Лошата бизнес среда пречи да живеем по-добре

Господин Велев, бизнесът от години иска намаляване на регулаторните режими, но при няколко правителства този проблем се изплъзва от вниманието, целенасочено или не. Какво се прави в момента?
– За съжаление миналата година беше пропусната година за подобряване на бизнес средата, защото в условията на криза това е много ефективно средство за смекчаване на ефекта от нея и е добра база за изхода от кризата. При нас имаше избори, много проблеми и като че ли бяха заети с гасене на пожари, със злободневни въпроси, но не и с подобряване на средата за бизнес. Фактически през 2009 г. почти нищо не е направено. Сега надеждите на бизнеса са през 2010 г. да се направят решителни стъпки, защото опитът показва, че ако те не се направят в началото на едно управление, много трудно се правят в края на мандата.
Колко са разрешителните режими в момента и колко трябва да останат?
– Никой не знае, защото и общините имат режими, без да имат право на това. Административният регистър, където трябва да има представяне на всички съществуващи режими, също не функционира. Ние даже искахме нещо повече от административен регистър, а именно да може да се проследява документът, който е подаден. Това е антикорупционно средство – като се види например, че е подаден документ след друг, а пък е получено решение преди него, очевидно някой е разместил последователността.

Има ли индикации, че нещо ще бъде направено?
– Ние сме свидетели къде бяха концентрирани усилията за тази първа половин година от управлението на новото правителство – в балансиране на бюджета и планиране на следващата година. МИЕТ беше заето с енергийните проекти, с Кремиковци, с други злободневни въпроси. За съжаление не се стигна до такива важни въпроси за бизнеса. Какво е направено – намаляване на капитала за регистриране на фирма на 2 лв. Това не е някаква панацея, нужни са сто такива стъпки, за да се подобри бизнесът. Само с тази стъпка няма как да се подобри. И друго от тази година – че няма да се подават на две места финансовите отчети. Но искам да допълня, че компаниите подават отчети и на трето място – в Търговския регистър, държавна структура. Едни и същи документи се подават на три места, а сега и публичните компании – на четвърто място, в КФН. Сега тези четири ще останат три.
Кои режими според вас най-спешно трябва да отпаднат?
– Трябва да останат само минимално изискуемите по законодателството на ЕС. Нямаме причини да мислим, че България трябва да има повече регулации, отколкото се искат в добре регулирания Европейски съюз. Защото всяка допълнителна регулация е предпоставка за корупция, за бягане на бизнеса в сивия сектор. Има много режими, които се администрират незаконосъобразно. Нашето предложение беше със заповед на областните управители такива режими на общините да бъдат отменяни, да нямат законово основание.
Бихте ли дали пример кои режими на общините са незаконни?
– Най-често за осъществяване на търговска дейност. Всяко малко обектче, което извършва нещо, минава много дълъг път, на всяка крачка има натиск за корупция. Административните проблеми в бизнеса не се свеждат само до режимите. Всеки документ, преди да се приеме, трябва да премине оценка на въздействието, как ще се отрази на бизнес средата. Държавната администрация, която има вътрешната потребност да създава такива правила, които да пораждат корупция, за да си увеличи доходите, трябва до себе си да има друга държавна бюрокрация, която да се грижи за бизнеса.
И смятате, че това ще намали корупцията?
– Това ще способства за намаляването на корупцията, тъй като корупция има там, където се среща бизнесът с държавата. Освен оценка на въздействието друг проблем е и принципът на мълчаливото съгласие.
Има ли някакви действия в тази посока?
– Няма. При нас по презумпция действа принципът на мълчалия отказ, тоест ако нямате отговор, значи отговорът е Не. Освен ако в конкретен нормативен акт е казано друго. А трябва да е обратното. При липса на отговор в уречения срок отговорът да е Да.
А прави ли се нещо за въвеждане на клиринговите къщи за уреждане на междуфирмената задлъжнялост?
– Не, в тази посока няма движение. Това е сложен въпрос, очертава се да се облекчат процедурите по несъстоятелността. Много от вземанията са несъбираеми. Другият голям проблем е, че повечето от тези вериги се затварят в държавата. Дължат се суми за енергия на Булгаргаз, дължат се средства за топлоенергия или пък държавата дължи по обществени поръчки, ДДС и т.н. Държавата е длъжник на предприятието, а то дължи на доставчици на гориво, те дължат пък на своите работници, те дължат осигуровки и данъци и така.
Смятате ли, че ако се задейства МИЕТ да отмени ограничителни режими, това автоматично ще привлече инвестиции, че ще направи по-привлекателен бизнес климата?
– Нека не свеждаме всичко само до режими. Ако се подобри бизнес средата, задължително инвестициите ще се увеличат. При равни други условия, разбира се. Имаме сравнително успешна данъчна реформа, но резултатът от нея е не се усеща осезаемо заради лошата бизнес среда.
Кое и е най-лошото според вас?
– Най-лошото е времето, което бизнесът губи за преодоляване на административни прегради. Данъците са ниски, но се плащат трудно. Операциите, които се изискват, са много повече, прословутите платежни нареждания всеки месец. Всяка година повтаряме едно и също, че има примерно 30 платежни нареждания всеки месец. Умножете ги по 12 месеца по броя на действащите компании, да видите какви тонове хартия се получават, колко изсечени гори, колко години време отнема на хора, които се занимават с това. Тези платежни трябва да се обединят в едно. Сега има една малка стъпка, от тази година платежните нареждания трябва да са с две по-малко. Това все пак е някаква стъпка, но трябва да остане най-накрая едно. Не е сложно, но е някак си по-удобно на няколко десетки държавни служители, отколкото на неколкостотин хиляди предприемачи, финансисти. Другият проблем, който не е решен – държавата не трябва да изисква удостоверяване на факти, за които тя има информация. Продължава практиката да се изискват удостоверения за съдимост. Държавата знае кой е съден, защо ни пита нас. Нека да си провери съдебно. Така е и с актуалните състояния.
Същото е и със задълженията към държавата. Тя знае кой има задължения, нека да си провери служебно. Това са елементи, които, като се насложат, се оказва, че огромна част от времето на бизнеса отива за непродуктивни дейности, които не създават добавена стойност. Не способства за икономически растеж. Не правят така, че да живеем по-добре.

Защо не се предприема нищо, щом се вижда, че кризата ще продължи и тези мерки биха я облекчили?
– Не бива да стигаме до крайности; съвсем нищо – това е крайна оценка. Очевидно в началото има преходен период за адаптация. Има период за управляване на последствия от миналото, но той свърши. Ако тази година не се направят решителни крачки, няма кога друг път да се направят. Бизнесът очаква тази година сред приоритетите да е подобряване на бизнес средата. Защото само макроикономическа стабилност не е достатъчна, за да се развива добре страната и да се привличат инвеститори тук. Трябва да има добра бизнес среда.
Още през март 2009 г. Икономическият и социален съвет приема становище за подобряване на бизнес средата в България. По-късно, през септември Асоциацията на индустриалния капитал предоставя вижданията си за антикризисни мерки на кабинета и парламента. Съществена част от тях е за отстраняване на административните пречки пред бизнеса. Междувременно в антикризисния план на правителството беше посочено, че до края на ноември 2009 г. трябва да се приемат редица мерки за облекчаване на бизнес средата. Много малка част обаче се приемат. Преди дни министърът на икономиката Трайчо Трайков обеща на инвеститорите да отпадне изискването за представяне на свидетелство за съдимост от всички прокуристи на компаниите, което било най-честата причина авторитетни международни компании да бъдат елиминирани.