Фатално привличане

Редакционен коментар

За разлика от популярната мелодия на „Момичето от Ипанема“ танцът нагоре-надолу на реала бе всичко друго, само не приятен и нежен. Сляпото увлечение на чуждестранните инвеститори извади валутата от зимното й дъно, покачвайки я с 54,5% спрямо щатския долар и с 23% на търговско претеглена база, докато правителството не каза „край“ и не наложи 2% данък върху портфейлните постъпления.
Макар обидените инвеститори да оставиха както акциите, така и реала да се плъзнат надолу, стъпката бе добър избор от страна на правителството. Да го обосновават като управление на валутния курс обаче, е погрешен ход. Покачващият се реал е признак за проблем загадка в Бразилия – основната причина са капиталовите постъпления, чийто интензитет нарастваше от години, с временно прекъсване заради финансовата криза.
Това фатално привличане (към момента държавният дълг на Бразилия се оценява от основните рейтингови агенции с инвестиционен клас) води след себе си и проблемите. Един от тях е алтернативният разход на резерва от $222 млрд., който реално не носи никаква лихва и е прекалено скъпа застраховка срещу изтичането на капитал. По някои изчисления Бразилия вече е заплатила за тази си предпазливост с 1-2% от годишното си производство.
Съществува и риск парите да разстроят икономиката. Капиталите все повече навлизат в Бразилия под формата на портфейлни, а не на преки чуждестранни инвестиции. Докато през август тримесечното средно движение на преките чужди инвестиции в размер на $1,6 млрд. е било по-малко от половината в сравнение със същото движение отпреди година, постъпленията от портфейлни инвестиции са се увеличили над два пъти до $5,2 млрд. Любовта към самбата е прекалено хубава, за да е истинска – налице са традиционните съставки за класически балон на активи в нововъзникващ пазар. Бъдещият статут на Бразилия като голям износител на петрол допълнително подклажда напрежението.
Правителството е достатъчно мъдро, за да се тревожи, преди да е станало прекалено късно. Крехката и трескава глобална валутна система не оставя почти никакви възможности на развиващите се страни да образуват балони, които ще са доста по-лошо развитие от умерения данък. Попиването на ликвидността у дома само прави така, че взимането на кредит в „нисколихвена“ валута да изглежда като добра опция. Рецептата за бедствие е валутният курс да бъде оставен да прескочи прага. След задушаването на износа (половината от който са промишлени стоки) рано или късно ще последва болезнено падане от високо, ако капиталовите постъпления спрат.
Бразилия следва разумна политика. Данъкът е доста скромен. Той не важи за преките чужди инвестиции, които са по-малко благоприятни за развитието на балони на активите. По-важното е, че се отнася честно към инвеститорите, като ги облага при влизането им, а не когато се опитат да си вземат парите обратно, както направи Малайзия преди десетилетие. Сега правителството трябва да си върне доверието им, като се увери, че разбират начина му на мислене.
За да успее, Бразилия ще трябва да живее със силен реал. Данъкът не променя този факт, но помага задачата да бъде управляема.