Министри спорят за 6 млрд. лв. от ЕС
Делят България на шест, но кабинетът дава парите директно на 28-те области
Министрите решиха държавата да контролира на централно ниво избора на проекти за финансиране от ЕС, вместо да делeгира това на административни центрове
ФОТО Мирослав КуневРазпределението на 6 млрд. лв. от Европейския съюз е предизвикало лют спор между министрите по време на изнесеното заседание на кабинета в „Евксиноград“. Парите ще бъдат отпуснати от Евросъюза за развитие на регионите през първите седем години на членство. Какви проекти ще кандидатстват и спечелят сумите обаче зависи от разделението на страната на планови райони. То трябва да влезе в сила от 1 януари 2007 г. Още в края на миналата година Северозападният, Северният централен, Североизточният, Южният централен, Югоизточният и Югозападният район представиха стратегиите си за развитие. Оказа се обаче, че приетото досега деление не отговаря на изискванията на Евростат. Според тях един регион за планиране трябва да е с
население между 800 000 и 3 млн. души
В Северозападния обаче живеят около 500 000 души, а в Югоизточния – малко повече хора от евроминимума. Затова се наложи прекрояване, което разпали споровете. Министрите обсъдиха три варианта – с деление на 4, 5 или 6 района. Най-малко привърженици в кабинета има идеята регионите да останат четири, като се обединят Северният централен и Северозападният, както и Североизточният и Югоизточният район. По този начин промяната ще е най-безболезнена и лесна, защото ще се обединят готовите вече стратегии за развитие, коментира бившият регионален министър, сега депутат от БСП Костадин Паскалев. Допълнително предимство е, че големи инфраструктурни проекти се договарят и реализират много по-лесно на по-голяма територия. Това обаче би значело да започне съперничество между Бургас и Варна къде да е административният център на плановия район, коментират близки до правителството. Този вариант означава и да се обединят различни по приоритети и развитие райони като Черноморието и Странджа.
Затова кабинетът днес ще приеме варианта, според който регионите остават 6, като областите Плевен, Ловеч, Стара Загора, Разград и Търговище се прехвърлят от един район в друг. Областните управници обаче скочиха, че промяната ще ги затрудни оперативно. Ние сме подготвили инфраструктурни проекти, които са съгласувани с Русенска област. Географски, исторически и практически ние сме част от Северния централен район. Сега обаче преминаваме към Северозападния регион и това неминуемо ще ограничи някои от възможностите ни, обясни зам. областният управител на Ловеч Илия Лилов. Притесненията на Плевен и Ловеч са, че присъединяването им към най-изостаналата част от страната, наричана иронично „северозападнал“ регион, ще изгони инвеститорите. Битката е и за това коя област да е административен център на своя район, за да може първа да пресява проектите, предложени за финансиране с пари от ЕС. С прекрояването се провалят готови договорки, коментират запознати. За да се тушират възраженията на областните управители по прекрояването, е решено да отпаднат административните центрове на района. Държавата ще контролира всичко на централно ниво, вместо да делегира тази функция на 6 административни центъра – по един във всеки регион, каквато беше идеята досега. Така всяка област ще трябва да изгради своя администрация, която да се ангажира с подготвянето на проектите и усвояването на европарите. При добра организация процесът ще се ускори. Каквато е и целта на Брюксел – да работи директно с местните управи.
След приемането от кабинета новото райониране трябва да се съгласува и с Евростат. Ако това не се случи, има реална опасност да изгубим парите от еврофондовете. Това обаче не е единственият риск. По-големият проблем на областите е не към кой район ще се присъединят, а как ще изготвят и финансират проектите, твърди Лилов. Около 5 млн. лв. са предвидени от МРРБ за изготвяне на проекти. Ние обаче не сме запознати как ще стигнат до нас тези пари, коментира той. Дори и да спечелим проект, ние първо трябва да го изпълним и ако Брюксел го одобри, тогава ще получим парите, обяснява Лилов. Държавата обаче още
не е договорила междинни финансирания
от еврофондовете. В момента се търси вариант за осигуряване на пари от европейски и световни банки, за да се осигурят средства за общините. Първите траншове за изпълнени проекти най-вероятно ще дойдат през 2008 г. Все още не са подготвени и достатъчно специалисти по области, които да помагат за изготвяне на проектите и да отсяват добрите предложения. Тъй като досега е работено по стратегии за старите райони, се очаква през първата година общините да кандидатстват според вече приетите приоритети и старите планове. Практиката на 10-те новоприсъединили се членки към ЕС показва, че през първите години усвояемостта от еврофондовете е средно около 20-30%.
Наталия Малчева