Малкият Сингапур сочи пътя на глобалната икономика

“Блумбърг”

Миниатюрният Сингапур е добър ориентир за това, накъде върви глобалната икономика. Преди се опитвахме да разчетем финансовите тенденции по гигантската американска икономика, а след срива на Уолстрийт се насочихме към Г-20. Вероятно обаче повече информация бихме получили от наблюдението на островната държава с население от 5 млн. души.

Надежден ветропоказател

Мнозина ще определят като абсурдна самата идея, че място без природни ресурси и с модел на държавен капитализъм всъщност е надежден глобален ветропоказател. Офертата на Сингапурската фондова борса за поглъщане на Австралийската фондова борса (ASX) обаче е красноречив пример за това, как азиатските пари променят досегашния облик на финансите и политиката.
Има сериозна вероятност предложението, оценяващо ASX на 8,1 млрд. австралийски долара ($7,9 млрд.), да не бъде одобрено предвид протестите на австралийските законодатели, но това е почти без значение. Важното е, че динамично растящите и богати на кеш азиатски страни ще тръгнат да пазаруват, което може би ще стресне най-големите развити икономики.
Ходът на сингапурците е наистина дързък – фондовият пазар на Сингапур е наполовината на австралийския по размер, а сделката изглежда доста скъпа. Нещата обаче опират до амбиция. Сингапур очевидно е готов да похарчи доста, за да изгради икономика от мащаб, който не му е присъщ, поне на пръв поглед. Очаквайте още подобни инициативи в Азия, дори от по-малки страни, които не получават особено внимание на глобалната сцена.
Как ще реагира Западът, когато Китай, Япония и Индия се втурнат към сливания и придобивания? А това са само трите най-големи азиатски икономики. Изпълнителните директори от Сиатъл до Лондон трябва да очакват още обаждания от компании, представители на Южна Корея, Индонезия, Тайван, Хонконг, както и от мениджъри на суверенни фондове от къде ли не.
Китай вече граби енергийни активи по целия свят, а с резервите си от $2,6 трлн. спокойно може да ускори покупателната си кампания. Целта е да бъдат прескочени годините, необходими за изграждането на собствени корпоративни гиганти. В съвременния свят е по-лесно да бъде купена част от International Business Machines Corp., отколкото да бъдат създадени и постепенно развити големи марки. С поскъпването на юана технологични лидери като Nokia Oyj и Motorola Inc. стават по-евтини обекти за китайските изпълнителни директори. Защо ще цензурират Google Inc., когато могат да го притежават?
В следващата вълна на глобализация развиващите се нации ще купят най-ценните активи, перлите на развитите икономики. Ще стане грозно. През 2005 г. американският Конгрес бе като ужилен, когато китайската CNOOC Ltd. направи оферта за петролната компания Unocal Corp. и впоследствие разтрогна сделката. Само почакайте Китай да вдигне мерника на Boeing Co., Microsoft Corp. или Goldman Sachs Group Inc.
Последната отдавна е апетитна хапка за Азия. Правителствени представители от Токио и Сеул жадуват за находчиви и доходоносни финансови лидери със световно реноме, т.е. за собствен Goldman. Сега Азия може да купи самия инвестиционен гигант или най-малкото да се опита.
Едва ли законодателите в развитите страни ще допуснат редица утвърдени имена да станат толкова лесно азиатска собственост. Ще чуем доста творчески обяснения, как придобиването на Pacific Investment Management Co. от чужденци например представлява заплаха за националната сигурност или защо Apple Inc. и CNN трябва да си останат американски концерни.
Няма значение, че повечето подобни доводи ще са в конфликт с правилата на Световната търговска организация. В следващите няколко години ще бъдем залети от вихрушка от оферти за поглъщания с произход от Бразилия до Пекин, която ще постави политиците в безпрецедентно положение. Предстои най-сериозният сблъсък досега между националистическите склонности и процеса на глобализация.
Инициативата на Сингапур показа, че Азия има пари във време, когато останалите нямат. В последните години инвестиционните фирми от островната държава закупиха дялове в Citigroup Inc., UBS AG, Barclays Plc и други, укрепвайки някои от колосите на капитализма. Офертата за ASX бе просто следващата логична стъпка и ни напомни, че дългосрочните инвестиции на Сингапур си заслужава да бъдат наблюдавани.
Казината изведнъж се превърнаха в мода за консервативния град-държава. Правителството осъзна, че трябва да отпусне режима, за да прибере повече от туристическите приходи в Азия. Приемането на развиващи хазарт курорти, управлявани от Genting Singapore Plc и Las Vegas Sands Corp., се оказа добро решение. Същото важи и за модернизирането на центъра, така че да приеме състезание от календара на Формула 1. Посещаемостта от туристи скочи до небето, а успехът на града се превърна в еталон за останалите азиатски столици.
Целта на Сингапур е да осигури развитието си, като се превърне в биотехнологичен център със сравнително либерално имиграционно законодателство. Прозрачната финансова система на островната държава е магнит за хедж фондове с дейност в Азия. Офертата за ASX е потвърждение, че Сингапур не може да надрасне особено вътрешния си пазар и трябва да търси растеж отвън.

Изобилни възможности

Азия трябва да избегне арогантните и необмислени японски покупки от годините на бума. Придобиването на Rockefeller Center и голф игрището Pebble Beach се оказа лошо инвестиционно решение. Държавниците и изпълнителните директори в Сингапур, Пекин, Делхи и Сеул не бива да се изкушават от подобни показни сделки.
А възможности съвсем не им липсват. Няколко правителства разполагат с резерви за стотици милиарди долара, а компаниите непрекъснато заделят средства. Като прибавим желанието за разрастване на икономиките и корпоративните баланси, се получава изрядна рецепта за експанзия, и то огромна предвид факта, че Азия залива пазарите с безпрецедентно количество акции, възползвайки се от силния интерес към първични публични предлагания.
Това лудо пазаруване ще размести глобалния баланс на властта, а малкият Сингапур е може би мястото, където промяната е най-очевидна.