката се прие положително. Повечето анализатори подкрепят мнението на Конър, че това е рядка възможност за придобиване на азиатска частна банка във време, когато високият икономически растеж се завръща, а активите започват да изтичат от Швейцария след смекчаването на банковата тайна.
Най-малко седем потенциални купувача показаха интерес към активите на ING. Сред частните банки с амбиции за навлизане в региона е BOC International Holdings, клон на Bank of China, който се установява в Хонконг.
Регионалната индустрия за управление на частно богатство се разрастваше бързо през последното десетилетие. Хонконг и Сингапур могат да се похвалят с по над 60 фирми в тази сфера.
Анализаторите от бранша казват, че Сингапур има около $300 млрд. под управление (при $50 млрд. през 2000 г.), а Хонконг е с малко под тези средства.
Въпреки ентусиазма индустрията е изправена пред редица предизвикателства в Азия.
Пиер Баер, изпълнителен директор на частното банкиране на Société Genérale в Сингапур, заяви пред „Файненшъл таймс“, че очаква броят на лицата с високо нетно състояние (тези с над $1 млн. за инвестиране) да расте с 12,3% годишно при прогнозирани 7% в САЩ.
Благодарение на това широко разпространено гледище Азиатско-Тихоокеанският регион ще изпревари Северна Америка като най-големия район за управление на лично богатство до 2013 г. Подобен мащаб обаче изисква бързо и трайно възобновяване на растежа на азиатския брутен вътрешен продукт. Направените прогнози не вземат под внимание опасността от втори глобален спад, която носи оттеглянето на извънредните държавни политики за фискално и парично стимулиране.
Всяко протакане на възстановяването или забавяне в темпото на дългосрочния растеж може да се окаже с доста неприятни последици. Броят на изключително богатите хора в Азия е паднал с 14,2% през миналата година, а общата стойност на активите им е намаляла с 22,3% на $7,4 трлн., сочи тазгодишният доклад Asia-Pacific Wealth Report на Capgemini и Merrill Lynch.
Все още не е ясно дали Швейцария наистина ще понесе значителен отлив на активи към Азия в резултат на разклатения режим на банкова тайна.
Високопоставени частни банкери в Азия казват, че няма особени признаци за значителен приток на средства. „Мит е, че голямо количество капитал е бил пренасочен от Европа към Азия през последните няколко години“, казва ръководител на водеща частна банка в Сингапур. „Процентът на депозираните активи в Сингапур от източници извън Азия винаги е бил между 4 и 10 на сто. Това са предимно клиенти, които имат някакъв афинитет към континента и искат да диверсифицират портфолиото си от активи или просто да инвестират тук“, продължава той.
Твърде вероятно е Швейцария и азиатските й конкуренти да се окажат със сходни режими за поверителност, базирани върху правилата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, които всички те приеха.
Азиатските частни банкери са изправени пред ръст на разходите, тъй като регулаторите в Сингапур и Хонконг се готвят да затегнат правилата за взаимоотношения с клиентите, атакувани от гневни инвеститори, загубили много пари по време на финансовата криза.
Новите правила вероятно ще изискват от банкерите да водят по-подробен отчет, да следят по-стриктно за инвестирането на парите в съответствие с целите на клиентите им и да предоставят ясно обяснение на инвестиционните продукти и свързаните с тях рискове. Тези промени вероятно ще принудят банките да наемат повече мениджъри за връзка с клиентите, което ще вдигне разходите за набиране на кадри, тъй като става все по-трудно да се намерят опитни банкери.