Може ли Китай да стане следващият Enron?
Миналата седмица на закуска в Хонконг, докато четях „Хералд трибюн“, погледът ми бе привлечен от материала на първа страница. В него един от най-успешните американски продавачи на късо Джеймс Чанос предупреждава, че Китай е „Дубай на хилядна степен или дори още по-зле“, и твърди, че търси начини да заеме къси позиции (т. нар. шортване) спрямо икономиката на страната, преди ужасяващите й балони да са се спукали. Това всъщност е човекът, който заложи, че Enron е пирамида, и натрупа цяло състояние, когато подозренията му се потвърдиха и акциите на компанията се сринаха.
Просто инвестиционно правило
Китайските пазари може би наистина са пълни с апетитни за тези играчи балони и ако Чанос успее да изкара от тях пари с къси продажби, ще го поздравим. В същото време обаче след посещението ми в Хонконг и Тайван през тази седмица и разговорите ми с много хора, които работят и инвестират собствените си пари в Китай, бих изтъкнал две неща по въпроса.
Първото е съвсем просто инвестиционно правило, което винаги ми е било от полза. Никога не шортвайте страна с валутен резерв от $2 трлн.
Второ, огромните проблеми и грешките на съвременен Китай са очевидни за всеки. Ниските лихви, достъпното кредитиране, изкуствено занижената стойност на националната валута и мащабните чуждестранни инвестиции доведоха до „прекомерен ръст в цените на жилищата“ в големите градове, както дори самото китайско правителство определи ситуацията в неделя. Други биха го нарекли просто готов за шортване спекулативен балон. През последните дни обаче китайската централна банка започна да покачва лихвените проценти и да вдига изисквания дял от депозитите, който банките трябва да отделят като резерви, за да предотврати инфлацията и да изпусне въздух от потенциалните балони в цените на активите.
Именно тук ще търсим и разковничето. Не вярвам в шортването на Китай не защото се заблуждавам, че страната не страда от проблеми, корупция или балони, а защото виждам, че те са в изобилие и някои от тях ще гръмнат в определен момент (най-опасният е замърсяването). В същото време Китай разполага с политическа класа, решена да преодолее реалните проблеми и, за разлика от нас, с планина от спестявания, които й позволяват да осъществи необходимите спасителни акции.
Върхът на айсберга
Още нещо трябва да имате предвид. Помислете си за всичко, което се изписа за икономическото развитие на Китай от 1979 г. насам. Доста шум се вдигна, нали? Ами ако ви кажа, че сме видели само върха на айсберга?
Какво ми дава основание за подобно твърдение, ли? Ами, например фактът, че всички дългосрочни инвестиции, които държавата направи през последните две десетилетия, вече започват да дават резултати и могат да изстрелят икономиката в информационния XXI век, а първият тласък вероятно ще дойде от огромните капиталовложения в инфраструктурата. Преди десет години в Китай имаше доста мостове и пътища, построени на парче. Сега обаче много от тях са свързани. Освен това страната работи експедитивно по изграждането на метро в големите градове и пускането на високоскоростни влакове, които да свържат тези райони. Китай има 400 млн. интернет потребители, половината от които ползват високоскоростен широколентов достъп до виртуалното пространство. Всеки мотел във водещите градове вече предоставя подобна услуга. За сравнение – Съединените щати имат около 80 млн. броудбанд потребители.
Към цялата инфраструктура добавете общо 27 млн. студенти в технически колежи и университети – най-големият брой в света. Това ще вкара сериозен интелектуален капацитет на пазара. Както веднъж ми каза Бил Гейтс: „В Китай, колкото и уникално надарен да си, винаги има поне още 1300 като теб.“
Друг важен фактор е, че все повече китайски студенти, получили образованието си в чужбина, се завръщат в родината си, за да работят и да откриват фирми. Обядвах с група професори от Хонконгския университет за наука и технология (HKUST), които ми казаха, че тази година ще отпуснат 50 пълни стипендии за дипломантите си. Водещите американски висши училища са на обратния полюс и драстично редуцират разходите си.
Математикът Тони Чан, родом от Хонконг, наскоро се завърнал от САЩ след 20-годишно отсъствие, за да стане новият ректор на HKUST. Каква е била последната му работа в САЩ? Заместник-директор на Националната научна фондация, където е отговарял и за катедрите по математика и физика. И Чан е само един от многото.
Намирането на способни мениджъри на средно управленско ниво бе сред най-големите проблеми на китайската промишленост и финансов сектор. Изтичането на мозъци обаче вече се е обърнало като тенденция и този проблем постепенно ще бъде отстранен.
Веднъж бившият министър-председател на Тайван Лю Чаошуан изтъкна, че когато страната му се е придвижила нагоре по веригата за добавяне на стойност и е преминала от трудоемки производства в долната част на тази верига към по-сложни дейности с висока добавена стойност, заводите й се преместили в Китай и Виетнам. В Китай този тип производство просто се измества от крайбрежните райони към по-слабо развитата западна част, като се превръща в двигател на развитието й.
Да се боксираш с Майк Тайсън
„Китай е наясно с проблемите си, казва Лю. В момента обаче за пръв път му се открива реална възможност да ги реши.“ Предприемачите от Тайван вече имат над 70 хил. завода в страната, така че я познават доста добре. Ето защо попитах неколцина от тях дали биха шортнали Китай, на което те започнаха енергично да клатят глави в отрицание, все едно им предложих да се боксират с Майк Тайсън.
От друга страна, някои твърдяха същото и за Enron. И все пак аз бих заложил по-скоро срещу еврото. Шортване на Китай в момента? Желая ви успех, г-н Чанос. И ни уведомете, ако стратегията се окаже успешна.
Томас Фридман
New York Times