Лизинговият пазар – бизнес почти наполовина
Бизнес почти наполовина и просрочия с почти наполовина повече. Това е по-общата равносметка за дейността на лизинговите дружества за близо пет години криза. От началото на 2009 г. до края на септември 2013 г. бизнесът на сектора се е свил с 45.8% (или с 2.6 млрд. лв.), а необслужваните лизингови договори са се увеличили с 44.2% (или с 215 млн. лв.), показват данните на БНБ за лизинговата дейност към края на септември тази година. В тях влизат отчетите на лизингови дружества, регистрирани в централната банка (около 70), които са задължени да подават данни за дейността си всяко тримесечие. Данните показват, че обемът на вземанията по лизингови договори в края на септември тази година е 3.105 млрд. лв., а необслужваните лизинги са за 701.2 млн. лв. Все пак портфейлът отчита първо увеличение от 2009 г. насам на тримесечна база (спрямо предходното тримесечие). На годишна база обаче спадът продължава.
Плахи ръстове
В същото време, ако се обърне внимание на обемите в новите договори за лизинг (т.нар. нов бизнес), се установява, че картината не изглежда толкова драматична. За третото тримесечие отпуснатите средства по нови лизингови договори са за 303.6 млн. лв. През първото тримесечие на 2009 г. обемът на новия бизнес е бил 336 млн. лв. Още повече че лизинговите дружества са правили нов бизнес на нива над 300 млн. лв. за тримесечие за последно през периода април-юни 2009 г. След това само още веднъж – последното тримесечие на 2011 г., се постига такъв обем. През целия период от началото на кризата досега нивата са по-ниски, като едва през второто тримесечие на тази година се наблюдава леко възстановяване (316.2 млн. лв.). Така второ поред тримесечие има задържане на новия бизнес над 300 млн. лв. Въпреки това резултатът за общия размер на лизинговите портфейли като цяло е негативен, тъй като явно обемът на новодоговореното финансиране не успява да превиши обема на вземанията, които се погасяват. Поради това портфейлът отчита нетно свиване на годишна база – със 7.8% (или с 264.3 мнл. лв.).
Лекото повишение на вземанията по лизингови договори през третото тримесечие на годината в сравнение с предходното тримесечие – с 0.6% (17.2 млн. лв.), е твърде скромно и не е ясно дали посоката ще се запази, въпреки че обемът на новия бизнес през този период е с 15.7% по-висок на годишна база.
При тази картина, когато не е ясно колко устойчив ще бъде макар и малкият ръст, за второ поредно тримесечие необслужваните лизингови договори показват положително движение – обемът им намалява, макар и с малко – 3.1% (22.2 млн. лв.). И на годишна база портфейлът от просрочия отбелязва спад с 11.6% (92 млн. лв.).
Положителна посока и по направления
Представянето на портфейла по сегменти според вида на активите, отдавани на лизинг, е разнопосочно. Все пак при два от трите вида активи, които имат по-съществен дял в общия портфейл на финансовия лизинг – машини, съоръжения и индустриално оборудване; товарни и лекотоварни автомобили и леки автомобили, се наблюдава ръст. За трето поредно тримесечие лизингът на товарни и лекотоварни автомобили отбелязва увеличение, макар и с малко и с бавни темпове – 0.2, 0.5 и 2.5% за съответните три тримесечия на тази година до общо 751 млн. лв. Този тип активи се увеличават и на на годишна база с 1.14% (8.4 млн. лв.).
Лизингът на товарни автомобили и този на машини и съоръжения бяха едни от сегментите, които най-много пострадаха в пика на кризата поради срива на секторите, с чието обслужване са свързани – транспорт, логистика, спедиция, строителство. За първо тримесечие и лизингът на машини и съоръжения също отбелязва повишение – с 2% (15.7 млн. лв.) до общо 790.2 млн. лв. Този на леки автомобили продължава да намалява и спрямо предходното тримесечие – с 0.6% (4 млн. лв.), и на годишна база – с 9% (70.8 млн. лв.) до общо 717 млн. лв.
Все още свиването на бизнеса като цяло продължава да оказва натиск и върху финансовите резултати на компаниите от сектора. Според данните на централната банка за седемнадесето поредно тримесечие лизинговите дружества работят на загуба. Размерът й за периода юли – септември 2013 г. е бил 449 млн. лв.