Малката независима държава – новият европейски идеал?

Докато Шотландия и Каталуния се подготвят да гласуват своята независимост, предстоящата изборна кампания в Швеция е показателна за това как хората в малките демократични държави имат по-голям контрол над собствения си живот, пише MarketWatch.

Проучванията сочат, че след 8 години на дясноцентристко управление, което намали данъците, шведските избиратели са готови да наклонят везните в противоположната посока и да изберат лявоцентриско правителство, което се обявява за (изненада!) по-високи данъци. Целта е да бъде намален дефицитът и да бъдат насърчени повече административни услуги.

Швеция, разбира се, е пример за „социалистическата“ социална държава с високи данъци, крайно недолюбвана от американските консерватори. Освен това обаче стандартът ѝ на живот е изключително висок, средната класа има силно присъствие в обществото, нивата на неравенство и бедност са ниски, а тези на хармонията в обществото – високи.

Накратко, Швеция е, ако не рай на земята, то поне една щастлива държава.

Тя обаче не е единствена. Още няколко малки западноевропейски демокрации се радват на подобни нива на мир и благоденствие. Това са и държавите, които се нареждат най-напред в годишния „Световен доклад за щастието“, изготвян от Колумбийския университет.

Швейцария, която никой не би нарекъл социалистически рай, продължава да процъфтява. Алпийският ѝ съсед – Австрия, също се радва на завидни равнища на благосъстояние и разбирателство. Скандинавските съседи на Швеция – Дания и Норвегия, също попадат в този списък.

Всъщност, именно един австрийски икономист – Леополд Кор, вдъхновява цяло движение, наречено „малкото е красиво“, твърдейки, че малките автономни общности често предлагат по-добра и човечна среда. Неговата книга от 1957 г. „The Breakdown of Nations” описва една разпокъсана на стотици малки държави Европа.

Кор, който определено не е член на така наречената „Австрийска школа“ икономисти, повлиява на британския икономист Е.Ф. Шумахер, чиято книга от 1973 г. „Small is Beautiful” (Малкото е красиво) все още има своите последователи, които вярват, че тези идеи ще бъдат доказани някой ден.

Струва си да се отбележи, че въпреки че и Швеция, и Дания са членки на Европейския съюз (ЕС), и двете държави отказаха да приемат еврото. Норвегия и Швейцария не са членки на ЕС, но се възползват от предимствата на единния пазар чрез Европейската асоциация за свободна търговия.

Идеята е, ченезависимостта и автономията допринасят за доброто функциониране на демократичната системаи за една по-издръжлива и гъвкава икономика. Швеция например, до голяма степен избегна ударите на световната финансова криза и последвалата я криза в еврозоната.

Наистина, Австрия прие еврото, но нейните икономика и валута са свързани с големия ѝ съсед Германия много преди идването на ЕС и единната валута и затова тя не изпита същите сътресения като останалите икономики в ЕС, които не са толкова тясно свързани с доминиращата икономика в Европа.

Социалдемократите в Швеция, които доминират страната през по-голямата част от XX в., получават около 30% от гласовете на избирателите според проучванията, срещу 20% за Умерената партия, водена от настоящия министър-председател Фредрик Райнфелд. Тези резултати предричат, че след изборите в средата на септември Швеция ще се сдобие с лявоцентристко правителство.

„Нашата цел в момента е да вдигнем данъците, за да можем да направим някои наложителни разходи“, каза вероятният финансов министър в едно такова правителство Магдалена Андерсон пред Financial Times. „В бъдеще обаче не виждаме нужда да намаляваме данъците, а по-скоро трябва да бъдат направени повече инвестиции в публичния сектор“, каза още тя.

Изглежда шведските избиратели са склонни да плащат по-високи данъци в замяна на по-добра грижа за децата и по-добри училища, както и други неща.

Една независима Шотландия, освободена от неолибералното наследство на Маргарет Тачър в британската политика, също би благоприятствала налагането на по-прогресивна политика за създаването на мрежа за социална закрила.

Шотландия, която ще решава въпроса за независимостта си на 18 септември чрез референдум, има население от 5,3 млн. души, подобно на други благоденстващи европейски демокрации като Дания (5,6 млн.), Норвегия (5,1 млн.), Австрия (8,5 млн.), Швейцария (9 млн.) и Швеция (9,5 млн.).

Каталуния планира провеждането на консултативен референдум по въпроса за независимостта си въпреки протестите от страна на националното правителство в Мадрид. Автономната област има население от 7,6 млн. души.

Една малка държава, включена в единния пазар на континента, но свободна сама да определя собствените си данъци и социална политика, започва да изглежда като идеалната комбинация. Това е различен тип устройство от заложения в Договорите за ЕС идеал, който предполага силно централизирана власт в рамките на федерация с единна валута и централна банка.

Изглежда малко вероятно Шотландия, да не говорим за Каталуния, да получи независимост в скоро време, но референдумите сами по себе си биха могли да дадат на тези региони по-добра позиция за изискване на по-широка автономия от националните им правителства и по този начин да се доближат до идеала си.

Сепаратистките движения в Белгия и Северна Италия, както и в други региони на Испания, са мотивирани от подобни стремежи.

Концепцията на Кор и Шумахер „малкото е красиво“ може би тепърва ще намира своето признание.