Вече сме излезли от кризата, но от това не следва нищо добро
Господин Хърсев, как ще определите изминалата 2009 г. и кои сектори в икономиката бяха най-силно засегнати?
-Отговорът на този въпрос е очевиден. 2009-а беше тежка година за българския бизнес, макар че световната финансова криза за щастие не се отрази в толкова голяма степен на България, колкото в другите страни от Европа. Най-засегнати бяха онези отрасли, в които се образуваха балони на свръхактивност – строителство, недвижими имоти, както и цялата търговия с имоти. Цените на тези инвестиционни активи бяха завишени многократно и затова този сектор е сред най-потърпевшите. Ние още през 2007 г. предупреждавахме, че този ръст не може да продължи, независимо дали има криза или не. Отраслите, които произвеждат продукция, свързана с дългосрочни инвестиции, като тежкото машиностроене и добивната промишленост, също бяха сред най-засегнатите заради свитото търсене. Компаниите прибегнаха до използването на запасите си и това винаги е сигнал, че намалява търсенето на нови суровини. Затова и сега след първите признаци за достигнатото дъно и излизане от рецесията цените на суровините ще започват бавно да се покачват и фирмите да се посъвземат.
Има ли сектор у нас, който е останал незасегнат от кризата, например хранително-вкусовата промишленост?
– Незасегнат отрасъл у нас според мен е туризмът. При всичките оплаквания и вопли на едно много силно лоби той все пак бележи положителни резултати в тези трудни условия. При криза туристите се преориентират от по-луксозните и скъпи дестинации към такива с по-ниско качество, но и по-евтини, каквато е България. Затова ние имахме уникалния шанс през миналата година да увеличим нощувките, както и да се повишат постъпленията в сектора. Все още обаче официалните данни не са излезли. Те ще станат ясни през март и тогава реално ще видим какво се е случило. Има сегменти в този отрасъл, които бяха засегнати от кризата и това най-вече важи за по-скъпите, петзвездни хотели. За сметка на това печалби реализират евтините и масови хотели. Друг интересен факт за туристическия сектор у нас е, че бяхме свидетели на пренасочване на туристите. Една голяма част от българите предпочетоха местните курорти, вместо да пътуват до далечни дестинации. Ако гледаме статистиката за влезлите чужденци у нас, през 2009 г. те намаляват. Посещенията им обаче бяха с различен характер, някои идваха в България, за да си купят имот. Докато сега по-вероятно е да дойдат, за да си го продадат. Така че по-малкото чужденци, преминали границата ни, не означава автоматично спад на приходите в туризма. Интересното е, че се наблюдава ръст на нощувките у нас, въпреки че продължителността на тазгодишния летен сезон беше намалена заради страха от кризата. Чартърните полети тръгнаха по-късно и въпреки това се забелязва увеличението им през зимния сезон. Свидетели сме и на приток на туристи от съседни страни. През последния уикенд буквално има наплив на туристи от Македония и Сърбия, след като паднаха визите. Финансовото измерение обаче ще го видим чак през 2011 г.
Какво ни очаква през тази година – в международен план, а и у нас?
– Тази и следващите няколко години, вероятно три или четири, ни чака много по-неприятен, много по-опасен период – период на рецесия. Много анализатори, финансисти, а и политици твърдят, че ние все още сме в криза и не сме излезли от нея. За мен това е дълбока илюзия. Истината е, че ние вече сме излезли от кризата, но от това обаче нищо добро не следва. Периодът на рецесията или свиването на глобалната икономика вече сме го подминали. Лошото е, че сега седим в това свито състояние и то ще продължи доста дълъг период. Великата депресия, с която неслучайно сравняват сегашната криза, показва 2-3 години период на рецесия от края на 1929 до средата на 1933 г., след което шест години глобалната икономика е била в депресия. Би трябвало да очакваме сега да сме свидетели на три години депресия, защото сегашната криза беше два пъти по-кратка. Това е в най-добрия случай. Важно е да отбележим, че депресията е много по-тежък процес от рецесията. При продължителен спад на икономиката повечето икономически субекти заемат изчаквателна позиция – кредиторите не си събират задълженията, компаниите изчакват и не уволняват работници. Докато при депресията сме свидетели на принудително събиране на дългове, фалити на фирми, разпродажби, закриване на работни места и т.н. Това, че сме излезли от кризата, не означава, че се връщаме във времената на бурно развитие на икономиката и бум на кредитирането.
Очаквате ли тази година да ни приемат в чакалнята за еврозоната?
– Да, смятам, че България има всички шансове да влезе в ERM II. Това е нашата непосредствена национална цел, която трябва да преследваме с цената на всичко. Влизането ни в еврозоната е единственият начин да излезем от системата на валутен борд. Приемането ни ще намали сериозно риска на страната ни, тъй като ние ще изоставим един изкуствено поддържан паричен режим. И на практика това е причината по левовите кредити и депозити лихвите да са по-високи от тези в евро.
Валутният борд у нас беше успешен. Нещо, в което, трябва да си призная, аз се съмнявах. За щастие практиката показа, че той работи. България успя да поддържа финансова дисциплина, докато аз смятах, че подобно нещо не може да се случи на Балканите. Поне това показаха опитите в Сърбия и Македония. Паричният съвет там се разпадна с гръм и трясък поради невъзможността на страните да спазват финансова дисциплина. По отношение на покриването на критериите от Маастрихт ние засега не изпълняваме този за инфлацията. Но аз смятам, че към края на март ще покрием и него заради дефлацията, която се наблюдава през последните месеци. Не трябва да забравяме, че в приемането ни има голяма доза политика и бюрокрация, защото все пак този договор от Маастрихт е политически документ и всеки, който е средно икономически грамотен, знае, че критериите, залегнали в него, нямат нищо общо с икономиката.
Ще успее ли правителството да балансира бюджета за тази година?
– Убеден съм, че правителството е в състояние да се справи с балансирането на приходите и разходите в хазната. Може да не успее само ако се подаде на всички искания за пари. За момента финансовият министър Симеон Дянков се справя добре в сегашните трудни условия.
Какво бихте посъветвали Бойко Борисов и Симеон Дянков, за да излезем отново по пътя на растежа?
– Ако се случи отново икономиката да тръгне нагоре, това ще е чудесно. България обаче за разлика от развитите икономики не разполага с ресурсите, за да си плати, така че да върне икономиката по пътя на растежа. Ето Германия може да си позволи да хвърли трилиони евро държавни пари, които ги няма в бюджета и може да ги вземе назаем, за да подкрепи икономиката. Нищо, че това ще доведе до сериозен скок на дефицита и дълга й. Ние нямаме този достъп до световните финансови пазари, няма как да получим пари и за това няма смисъл да плащаме за едно симулирано развитие. Според мен ние трябва да живеем дотам, докъдето ни стига чергата. Българската икономика се базира на една изгладувана конкурентоспособност. Много държави са минали по пози път. Германия и Япония също са минали през тази икономика на мизерията.
Биляна Вачева