Лекар за всички болести

„Нямаме такъв лекар, но ако си платите в медицинския център, ще ви прегледат и ще направят изследвания, касата не плаща за това.“ Ако не сте чували тази реплика, значи не познавате нито един от близо двата милиона пациенти, посещаващи болница всяка година, и не сте един от тях. Това означава, че не сте се впускали в търсене на най-добрия хирург, който е в София, място в химиотерапията в Пловдив, кой да разчете скенера във Варна и къде да направим консултация и с ендокринолог, и с нефролог във Видин например.

Свободният избор на лечебно заведение на пациента в момента се свежда до търсене на място в болница и футболизирането му (по думите на здравния министър д-р Петър Москов) между няколко болници, които са специалисти по поне едното от няколкото му заболявания.

Да се свърши с мъчителното упражнение по търсене беше основната цел на втората стъпка на здравната реформа, предложена от правителството. Текстовете за т.нар. комплексна услуга за пациента бяха част от приетия Закон за лечебните заведения и бяха ключовата битка на здравния министър. Пълната реализация на идеите му беше донякъде орязана от парламента, но въпреки всичко в нея има няколко революции в досегашния замрял здравен сектор. Здравната каса за първи път от съществуването си няма да е длъжна да сключва договор с всички болници. За да сключат договор за лечение на най-тежките заболявания, клиниките трябва да се обединят, така че да предлагат пълна медицинска грижа.

Задача с 365 болници

В България със здравната каса работят 367 клиники и медицински структури, в които се извършват операции. Броят им е почти двойно по-голям от европейските стандарти. Голям обаче е и броят на пациентите, което е логично заради застаряването на населението и недоброто качество на медицинската услуга. Броят на приетите болни расте всяка година и в момента всеки трети е лежал поне веднъж в годината в клиника. Растат и средствата за болниците – през миналата година те са получили от здравната каса 1.6 млрд. лв. Разпределението на тези средства е 900 млн. лв. за 65-те държавни болници и 700 млн. лв. за 302 общински и частни лечебни заведения.
Проблемът с бройката на болниците е, че повечето са съсредоточени в големите градове, а цели райони на страната са непокрити с основни специалности. През миналата година здравната каса е платила 56% от средствата за болнично лечение в три от своите 28 поделения – София, Пловдив и Варна. По същия сметки 62 клиники са получили 1.166 млрд. лв., или 70% от парите на НЗОК.

Идеята на здравния министър беше да намали броя на болниците и да ги окрупни така, че да предоставят колкото е възможно повече здравни услуги на едно място, за да не трябва пациентите да търсят непрекъснато къде да се лекуват. Първоначалният вариант на текста предвиждаше това да стане чрез приватизация, чрез акредитация и отпадане на болниците с най-малко лекари и апаратура или чрез обединяване в консорциуми на няколко клиники. Приватизацията обаче отпадна като възможност и сега колко болници ще има ще определя не пазарът, а държавата – чрез задължителна Национална здравна карта за броя на лекарите и болниците, които са необходими по места. Според закона здравната каса няма да бъде длъжна да сключва договор с всички болници, а само с тези, които отговарят на критерии, определени в наредба на здравното министерство.

Основната битка на здравния министър – за това да бъде предоставяна комплексна услуга, завърши с успех за него, след като получи подкрепа и от премиера Бойко Борисов. Парламентът прие клиниките, които ще предоставят услуги от основния пакет – кардиология, неврохирургия, онкология, детско и майчино здравеопазване, да бъдат задължени да предоставят комплексна услуга и да структурират работата си така, че в тях или в обединения от клиники и центрове, да се лекуват основните диагнози.

Акредитацията, както и досега, остана пожелателна, което означава, че и пациентите, и здравното министерство ще бъдат лишени от инструмент за по-точно определяне на качеството. Едно от притесненията на депутатите е, че задължителната акредитация би могла да доведе до закриването на държавни и общински болници и да оголи цели райони от медицинска помощ.

Комплексна услуга

Пациентските организации в сектора са изключително доволни от текстовете, които обещават да има равномерно разпределение на лечебните заведения в зависимост от потребностите на пациентите.

„Другата изключително важна промяна, която за щастие се случи в пленарната зала на второ четене, засяга текстовете за комплексността и лечението на пациентите. Болниците ще бъдат стимулирани да предлагат възможно повече и комплексни услуги към пациентите, а не да ги лекуват на парче само за заболявания, които са им финансово изгодни“, коментира д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация.

„Кой може да е против да бъдат лекувани всички страдания на пациентите? Болните обаче и сега могат да бъдат комплексно лекувани, но здравната каса плаща за едно заболяване – болницата има хирургия, има и ендокринология, но не лекува пациента за диабета, защото в момента го оперира. Ако й се плаща и за двете, тя ще го направи и сега – не е въпрос на структура, а на организация“, смята д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването. Според него текстът за комплексното лечение е първата стъпка от преосмислянето на начина, по който плаща здравната каса.

Обединенията на болници

Част от експертите са разочаровани, че мнозинството в парламента се е отказало от основния инструмент за регулиране на броя на болниците – приватизацията.

„Най-добре за пациентите и системата е тя да бъде изградена на пазарен принцип – пациентът да бъде клиент и най-добрите болници да могат да привличат най-много пациенти. Притеснително е администрацията да регулира болниците, това би могло да се отрази неблагоприятно и на болните, и на лекарите“, смята д-р Кацаров.

Той допълва, че Националната здравна карта на практика забранява инвестициите в здравеопазването, особено в градовете, в които има повече болници и бетонира статуквото – досегашните налични болници остават.

Притесненията за това дали здравната карта ще ограничи от договор с касата работещи болници тепърва започват.

„Да определим задължителна карта по места без приватизация е равносилно да кажем, че в „Младост“ няма нужда от още един „Кауфланд“. Ако има пациенти и лекари за новата клиника, тя трябва да работи. Винаги има нужда от по-добра болница. Липсата на кадри обаче ще направи процеса на намаляване на болниците естествен“, смята Юлиан Узунов, управител на консултантската компанияTop Management Advisors.

Според него има риск чрез корекционните практики на здравната карта да бъде затвърден монополът на някоя неефективна лечебна структура и да се спъне частна инициатива на високо ниво, която пациентите биха предпочели.

Според д-р Кацаров целта на здравната карта е да осигури лечение на пациентите, но вероятно част от депутатите са я възприели като начин да намалят разходите на здравната каса.

„Ако имаме 30 хил. онкоболни, които взимат лекарства и се лекуват, дали имаме 300 или 200 болници, разходите няма да намалеят. Те са свързани с болните, а не с болниците, защото болните пак са едно и също число. Разходите в здравеопазването няма да намаляват, те обективно са недостатъчни“, отбелязва д-р Стойчо Кацаров.

Сега очакванията за това как ще изглежда здравната система отново са насочени към здравното министерство, което трябва да подготви наредби за критериите за комплексно лечение, изискванията, на които да отговарят болниците, за да сключат договори със здравна каса, и да утвърди окончателния вариант на здравната карта.