Левът е стабилен, въвеждането на еврото е ненужно

В края на месец април Институт „Отворено общество“ представи изследване, проведено в периода март-април 2009 г. Според данните около 55% от хората у нас вече са засегнати от кризата. За повече подробности около изследването, както и по други текущи икономически теми разговаряхме с изпълнителния директор на Институт „Отворено общество“ Георги Стойчев.В края на месец април Институт „Отворено общество“ предстви изследване, проведено в периода март-април 2009 г. Според данните около 55% от хората у нас вече са засегнати от кризата. За повече подробности около изследването, както и по други текущи икономически теми разговаряхме с изпълнителния директор на Институт „Отворено общество“ Георги Стойчев

.

Г-н Стойчев, българските домакинства започнаха ли да усещат ефектите от кризата?
Георги Стойчев:
Данните (бел.ред – от изследването) показват, че около 55% от хората, така да се каже, лично са се запознали с кризата. Тоест те са изпитали върху гърба си ефектите от кризата по един или друг начин.
Формите на проявление на кризата за домакинствата са главно във вид на съкращаване на доходите, затруднение и увеличаване на разходите, свързани с обслужване на кредити и за част от домакинствата, за съжаление – загуба на работа.
Домакинствата и гражданите са умерени песимисти, както за бъдещото икономическо развитие на страната, така и за икономическата ситуация на самите домакинства. От октомври насам виждаме, че расте процентът на хората, които изразяват песимизъм за икономиката и за състоянието на домакинствата, но за щастие този песимизъм е умерен. Хората смятат, че нещата ще се влошат, но ще се влошат малко. Няма да се влошат драстично. Няма да имаме нова жанвиденова зима. От тази гледна точка ми се струва, че домакинствата и гражданите имат реалистична представа за ефектите от кризата.
Друго нещо, което прави впечатление, е, че гражданите си дават сметка за това, че кризата променя рисковете и съответно техните страхове. Ако през октомври основният страх на домакинствата и гражданите беше свързан с повишаването на цените и очаквания за ускоряване на инфлацията – нещо, което наблюдавахме през 2007-2008 г., то през април вече виждаме, че рязко намалява – с около 1/3 – броят на хората, които изразяват опасения, свързани с увеличаване на инфлацията. За сметка на това над 2 пъти се увеличава броят на хората, които очакват рязко увеличаване на безработицата, тоест основните страхове на хората са да не си загубят работата.
Нещо, което би засегнало домакинствата, техните бюджети, тяхното усещане за благосъстояние, е свързано с факта, че около 90% от българските граждани са собственици на недвижими имоти. От октомври насам виждаме рязък спад на хората, които живеят с мисълта, че имотите ще продължат да поскъпват. Около 3 пъти нараства броят на хората, които смятат, че имотите влизат в цикъл на поевтиняване, което индиректно ще засегне самоусещането на собствениците на имоти за тяхното благосъстояние. Ако един човек преди година е мислил, че живее в имот за 100 хил. евро, сега вече той знае, че живее в имот за 70 хил. евро, тоест дори да отиде в банка и да се опита да го заложи, за да вземе свеж ресурс за своя апартамент, той е значително по-малък, отколкото е бил преди половин година и това вероятно ще се отрази в бюджетите на домакинствата и на разполагаемия ресурс.
Имат ли българите доверие във финансовата система на страната?
Георги Стойчев:
Българите имат доверие във финансовата система. В сравнение с нивото на това доверие от октомври, тоест от началото на кризата, виждаме силна тенденция за повишаване на доверието. Около 2 пъти се увеличава броят на хората, които днес заявяват, че имат доверие на банките в сравнение с нивото през октомври миналата година.
Виждаме нарастване на доверието към българския лев. Към днешна дата (22 април) около 77% от българите заявяват, че спестяват в левове и това е с 10% повече, отколкото през октомври.
Подкрепата за системата на валутния борд също бележи растеж – от 45% на 55%, тоест кризата вече е излязла от схемата на финансовата система. Рискът за недоверие към банките поне засега е преодолян и хората виждат по-скоро риск, свързан със самото икономическо развитие на страната. Това, което е проблем, е реалната икономика, не банковият сектор.
Кои са основните харчове на домакинствата, които са засегнати от кризата?
Георги Стойчев:
В рамките на това изследване не сме задавали такъв въпрос. Имаме други изследвания, но те са с по-стара дата.
Според Вас има ли нужда България от заем от Международния валутен фонд (МВФ) ?
Георги Стойчев:
България в момента няма нужда от заем от МВФ, защото има относително високо ниво на валутните резерви. Въобще не сме в ситуацията на Полша или други страни от региона, които взеха вече заеми от Фонда. Бюджетът все още е на плюс. Не са реализирани дефицити. Виждаме, че все още има очакване за някакво ниво на излишък, тоест няма никаква финансова причина, която да накара България да търси заем от МВФ. Според мен България не се нуждае от такъв заем. Голямото предизвикателство пред страната ни е да продължи да провежда такава политика, при която тя няма да има нужда от заем.
Има ли някакъв значителен ръст на инфлацията през последните няколко месеца?
Георги Стойчев:
Ние виждаме, че темпът на инфлация на годишна база, според официалните данни, е спаднал 3 пъти. Това е добрата новина в условията на лошия разказ за кризата. Инфлацията, която миналата година беше достигнала темп от около 12% годишно, сега е 4% годишно, тоест ние се приближаваме към изпълнението на инфлационния критерий за влизане в еврозоната. В някакъв смисъл, както някои цинични икономисти могат да кажат: „България е на една рецесия разстояние от влизане в еврозоната“. Да се надяваме, че в резултат на влошаване на икономическата конюнктура и изпълнение на инфлационния критерий, ние няма да се провалим в изпълнението на някой от другите критерий, но това е шансът на България кризата от негатив да бъде превърната в позитив.
Кризата дава възможност на България да изпълни част от критериите за влизане в еврозоната. Ако ние имаме разумно правителство и разумна политика, тя ще насочи усилията именно към това сега да се мобилизират публичните и политическите ресурси, за да може България да влезе първо в ERM II. Според мен това трябва да е първият приоритет на следващото правителство и на следващия финансов министър – категорично да заяви желание за влизане в ERM II. Второ – бюджетът трябва да се планира по такъв начин и да се водят такива политики, че България в максимално кратки срокове да изпълни маастрихстките критерии, включително използвайки ефектите от кризата върху намаляването на инфлацията и появата на дефлационни процеси, за да може в края на тази криза България не само да излезе финансово стабилна, но и да влезе в еврозоната.
До колко време според Вас България може да покрие критериите за влизане в еврозоната?
Георги Стойчев:
Ние първо трябва да влезем в ERM II . Това, в най-добрия сценарий и ако имаме най-ефективното правителство под слънцето, може да стане до края на тази година, макар че това е малко нереалистично. По-вероятно е да влезем в ERM II през 2010 г.
След като влезем в предприсъединителния инструмент на еврозоната, трябва да престоим там най-малко 2 години, тоест отново при най-оптимистичния сценарий България ще може да бъде формално разглеждана като потенциален кандидат за влизане в еврозоната най-рано към края на 2012 г. Най-ранната реалистична дата за влизане в еврозоната е 2013 г. Ясно е, че по този път има много рискове, особено в условията на криза и на неяснота за това как ще изглежда следващото правителство и каква ще бъде неговата икономическа политика, особено на фона на това, че виждаме една Европейска централна банка (ЕЦБ), която не е голям ентусиаст относно своето разширяване на изток по отношение на еврозоната. Дори и 2013 г. е, както се казва на английски, wishful thinking (самозалъгване – бел.ред.).
Може ли въвеждането на еврото като паралелна платежна единица в България да смекчи ефектите от икономическата криза?
Георги Стойчев:
Не виждам съществен смисъл от подобна операция, защото така или иначе левът фактически е евро в рамките на борда и според мен няма смисъл от паралелно циркулиране на еврото.
Левът е стабилен. Доверието в него е голямо. През последните години ни служи прекрасно и ако се продължи с благоразумна икономическа политика, не виждам никакъв проблем той да продължи да ни служи прекрасно до самото влизане в еврозоната. Освен това не смятам, че трябва да предприемаме мерки, които да дразнят силно раздразнителната ЕЦБ, така че на този етап според мен няма смисъл от паралелно въвеждане на еврото и от сериозни разговори за едностранно въвеждане на еврото. Ние трябва да съсредоточим усилията си към това да влезем в еврозоната през официалния вход и това има предпоставки – кризата е една от тях.