Минералните води са златото и петролът на България

Сийка Кацарова е заместник-председател на Български съюз по балнеология и спа туризъм и член на борда на директорите на Европейската спа асоциация. Economic.bg разговаря с нея за Националната програма за подпомагане на общините за развитието на находища с минерални води и потенциала на България за разрастването на балнео, спа и уелнес туризма.

– Г-жо Кацарова, МОСВ подготвя национална програма, която ще отпуска кредити на общините за развитието на находища с минерални води. Необходима ли е такава програма?

Такава програма е необходима и тя трябва да включва план с конкретни стъпки за привеждане на находищата на минерални води във вид, който да привлече инвеститори, но и да ги запази от външно замърсяване. Голяма част от каптажите, откъдето извира минералната вода, са в занемарено състояние и гледката е отчайваща. Максимата „Вода гази, жаден ходи“ е напълно валидна за България. Крaйно време е да се обърне сериозно внимание на източниците на минерални води – както за бутилиране, така и за балнеолечебно приложение. Минералните води са златото и петролът на България. Необходимо е да се разработят комплексни програми за саниране на водоизточниците и подмяна на старите тръби, но освен МОСВ, сериозна роля трябва да има и МРРБ.

България, ако си „стегне“ находищата, е в състояние да увеличи дела за продажба на вода на първо място в Близкия изток и Азия, но и в световен мащаб. Трябва да се работи върху марката български минерални води.

– Какво смятате за възможността общините да се подпомагат чрез финансов инженеринг?

Това е абсолютно задължително. Ако се разчита общините сами да се справят, идеята ще се провали още в началото. Необходимо е да се реши на високо ниво дали развитието на минералните води, богатството на България, е държавна политика.

– Според проучванията, България е на второ място в Европа по наличие на минерални води. Къде има най-сериозен потенциал за развитие на минералните ни ресурси?

Огромен потенциал имат София, Белчин баня, Девин, Сапарева Баня, Златоград, Баните, Долна Баня, Добринище. Най-развити до момента са Сандански, Поморие, Хисар, Велинград, Кюстендил, Св. Константин и Елена и Павел баня.

Не бихме имали конкуренция, ако развием минералните си ресурси, тъй като и климатът в страната е чудесен. Необходимо е обаче разбиране и провеждане на държавна политика в тази насока. В последните години благодарение на усилията на Българския съюз по балнеология и спа туризъм и помощта на Министерство на туризма и Европейската СПА асоциация, България е сред европейските дестинации, развиващи термален спа и медикъл спа туризъм. Това е само началото.

По време на посещението си в България през май 2015 г. кметът на Карлови Вари Питър Кулханек сподели с кмета на Кюстендил Петър Паунов, че е впечатлен от историята на България. Основата за развитие на спа, белнео и уелнес туризъм на нашата територия ни е дадена още от римляните. В годините на 5-вековното турско робство са били разрушени термални бани в Хисар, Кюстендил, Поморие и към момента те се възстановяват поетапно.

От проекта „По пътя на римляните“ на БСБСПА, съфинансиран от ЕК се вижда, че България има достойно място на картата на Европа като конкурентна спа дестинация с богатство от минерални води. В него участват Хисар и Кюстендил.

-Какви проблеми се срещат в бранша?

Основният проблем е, че средствата в българския туризъм идват основно от морския туризъм през летния сезон. Ски туризмът също се развива с добри темпове. Изключение прави Витоша. Ситуацията там е болезнена тема за всички любители на ски спорта. Не е нормално да няма развита ски инфраструктура в столицата ни, при положение, че това ще доведе до увеличение на туристи както от вътрешния пазар, така и от международния. Отделно, планината има лесен достъп до летище, което прави още по-малка крачката към Европейския пазар. Отново липсва ясна заявка от Министерски съвет за това дали Витоша ще се развива като ски дестинация, или ще умират хора от старите лифтове. Докога развитието на Витоша и ски туризма ни ще зависи от нездрави интереси от страна на псевдо зелени организации?

-Достатъчно добре ли е представена България като балнео, спа и уелнес дестинация на туристическия пазар?

През последните години се направи много в областта на популяризиране на културно-историческия туризъм и балнео-спа туризма. Този процес трябва да продължи. Ако успеем да наложим България като новата таласо (бел. ред. лечебна) дестинация, конкурирайки се с дестинации като Тунис, това ще доведе до увеличаване на посещаемостта в морските ни курорти и през други сезони. В курортите, където има минерална вода като Св. Константин и Елена, трябва да се наблегне на реклама на възможностите за рехабилитация. Поморие има огромен потенциал да се превърне в калолечебница на Балканите. Албена е курорт със сериозни традиции в балнеолечението.

-Към кои пазари би могла да се насочи страната ни?

Всички се надяват на съживяване на руския пазар, който за нас е най-естественият за привличане на корпоративни и индивидуални клиенти, които да рехабилитират в България. Израел също е пазар, които трябва да се развива, защото страната ни вече има изградено име. Можем да привлечем туристи и от Казахстан и Близкия Изток, стига да предлагаме по-добро качество на услугите.

-Има ли проблем с намирането на кадри в туризма?

Работодателите не могат да намерят качествен персонал. Проблемът обаче е, че 80% от тях не искат да инвестират в развитие на персонала си, а да не говорим, че има и такива, които не са лоялни и не плащат заплати.

От друга страна работодателите, които инвестират в развитие на персонала си, страдат от нелоялно отношение на служителите. Точно заради това е необходима работеща съдебна система. Необходимо е да се въведат договори, според които ако работодателят инвестира в служителя, той да е задължен да работи във фирмата за определен срок от време, и ако напусне преждевременно, да плаща неустойка. С работещ договор, уреждащ отношенията между страните може да се реши в голяма степен текучеството на кадри и в същото време работодателите да се мотивират да инвестират в екипа си.

Дуалното образование също е ключ към решение за подготовка на кадри още от ученическата и студентската скамейка.

Развитието на спа и балнео туризма в България дава възможност за увеличаване на целогодишните посещения в морските ни курорти, а това създава работни места. Необходимо е да се развиват инфраструктура и минералните ни ресурси.

Тази година Българският съюз по балнеология и спа туризъм чества 10-годишнина от създаването си. През този период успяхме с много вяра, желание, любов, ентусиазъм да увлечем в каузата си голяма част от институциите, да ги убедим в значимостта на този важен за развитие на българския туризъм продуктов туризъм. България е достойна Европейска дестинация, която има всички предпоставки да се развива успешно като целогодишна балнео и спа дестинация.