„ЛУКойл“ в страната на чудесата

В името на тази фирма са възможни много неща, но случилото се през последните два-три дни показа, че въображението ни изглежда нещо беше попресъхнало.
След като в продължение на над един месец чиновници от няколко министерства и браншови съюзи на превозвачи не можеха да се споразумеят като как да понижат цените на дизела и бензина, изведнъж се оказа, че с мъдрата намеса на премиера Бойко Борисов това може да стане мигновено. Толкова бързо, че в един и същ ден „ЛУКойл България“ постигна няколко неща, за които от много отдавна мечтае – да ограничи колкото се може може повече вноса на горива в България, да отложи колкото се може повече задължителното смесване на горивото с био съставка и в същото време да вдигне потреблението в страната.
Споразумението с превозвачите предвижда влизащите в страната ТИР-ове от Турция да могат да носят в резервоарите си не повече от 550 литра гориво, за да зареждат повече в България. Предвижда се и когато зареждат тук, на излизане от страната да им се възстановява ДДС-то. Тези две мерки на практика ще увеличат потреблението и както обясняват някои ще позволи на бургаската рафинерия да произвежда повече горива при едни и същи постоянни разходи. Както каза преди месец премиерът „капацитетът им е за 6.5 млн. тона, а те произвеждат 5.5 млн.“. Разбира се, редно е държавата да се грижи производството в България да се увеличава. Само че логиката на очакванията е доста сбъркана. Защото няма никаква гаранция, че „ЛУКойл“ ще натовари мощностите си докрай. Ако тя продължи да произвежда същите количества горива както сега, ще се получи ситуация, в която има увеличено търсене, но насреща няма предлагане. Класически пример за покачване на цените.
За да има постоянен натиск отгоре върху цените на горивата, държавата можеше да облекчи максимално вноса от съседни страни. Само че въпреки многото приказки, тя не прави точно това. От миналата година вносът на гориво в България трябва да минава през акцизен митнически склад, чието поддържане струва много пари. Толкова много пари, че такива складове имат само „ЛУКойл България“, „Петрол“ и още няколко по-едри играчи. Естествено, това прави вноса на гориво много скъпо и нерентабилно начинание. Дори големите транспортни фирми, които имат свои ведомствени бензиностанции близо до границите, не ги зареждат с гориво от Гърция, Румъния или Турция, защото таксите за склада обезсмислят това.
Третата възможност беше рафинерията и търговците да бъдат принудени да смесват минералното гориво с био съставка. Само че премиерската намеса бе толкова бърза, че на следващата сутрин, след като „оправи“ отношенията с превозвачите, с гласовете на ГЕРБ и „Атака“ се отложи с още 6 месеца задължителното смесване. С това бяха зачеркнати усилията на много частни производители, повечето от които се опитват да разработят сектор от нищото, често пъти с банкови кредити.
Но ако това някому се струва маловажно, трябва да припомним, че в българските условия на свръхсилна енергийна зависимост от Русия всяка капка био съставка в горивото има значение. За 5 процента пък да не говорим – те на практика означават 5% по-малко петрол за преработване (независимо от къде идва) и 5% повече енергийна сигурност. А „енергийна сигурност“ не е просто някакъв брюкселски термин. Освен всичко друго то означава невъзможност една държава да ти диктува цените както на нея й е изгодно.
Дано когато в сряда едномесечният мораториум върху горивата падне, потребителите не изпитат това на гърба си. Или поне не веднага.

Христо Николов