Минималните осигуровки растат за всички. Без „Булгартабак“ и „Кингс“

Осигурителната тежест ще бъде увеличена във всички сектори на българската икономика. С едно изключение – работещите във фабриките за цигари. Решението е на социалния министър Ивайло Калфин, който в петък обяви, че и тази година ще има административно вдигане на минималните осигурителни доходи (МОД) за дейностите, при които работодателите и синдикатите не са постигнали споразумения (общо 37 области). Средното нарастване ще е 7.5%, колкото е постигнатото при договорените 48 дейности.

По-високите разходи за осигуровки за всички освен „Булгартабак“, където са заети половината от работещите в сектора малко над 3000 души, е поредният държавен реверанс към групата, в която акции държи депутатът от ДПС Делян Пеевски. На друг фронт финансовият министър с промени в акцизите облагодетелства местните производители на цигари за сметка на вносителите.

В случая мотивът на Калфин е, че производството на тютюневи изделия е единственият икономически сектор, при който има спад на продажбите и на заплатите. Това обаче не е вярно. Първо, приходите на „Булгартабак“ растат тази година, пазарният дял също, като тенденцията е валидна и за другия местен производител „КТ интернешънъл“ (доскоро „Кингс табако“, свързана със собствениците на „Винпром Пещера“). И второ, в икономиката има още поне дузина сектори, за които годината е слаба, но предприемачите ще трябва от догодина да заделят повече разходи за осигуровки. Не на последно място е учудващо, че единственият сектор, за който държавата се грижи, е точно производството на вредните за здравето на избирателите цигари.

Двоен стандарт

„Предлагам увеличение със 7.5% на минималния осигурителен доход (МОД) за бизнес дейностите, при които се отчита ръст на икономическите показатели. Такова повишение се наблюдава при всички икономически дейности с изключение на една – производството на тютюневи изделия. Точно заради отрицателния прираст там предлагам и да няма корекция на минималния осигурителен доход и той да остане същият като този от миналата година“, заяви министър Калфин, цитиран на сайта на ведомството.

Данните на НСИ показват, че в сектор „Производство на тютюневи изделия“ към средата на годината има спад на заетостта с 4.2% спрямо второто тримесечие на 2014 г. Вижда се обаче, че намаление има при 1/3 от икономическите дейности. Спадът при цигарения бранш не е и най-големият. При издателската дейност например понижението е с над 8%, колкото е и намалението при производството на метали. С над 5% пък е паднала заетостта в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия, както и при производството на облекла.

Кой е зле

Справка във финансовите отчети на двата основни играча на цигарения пазар в България – „Булгартабак холдинг“ и „КТ интернешънъл“, показва, че продажбите им се подобряват. В цигарените фабрики на холдинга в София и Благоевград и преработвателната в Плевен работят малко над 1500 човека, или половината от целия сектор. В другия голям – КТ, заетите са над 450. Така на двата производителя се падат 2/3 от заетите.

От отчетите на „Кингс“ и „Булгартабак холдинг“ се вижда, че двете компании се справят добре, а финансовите им показатели се подобряват. Консолидираният отчет на „Булгартабак холдинг“ за първото полугодие показва, че общите приходи на групата нарастват с 5.4% на годишна база. Чистата печалба се е увеличила с 290% до 36.6 млн. лв. При „Кингс“ няма данни за резултатите за полугодието, тъй като компанията не е публична. В отчета за 2014 г. обаче се вижда, че приходите растат със 7% до 82.6 млн. лв.

Последните данни от проучванията на пазара са към август – те показват, че и „Булгартабак“, и „Кингс“ вдигат пазарните си дялове – съответно до 30.7% и 11.7%. Дори в отчета си холдингът се хвали с по-големите си продажби покрай борбата с контрабандата.

Повече осигурителна тежест за всички останали

Решението на социалния министър ще натовари с допълнителна осигурителна тежест над 783 хил. души. Толкова са хората, работещи в 37-те икономически дейности, при които няма договорки. По думите на Калфин при 5 от дейностите е имало преговори, но не се е стигнало до споразумение. В останалите 32 дейности не е имало дори преговори, тъй като или една от двете страни не се е явила, или липсват представителни организации.

7.5-процентното увеличение е рекордно за последните седем години. През 2009 г. праговете бяха вдигнати с рекордните 26.6%, което впоследствие подпомогна срива на пазара на труда, който напуснаха над 400 хил. души. По-голямото увеличение за догодина е продиктувано от поредното вдигане на минималната работна заплата. В бюджетната прогноза е заложено повишение до 420 лв.

Статистиката показва, че между 2009 и 2015 г. минималната заплата в България е нараснала с 58%. Ако добавим повишението, което ще се случи от 1 януари, процентът скача до 75. В същото време статистиката за второто тримесечие показа, че ръстът при производителността на труда се е забавил до 2.2%. Ако направим сравнение на годишна база, се вижда, че минималната заплата е скочила с 12% през 2015 г., а брутната средна работна заплата – със 7.6%.

Това ще бъде и втората поредна година, в която социалният министър ще използва правото си да вдигне праговете, въпреки че синдикати и работодатели не са се споразумели за това. Преди Калфин от това право се възползва и служебният министър Йордан Христосков. Преди него социалните министри предпочитаха да не пипат праговете и те оставаха без промяна.