Медицинските университети – Бръшляновата лига у нас.
Най-ниската безработица (под 1%) и най-високата степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) за поредна година се наблюдават сред завършилите професионалните направления „Медицина“, „Фармация“ и „Стоматология“. Най-висока е безработицата сред завършилите „Животновъдство“ (6,13%) и „История и археология“ (5,57%). Първокурсниците по медицина, фармация и стоматология имат най-висок среден успех от дипломата си за завършено средно образование – над 5,45. Медицинският университет в София е първи в 5 от 5 професионални направления, в които обучава студенти.
Това показват данните от петото издание на рейтинговата система на висшите училища у нас, което беше представено официално. Рейтингът е направен от Министерството на образованието и науката и консорциум от Института „Отворено общество“, МБМД и „Сирма груп“. Информацията е в интернет базирана платформа на адрес http://rsvu.mon.bg.
В новото си издание рейтинговата система сравнява 51 висши училища в рамките на 52 професионални направления на основата на 52 показателя.
Според стандартизираните класации Софийският университет е лидер в 21 от 24 професионални направления. Техническият университет в София има водещи места в 6 от 9 направления. С по 2 първи места в професионални направления са Аграрният университет в Пловдив, Медицинският във Варна и Тракийският в Стара Загора. Други 11 университета имат водещи позиции в по едно професионално направление. В 7 класации на водещи места са висши училища извън столицата. В 4 направления има само по едно висше училище. Единствената класация, която се оглавява от частно висше училище, е в професионално направление „Администрация и управление“. Начело в нея е Американският университет в България.
Педагогиката измести правото като третото най-масово направление.
Близо 25% от завършилите висше образование през последните години не се осигуряват в страната. Най-висок среден месечен облагаем доход получават завършилите „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет – над 3000 лв. Следва ги „Администрация и управление“ в Американския университет с над 2750 лв.
Завършилите същите професионални направления в други университети получават по-ниски доходи, като в някои случаи разликата е над 4 пъти. „Всички ключови индикатори за връзката на висшето образование с пазара на труда се подобряват, но с малко – около 1%.
Това не е достатъчно, за да промени общата картина – висшето образование подобрява шансовете зна завършилите за реализация. За съжаление обаче, всеки втори нает висшист работи на позиция, за която не се изисква висше образование, а всеки четвърти не се осигурява в България“, коментира шефът на „Отворено общество“ Георги Стойчев.
Евростипендии само за приоритетни специалности
Евростипендии от втория семестър на тази учебна година ще се дават само за професионалните направления, които ще бъдат определени като приоритетни. Това е записано в новата оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Очаква се сред приоритетните да са инженерните и педагогическите специалности.
Младежите ще получават по 120 лв. 5 месеца в семестър, или общо 600 лв.
Отделно ще има еднократни стипендии по 200 лв. за специални постижения в науката, инженерно-техническите дейности, иновациите и предприемачеството, изкуството, културата и спорта, уточни заместник-министърът на образованието проф. Николай Денков. За един семестър ще бъдат разпределени по 8 млн. лв. и за двата вида стипендии, първата фаза на проекта ще продължи до края на следващата академична година през 2018 г. Очаква се стипендиите да стигнат до над 20 000 студенти.