Лихвите по депозитите стигнаха средните за ЕС, но заемите остават скъпи

Лихвите по депозитите у нас вече са на нивата на средните за ЕС. Защо обаче лихвите по кредитите изостават? Въпреки че отбелязаха лек спад спрямо предкризисния период от 2008-2009 г., те все още са далеч от ниските нива в повечето страни-членки на ЕС. У нас средните лихви по ипотечните кредити са 5.6% – 5.7%, докато в еврозоната са средно 2.2%, а в страни като Австрия и Испания – под 2%. Дали причината за това е само фактът, че страната ни не е член на еврозоната?

Повечето анализатори отчитат, че спадането на лихвите у нас продължава колебливо вече няколко години. Парадоксът е, че това се отнася най-вече за депозитите, докато цената на кредитите за потребление в левове за последните 7 години остава на почти едно и също ниво. От юли 2008 до юли 2015 г. лихвата по потребителските кредити е паднала на практика символично – от 11.15 до 10.61%. През тези години най-високи са били лихвите по потребителските кредити през юни 2009 г., когато достигат 14.22%. Най-ниските нива от 2008 г. насам са били през юни 2015 г. – 10.39%. В 2007 и до средата на 2008 г. обаче цената на кредитите е била по-ниска от сегашната. Например в края на 2007 г. лихвите по левовите заеми за потребление се движат от 9.5 до 9.9%. От тогава до сега лихвените нива не са падали под 10%. Малко повече са намалели лихвите по потребителските заеми в евро за последните 7 години – от 9.25% на 7.12%.

В същото време жилищните кредити са поевтинели от 9.07% през юли 2008 до средно 5.64% през юли тази година. Интересно е, че толкова ниски лихви не е имало от 9 години насам –

през май 2006 г. лихвата по жилищните левови заеми също е била 5.64%

Причината за това е, че жилищният пазар почти замръзна в рамките на няколко години, а конкуренцията между банките се изостри. Според брокери обаче в последните месеци пазарът показва признаци за оживление, а в големите градове цените на имотите вървят леко нагоре. Дали това ще доведе и до по-нататъшно спадане на цената на ипотеките, предстои да видим.

Дори и най-ниските лихвени нива у нас обаче не са съпоставими с лихвите по заемите в Централна Европа. В края на юли средната лихва, на която един германец е сключвал договор за жилищен кредит, е 2.17%. Над 4 пъти по-ниска спрямо България пък е средната лихва по жилищен заем във Финландия – 1.35%. Най-близка до българските лихви по ипотеки е Ирландия, където средните ставки са около 3.35%.

Тъй като страната ни не е част от еврозоната, парите от Европейската централна банка (ЕЦБ) и нейната лихвена политика не ни засягат пряко. Въпреки че страни като Гърция, Австрия, Италия са в еврозоната, а точно от тези страни са собствениците на основните банки в България, евтиният ресурс на ЕЦБ не достига до нас.

Приемането на еврото в България, от своя страна, е тема, която постепенно заглъхна и все повече се отдалечава във времето. Общоприето мнение е, че ако приемем общата валута, лихвите ще паднат. Не светкавично и може би не осезаемо. Валутният риск, който сега се калкулира в цената на банковите заеми, на практиката ще изчезне, а еврото би донесло на страната ни необходимата доза доверие. Според експерти обаче това не е достатъчно. Защото има и немалко страни извън еврозоната с доста по-ниски лихви по заемите от тези у нас. Такива са например Чехия и Полша, където лихвите по жилищните заеми се движат около 4 до 5%. „Да, лихвите в Полша и Чехия са по-ниски от тези у нас, но това се дължи на по-сигурния пазар. Една от основните причини за все още високите лихви по кредитите у нас са ниските доходи, оттам е по-висок и рискът заемите да не се връщат“, каза пред „Сега“ кредитният консултант Тихомир Тошев. Според него заемите в страни като Румъния и Унгария са скъпи колкото у нас.

И въпреки това търсене на кредити няма. От последните данни на БНБ е видно, че

кредитирането продължава да се свива

Дали причината за това е очакване за по-ниски лихви от страна на населението и фирмите, или пък затягане от страна на банките заради предстоящите стрес тестове, засега не е ясно. Въпреки че са свръхликвидни и няма къде да пласират ресурса си, банките продължават да се страхуват от високото ниво на лошите кредити в системата. През последните месеци например тече усилено изчистване на банковите баланси – финансовите институции активно отписват кредити, които смятат за несъбираеми. Едновременно с това банките продават и част от проблемните си портфейли на специализирани в събирането на просрочени заеми институции. По данни на БНБ за последните 12 месеца нетният обем на тези продажби е за 442.2 млн. лв.

Експертите са категорични, че лихвите по банковите кредити няма как да паднат осезаемо, ако нивото на лошите кредити не намалее. Така, докато не бъде изчистена голяма част от лошите заеми, високите лихви ще покриват риска. В момента делът на проблемните и преструктурираните кредити у нас е около 23%. В страни като Франция, Германия и Великобритания те са между 3 и 5%. Експертите от Българската банка за развитие (ББР) също посочват, че банковата система няма да допусне разликата между лихвите по кредити и депозити да се свие заради високото ниво на проблемните кредити, което налага банките да се „застраховат“ срещу евентуални загуби с по-високи лихви по заемите и с ниски лихви по влоговете.

Очакванията на експертите са лихвите по ипотечните заеми да се понижат още. По думите на Тихомир Тошев в близко време ще настигнем Полша и Чехия. „Вървим към по-ниски лихви – имаме налице съживяване на икономиката, видимо раздвижване на пазара. Допреди няколко години и дори преди кризaта сегашните лихви бяха немислими“, категоричен е експертът. По думите му вече има оферти за ипотечни заеми с годишна лихва, която започва от 4.7%.

Според Цветанка Минчева, директор „Банкиране на дребно“ в Уникредит Булбанк, ще продължи тенденцията от началото на тази година лихвите по жилищни кредити за домакинствата да намаляват. „Сред причините за това са засилената конкуренция между банките, ниските лихвени проценти на междубанковия паричен пазар, високата ликвидност в банковата система, както и понижаващата се цена по депозитите“, заяви Цветанка Минчева за „Сега“. По думите й предстои възстановяване на потреблението на домакинствата през четвъртото тримесечие на 2015 г. и запазване на наблюдавания ръст в потребителското кредитиране, което е фактор за запазване на текущите средни лихвени нива по тези кредити. „Първото полугодие на 2015 г. се характеризираше със слабо нарастване на потреблението, по-висока склонност към спестяване и подобрение в очакванията на домакинствата за икономическата ситуация в страната. Предвид понижаващите се лихви по депозитите, се очаква нарастване на интереса на домакинствата към алтернативни форми на спестяване и покупка на недвижими имоти, което рефлектира в понижение на лихвените проценти по ипотечни кредити, но не оказва влияние върху лихвените нива за потребителско кредитиране“, обясни Минчева.

–––––––

Депозитите стигнаха до европейските нива

–––––––

Лихвите по депозитите са се стопили в пъти повече в сравнение с тези по кредитите за последните години, а разликата продължава да се задълбочава. Преди 7 години средната лихва по влоговете за домакинствата е била 5.16%, а през август 2015 г. тя вече е 1.47% за левовите и 1.20% за евровите. Много банки обаче вече предлагат годишни лихви под 0.5 и дори под 0.2%. Тенденцията е лихвите по депозитите да продължат плавно да падат. Като причини се сочат високата ликвидност на банковата система, високата норма на спестяване и слабото търсене на кредити. Все по-големият лихвен марж е една от причините за увеличаващата се печалба на банките. В края на сегашния юли тя достигна 614 милиона лева според последните данни на БНБ.

Оказва се, че по лихви по депозитите сме стигнали много от страните в ЕС. Нещо повече – средната лихва по влоговете за домакинства с договорен матуритет до 1 година в някои страни вече е по-висока от средната за България. В Австрия тя е 1.93%, в Словакия 1.38%, а във Франция 1.33%. Най-ниски са лихвите по влоговете в Литва – 0.15%.