Любомир Дацов: За бюджета е по-добре скоро да има избори

С финансиста ЛЮБОМИР ДАЦОВ разговаря Емил Спахийски

– Господин Дацов, в момента се лансира тезата, че ако има скорошни предсрочни избори, няма да може да се приеме бюджетът за следващата година. Така ли е?

– В голяма степен това не е вярно. Да, разбира се, че не може да има стабилен бюджет, без да има стабилна политическа власт, поне при демокрацията е така. От друга страна, политическата криза блокира управлението на страната. Проблемът е, че сегашното правителство не може да управляват политическите ситуации, защото чисто икономически по показатели сме по-добре, отколкото при предишното управление на страната. Затова смятам, че колкото по-бързо има избори, толкова по-добре, защото има шанс да се измъкнем от политическата криза и така следващото управляващо мнозинство ще може да формира нормално правителство, което пък на базата на своите приоритети да разработи следващия бюджет.

– А чисто технически?

– Приоритетите на различните правителства като числово изражение са обикновено между 5% и максимум 15% от бюджета. Всичко останало са условно постоянни разходи, които не се влияят от политиката. Това са системни разходи. Не можете да промените значително разходите за пенсии, за образование, за сигурност, особено в къс период от време.

– Администрацията не е ли бреме за бюджета?

– Тук има много спекулации. Всеки, като дойде на власт, казва, че ще намали разходите за администрация, което не става и няма как да стане. Разходите за администрация са не повече от 3% от БВП. И тук говоря не само за централната администрация, но и за общини, здравна каса, пенсионен фонд и т.н.
Проблемът на българската администрация не е количеството, защото тя е малка в сравнение с другите европейски държави, а в качеството .

– Как се прави политика с бюджет?

– Това се нарича “качество в публичните финанси”. Качеството е свързано с реформите, които се правят в отделните сектори. Нещо като типичната за англо-саксонския свят максима – повече неща с по-малко пари. Това е разбирането за ефективност и за качество в публичните финанси. От тази гледна точка бюджетният процес има, с всичките си “ако”, достатъчно качествена администрация в Министерството на финансите и в другите ведомства, за да свършат те огромната техническа работа. Т.е. сегашното състояние, ако и да е неприятно, не е болка за умиране.

– Бюджетът все пак не е ли, грубо казано, как да се разпределят едни пари?

– Да, елементарно е, но точно това се случи с бюджета през последните години. Ако сме честни, сегашното правителство подобри малко нещата, но не достатъчно. След практиките, които се въведоха след 2009 година, бюджетът, чисто технически, се върна на нивото 1996-1998 г. Управлява се точно на принципа “едни пари влезли, едни пари излезли”. И това пак е заради липсата на управленски капацитет. Визия да вървиш нанякъде.

– В момента изглежда, че има безвластие. Така ли е?

– Има политическа нестабилност и колкото по-бързо свърши тя, толкова по-добре за държавата и икономиката. Иначе, колкото и странно да звучи, за бюджета е по-добре да има избори. Поне статистиката показва това за последните 25 години. В годината на изборите винаги бюджетът е с по-добри показатели от гледна точка на дефицит, ако има такъв, и по-ниски разходи. Колкото до приходната част, тя не се влияе кой знае колко. Дори администрацията в такива условия работи по-спокойно, защото не е подложена на политически натиск и дори дава по-добри резултати.

– Не закъсняваме ли с подписването на споразумението за еврофондовете?

– Да, има технически проблем с подписването на различните споразумения, но проблемът е много по-дълбок и същностен и е добре да чуем какво казва Европейската комисия. Тя не казва и не дискутира техническите подробности. Тя прави забележка за липсата на политика в България.

– Защо липсва политика?

– Защото липсва експертиза. В нашата държава най-накрая трябва да разберем, че трябва да се запазва капацитетът на хората. Във всяка сфера има не повече от 10-15 души, които са наистина на много високо ниво. Да, има и много други експерти, професионалисти, но тези 10-15 души са визионерите, хората, които знаят как функционира държавата. Навсякъде по света, независимо дали тези хора влизат в политиката, или излизат от нея, държавата успява да съхрани този капацитет, защото той работи за просперитета на цялата страна. Такава култура у нас няма и това дава отражение. Кризата е и в обществото, не само политическа.

– От тези партии, които се задават на хоризонта на новия парламент, виждате ли някои с такъв капацитет?

– Нямам никакъв оптимизъм. Когато задам въпрос на някого: избройте ми двама водещи икономисти от която и да е партия – не може да изброи. За какво говорим тогава? Затова съм силно скептичен. И тук не става дума да наемеш умни хора да им напишат програмите, защото след това някой трябва да ги приведе в изпълнение. Не е достатъчно да поръчаш да ти пишат – трябва да знаеш защо го поръчваш и как ще го изпълниш.

– Само политиците ли са виновни за това?

– Проблемът е и на избирателите. От години хората гласуват за политици не заради ангажиментите им към обществото, а на принципа колко са “убави”, както се казва на един диалект. Какво системно управление можеш да очакваш като избирател, ако си избираш някой “убавец”, дето не знае какво представлява държавата. В момента нямаме един държавник, който да се е задържал на политическата сцена. И докато този начин на избор се повтаря няма да има нормално управление в държавата.

– Крайно песимистично звучи.

– Винаги има светлина в тунела. Това няма как да продължава по същия начин дълго време, въпреки съпротивата на политическата класа. В момента съществува воля политическото пространство да бъде затворено, за да избираш само определени партии. На принципа от времето на комунизма, като нямаше банани в магазините, продаваха тикви. Хората избират хора, които приличат на тях самите. Има вече критична маса от хора, които не намират своето отражение в сега представените политически сили. Рано или късно такава сила ще се появи, защото в живота не може да има празни пространства.