Доходността по периферните облигации се понижава с впечатляваща скорост

Слаби икономики, крехки правителства и двуцифрена безработица едва ли са типичните спътници на рекордно ниските разходи по държавните заеми, отбелязва Financial Times.

Въпреки това впечатляващата скорост, с която доходностите по облигациите на държавите от периферията на еврозоната спаднаха до мултивековни дъна след началото на кризата във валутния блок, бе белязана от инвеститорското желание за покупка на ценните им книжа въпреки съмнителните икономически фундаменти.

Разходите за финансиране на Испания и Италия, съответно – 2,46% и 2,64% по 10-годишния им дълг, са под предкризисните нива. А тогава инвеститорите не правиха огромна разлика между централни и периферни икономики.

Въпросите са – намират ли се периферните държавни облигации в балон и дали поради тази причина пазарните участници трябва да бъдат по-предпазливи?

През април инвеститорите наводниха Гърция с поръчки на стойност 20 млрд. долара по време назавръщането на страната на международните дългови пазарислед най-голямото преструктуриране на задължения в историята. Малко след това разходите за финансиране по 10-годишните ирландски облигации се смъкнаха под тези на еквивалентните британски книжа, докато доходността по 10-годишните испански облигации слезе под тази на американските.

Дори и през последните няколко месеца на фона на нарастващото геополитическо напрежение и мрачните икономически данни доходностите по облигациите на държавите от периферията на еврозоната едвам помръднаха.

Банките от тези страни са едни от печелившите. Като цяло разходите за финансиране на банките спаднаха със 78% от пика им в края на 2011 г., сочат данни на индекса iTraxx, който следи цената на застраховките по необезпечените банкови облигации – един от стълбовете на банковото финансиране.

Дори и разходите за финансиране на тези банки, чиито проблеми са общоизвестни, спадат. В началото на месеца разходите наBanco Espirito Santoсе утроиха спрямо началото на юни. Това се случи на фона на опасенията, че облигационерите ще платят за рекапитализирането на португалския кредитор. Но дори и при това по-високо ниво разходите са близо наполовина в сравнение с началото на 2012 г. Друг пример е италианският трезорMonte dei Paschi.

Оптимистите посочват като причини за по-ниските разходи за финансиране някои добри икономически новини, но не на последно място по-ниските нетни лихвени плащания по държавните дългове и увеличаването на износа на някои периферни страни.

Въпреки че в определени дни спредовете се увеличават заради лоши новини от самите държави, общата тенденция сочи за формирането на по-тесни спредове, тъй като доходностите по периферните облигации следят изменението на доходността по ценните книжа на най-голямата икономика в региона – Германия.

Това е така, защото инвеститорите залагат на последващи действия от страна на Европейската централна банка за вливане на ликвидност. Нарасналите надежди за стартирането на програма за покупки на активи изпратиха доходността по 10-годишните германски облигациипод 1% за пръв път в историята.