Ласло Бараняй: България трябва да увеличи инвестициите в образование

В четвъртък Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) отпусна на България кредит от 500 млн. евро за съфинансиране на приоритетни проекти, подкрепени от фондовете на ЕС през новия програмен период 2014 – 2020 г. Договорът беше подписан от финансовия министър Владислав Горанов и вицепрезидента на ЕИБ Ласло Бараняй.

Средствата ще бъдат използвани за осигуряване на националното съфинасиране по оперативните програми в сферата на транспорта (включително градски транспорт) и околната среда, посочват от международната финансова институция. Те ще бъдат предоставени под формата на структуриран програмен заем, като освен големи проекти ще могат да се използват и за финансирането на по-малки схеми, които заради ограничения си размер не могат да кандидатстват за директно финансиране от ЕИБ.

Предоставеният от институцията заем е продължение на успешното финансово сътрудничество между ЕИБ и България. През 2007 г. банката подписа договор за подобен кредит в размер на 700 млн. евро за съфинансиране на проекти, финансирани от ЕС. Около 80% от договорените тогава средства са били разпределени, посочват от ЕИБ.

„Кредитът от ЕИБ ще съфинансира приоритетни проекти на обща стойност 4.3 млрд. евро в България“, коментира Бараняй. По думите му заемът ще ускори усвояването на европейските грантови средства, предоставяни в полза на националната икономика, като по този начин ще засили конкурентоспособността й и ще подкрепи икономическия ръст и заетостта. „Финансирането на ЕИБ е допълващо техническата помощ, предоставена от ЕИБ с оглед получаването на грантовете от ЕС“, допълва той.

„Капитал Daily“ разговаря с него за резултатите от финансирането за предишния програмен период и уроците за страната.

Каква част от 700-те млн. евро, договорени между ЕИБ и България за предишния програмен период, са били използвани като национално съфинансиране и каква част като средства за покриване на финансов недостиг при проекти, генериращи доходи?
Дейностите на ЕИБ се определят от конкретните проекти и от търсенето. От българските власти зависи да определят какъв тип от заем за съфинансиране с европейски средства се нуждае страната. В допълнение на това ЕИБ не прави разлика между „национално съфинансиране“ и „финансови нужди за проекти, генериращи доходи“, тъй като ние предоставяме средствата на нашия кредитополучател – Република България.

Защо сумата за този програмен период е с 200 млн. евро по-малка?
Този въпрос би могъл да бъде разгледан от различни гледни точки. Бихте могли да кажете, че тези 500 млн. евро могат да са повече, ако вземем предвид това, че настоящата операция финансира като приоритетни области секторите „Транспорт“ и „Околна среда“ дори и въпреки липсата на одобрени от ЕК оперативни програми. Това е възможно благодарение на доброто познаване на ситуацията им посредством предишното финансиране на проекти и техническата помощ. Следва да се има предвид, че ЕИБ се ангажира с това да продължи високата степен на участие в България, както и че банката е готова да анализира евентуалните нужди в други сектори след одобряването на съответните оперативни програми.

Като външен експертен наблюдател какви недостатъци забелязахте в първия програмен период, който България изпълняваше за усвояване на европейски средства?
Програмният период 2007 – 2014 беше първият цикъл за усвояване на средства от фондовете на ЕС за България. Имайки това предвид, бихме могли да кажем, че страната не се представя зле. Като цяло може да се заяви, че вземането на решения, идентифицирането на приоритетите и спазването им през цялото необходимо за получаването на очаквания резултат време е ключово за успеха на която и да е политика.

Трябва ли страната да използва повече собствени средства за инвестиране в области като водната, образователната, инфраструктурната?
Определено да, ако собствените средства са налице, особено в образованието, което е един от водещите приоритети на ЕС, тъй като е инвестиция в бъдещето. И пак това е въпрос на избори и приоритети, тъй като по дефиниция живеем в свят на икономически недостиг.

Виждате ли опасност в свиването на собствените бюджети за капиталови разходи както на национално, така и на регионално ниво?
Като цяло бюджетите не се намаляват само заради самото свиване. По принцип има реална нужда от съкращения. Един здравословен режим, ако се спазва за нужния период, винаги дава по-добри крайни резултати, отколкото предишната ситуация. Внимателният контрол на публичните инвестиции определено би дал добра представа за това кои проекти действително са приоритетни, но след това ще трябва да последват и нужните избори и решения.

Добре ли е за страна като България да използва повече грантови схеми или повече финансови инструменти при усвояването на европейските фондове?
Очевидно е, не само в случая на България, но и по отношение на останалите страни – членки на ЕС, че грантовите средства на ЕС или публичните средства като цяло никога не биха били в състояние да покрият цялото финансиране, необходимо за прилагането на приоритетни проекти. Необходимо е все повече да се увеличава и участието на частния сектор.
Една от възможностите в това отношение е да се използва в по-голяма степен иновативният инструмент за финансиране – публично-частните партньорства (ПЧП). Това предлага големи потенциални ползи, но също така представлява и уникален набор предизвикателства. ЕИБ създаде Европейския експертен център за публично-частно партньорство (EPEC), за да сподели експертизата на ЕИБ за по-широкото използване на ПЧП с клиентите ни. Това позволява на членовете ни от публичния сектор да споделят опит и експертиза, да споделят анализи, да обсъждат най-добрите практики и да подпомогнат максимизирането на възвращаемостта.