ЛОВ НА ВЕЩИЦИ ИЛИ ПОЛИТИЧЕСКОТО ТЪРСЕНЕ НА „ВИНОВНИЦИТЕ”?
Извадки от книгата „БАНКОВИТЕ КРИЗИ и истината за Агробизнесбанк”
Тази книга в мемоарния си раздел за „частното явление Агробизнесбанк“ в никакъв случай не трябва да се приема като опит за своеобразен реванш към съдебната система и политиците. Постарахме се да съберем колкото се може повече факти за един двадесетгодишен период – създаването на банката, нейното място и роля в бизнеса и града и до онези дни, когато банката беше поставена на видно място в позорния списък на санкционираните от държавата частни банки. Защото нашето мнение е, че трябва да останат трайни следи като свидетелство за огромния ентусиазъм на учредителите – научни работници, и стотиците служители и банкери от Окръжна банка Пловдив, които искаха да участват активно в процесите по преобразуването на плановата икономика в пазарна. Сега, от позицията на изминалите години, можем да оценим, че този ентусиазъм за изява е бил по-сериозен мотивиращ фактор, отколкото високите заплати, които тогава получаваха работещите в частните банки.
Не трябва да се забравя и цикълът, през който преминаха всички участници в „сагата „Агробизнесбанк“”:
почти шоковото прекратяване на индивидуалната за всеки „социалистическа” трудова кариера и рязката промяна на ценностите на обществото;
поетият риск за участие в частния бизнес при липса на умения за предприемачество, които няма как да се предадат от бащи, които не ги притежават, на синове, които ги нямат;
ентусиазмът и бурния успех на банката в незаетото пазарно стопанство;
чувството „долче вита“ за по-висок жизнен стандарт, защото трудът ти е полезен за обществото и Прехода;
сблъсъкът с кризисния цикъл на финансовия сектор: ликвидната криза и ролята на държавата-мащеха;
лов на вещици или политическото търсене на „виновниците” за кризата и насочване на репресивната машина срещу „белите якички” (за да стане възможен разцветът на групировките);
Хората, които живеят сега в България, респективно в Европа, трябва да знаят, че подобни цикли (успех и неуспех) в живота на всеки един поотделно ще бъдат нещо неизбежно. Нужно е да предадем опита си на хора, идващи от една защитена среда (социализма) и внезапното попадане в жестоките реалности на пазара, да приемем, че обратите са неизбежни и стресът не трябва да ни убива…
Вероятно това чувство за сигурна „несигурност” ще ни доведе до една нагласа за приемането на обратите в бизнеса и съдбата като част от живота и до повече усмивки по улиците на нашите градове. Същите, които виждаме по лицата на германци, италианци, французи – европейци с по-дълъг стаж в пазарните ситуации.
Ние, българите, имаме достатъчно природна интелигентност да си направим сами изводите от живота, затова тази книга като цяло и в онези глави, посветени на „Агробизнесбанк“, е по-скоро обективен анализ на събитията от 1991 до 2014 година, а не опит за нравоучение, натрапване на чужди мисли или някакво оправдание.
Колкото повече хора прочетат тези документални истини, изкажат своето мнение или споделят спомени от тези преломни и многозначителни години във форумите към изданията в интернет, толкова по-реалистично и пълноценно ще предадем на поколенията след нас нашия опит и познание. И да придобием гъвкавост и сигурност на пазара на труда. За да стигнем колкото се може по-близо до истините за банковите кризи и съдбата на „Агробизнесбанк“…
За това тази книга не е завършена. Остават коментарите в сайтовете и социалните мрежи Facebook и Google+, малките „зрънца“ истина, която всеки участник в Прехода носи в своите мисли и спомени.
Това е най-ценното човешко познание, за да споделим опита и да живеем в едно общество, което разбираме и не ни е безразлично. Очакваме мнения и истини, за да се донапишат книгите на „Атлас Финанс“ АД и неговото електронно списание „Финанси“ и по конкретно книгата „Банковите кризи и истината за Агробизнесбанк“.
Очаквайте продължение…