Държавата предпочете социално говорене, а не социално мислене
Глобил, казва министър Младенов работодатели за 11 млн. лв. през 2010 г. и възнамерява да даде тези пари в полза на придобивката.
Едва ли социалният министър не знае колко пари са нужни за увеличението на минималната работна заплата с 20 лв. или с 40 лв. Знае много добре – само за половин година това прави към 250 млн. лв. Въпросът е другаде.
На пръв поглед желанието и енергията, които социалният министър влага, в това по принцип благородно начинание, са похвални. Съмнение буди обаче това, че цялата тази кампания се случва само няколко месеца преди местните и президентските избори. Логичен е въпросът защо Младенов си мълчеше преди 6 месеца, когато синдикатите за първи път пожелаха минималната работна заплата да се увеличи. Не по-малко странно е, че няма кой да му даде жълт картон за това, че иска да вкара държавата в прекомерен дефицит, което ще ни отдалечи още повече от еврозоната.
Едва ли социалният министър не знае всичко това. Просто явно е получил нареждане отгоре от рода на: „Ако не можеш да действаш социално, поне говори социално, че избори идват“. А че министър Младенов няма възможност да действа социално е повече от ясно. Финансовият министър се е стиснал, защото има да балансира бюджет и да прокарва Пакт за финансова стабилност. Премиерът Борисов пък е казвал, че приоритет са какво ли не: магистралите, стадионите, културата, но не е чут досега да казва, че първа грижа са му социалните плащания. И на Тотю не му остава да направи нищо друго освен да повтаря неспирно във всеки мернал се пред него микрофон, че минималната работна заплата трябва да се вдигне.
Независимо от доводите му, сметките не излизат. Защото колкото и незначителна да е сумата на увеличението, минималната работна заплата е обвързана с десетки други социални плащания – за инвалиди, за детските надбавки, социални помощи, енергийни помощи. На практика всички тези стотици хиляди хора ще усетят увеличението точно преди изборите. Нищо че всичко това ще струва догодина 500 млн. лв. Младенов ще трябва да глоби всички работодатели в държавата и то не по веднъж, за да осигури толкова пари. Да не говорим, че по закон 60% от събраните глоби остават в бюджета, в случая на инспекцията по труда. Остават пари, с които Тотю Младенов най-много да направи банкет за любимите си синдикати, от чиито среди дойде и чийто манталитет не може да превъзмогне.
Никой не може да отрече, че има нужда от увеличение на минималната работна заплата. Тя е едно от малкото законови средства за защита на наемната работна ръка. Не е обаче логично увеличението да се прави по средата на годината, нито във време на криза. По-логично е Тотю Младенов а и цялото правителство да запретнат ръкави и да направят така, че българите да не разчитат на минималното възнаграждение, било то 230 лв. или 270 лв.
Георги Желязков