Мъртво вълнение в ЕС

Две години минаха, откакто лидерите на страните-членки възложиха на четиримата президенти (на ЕК, Еврогрупата, ЕЦБ и Европейския съвет) да изготвят визия за задълбочаване на интеграцията в еврозоната и откакто техният труд беше представен и одобрен от правителствените ръководители на страните-членки в края на 2012-а година. Целта на упражнението беше да се намери трайно решение на проблемите в еврозоната, за които беше постигнато съгласие, че са чисто архитектурни. Господата Жозе Мануел Барозу, Марио Драги, Жан-Клод Юнкер и Херман Ван Ромпой излязоха с проект, състоящ се от три фази за постепенно засилване на координацията в еврозоната и на практика отделянето й от нееврочленките в ЕС. Едва приключило изпълнението на първата и втората фаза от техния доклад, лидерите на 28-те им възложиха да изготвят нова визия. Този път обаче проектът ще се казва Доклад на тримата президенти (без Еврогрупата).

Отчайваща липса на политическа воля

В доклада на четиримата президенти отпреди две години се предвиждаше подсилване на икономическото управление на ЕС и еврозоната в частност и създаването на банков съюз, които вече са факт. Третата фаза беше най-амбициозната и включваше създаването на единен бюджет за еврозоната и още по-голямо засилване на икономическата координация между страните-членки. Именно това е фазата, която може да претърпи сериозно изменение или пък да бъде потвърдена в доклада на тримата президенти. Жозе Мануел Барозу, чийто мандат изтича днес, изпревари официалното публикуване на доклада на четиримата президенти като излезе със собствена, доста по-амбициозна, визия за развитието на еврозоната, предвиждаща и промени в устройствените договори на ЕС, така че да се позволи освен създаването на общ бюджет на еврозоната, да започне и постепенното издаване на еврооблигации, както и да се създаде на министерство на финансите на еврозоната.

От първата фаза на четиримата президенти най-ясни резултати има по засиленото икономическо управление на ЕС. Доста преди този доклад в сила е Европейският семестър, който наблюдава макроикономическото развитие на страните-членки и прави конкретни препоръки към тях за отстраняване на дисбаланси, а в рамките на зададения в доклада срок беше одобрен и механизмът за по-тясна координация в еврозоната, състоящ се основно от анализ на общоевропейско ниво на бюджетните планове на страните, споделящи обща валута, за всяка следваща година. Това упражнение беше направено за първи път миналата година, когато влезе в сила така нареченият тупак – пакетът от две законодателни предложения. Точно когато предстоеше да започне упражнението за втора поредна година, настъпи сериозно напрежение в ЕС, провокирано основно от Франция, но подклаждано и от Италия.

Причината е, както euinside вече писа, че Франция, въпреки че получи отсрочка за корекция на бюджетния си дефицит, се оказа неспособна да изпълни заложените цели и дори отказваше да извършва препоръчваните от Комисията реформи. Това доведе до сериозни спекулации дали Франция ще бъде първата страна-членка, която ще бъде наказана за неспазване на ангажиментите по обновения Пакт за стабилност и растеж. Поведението на ЕК спрямо Франция щеше да бъде и все още е голямо изпитание за това доколко ЕС създава правила, само за да успокоява финансовите пазари, които после не прилага. Проблемът допълнително се задълбочава от факта, че икономическото възстановяване в еврозоната съвсем не е това, което всички очакваха. И съвсем естествено, при положение че не се извършват препоръчаните структурни реформи.

Франция е разглеждана в този контекст в пакет с Италия, но между двете има значителна разлика. Правителството на италианския премиер Матео Ренци се опитва да провежда наистина радикални реформи, които срещат сериозен отпор в италианския парламент, но е видна и решимостта му да стигне до край. Още повече, че той има стратегическо предимство – изключително млад е и още не е завършил дори първата година от мандата си. Използва огромната си популярност и рекордни изборни постижения, за да промени Италия забележително. Това се забелязва и оценява в ЕС, но все още липсва достатъчно доверие, че той ще успее да доведе реформите до желания край.

Затова се очакваше с нетърпение какво послание ще отправи Комисията на 29 октомври, когато трябваше да оповести предварителния си анализ на проектобюджетите, представени от страните-членки на еврозоната на 15 октомври. За съжаление, процесът съвпадна с изтичането на мандата на сегашната Комисия. Това доведе до отлагане на наистина важното решение с две седмици. Еврокомисарят по икономическите въпроси Юрки Катайнен заяви, че засега не се налага да се връщат бюджети, тъй като „не успях на този етап да установя случаи на особено сериозно несъобразяване“. Той подчерта обаче, че това не означава, че всички проектобюджети са изцяло съобразени с Пакта за стабилност и растеж.

Комисията ще излезе с по-подробен анализ, когато започне официално новият Европейски семестър и когато ще бъде взета предвид и есенната икономическа прогноза. Анализът ще включва оценка на набелязаните от страните-членки мерки и рисковете за изпълнението на бюджета. Г-н Катайнен намекна, че Комисията може и да приеме мерки по процедурата по свръхдефицит срещу някои страни-членки. Вероятно става дума за Франция. Ден преди представянето на този първоначален анализ (на 29 октомври) френският премиер Мануел Валс усилено се опитваше да убеди както френската публика, така и европейската, че е твърдо решен да провежда реформи. Той лансира мащабна реформаторска програма, която включва малко или повече всичко онова, което се очакваше от Франция не само цяла година, а от началото на Европейския семестър изобщо.

И макар че става дума за само повърхностен анализ на набелязаните от страните-членки мерки, г-н Катайнен съобщи, че е имало сериозни консултации, особено с някои страни-членки, сред които са Франция и Италия. В резултат на тези разговори е имало корекции на проектобюджетитев последния момент. Такъв е случаят с Франция, която първоначално е подала предложение за структурно усилие от 0.2% (ефекта на структурните реформи върху бюджета), но след това го е увеличила на 0.5%, което Юрки Катайнен нарече „значително подобрение“. Той заяви, че наистина иска да подкрепи Франция в усилията за извършване на структурни реформи, защото слабият растеж се дължи именно на структурни слабости. Италия също извършва значителни промени, но въпросът е дали те ще бъдат изпълнени.

Според него как ще се харчат парите на данъкоплатците е изцяло политическо решение. Просто е необходима политическа воля. Юрки Катайнен даде пример със себе си, че като премиер на Финландия му се е налагало да взима непопулярни решения, но в крайна сметка те са довели до успех. Решението дали Франция и Италия ще получат отсрочка ще вземат новият еврокомисар по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси и заместник-председателят на ЕК Валдис Домбровскис. Изчакването на смяната в европейските институции доведе до разочароващи послания на октомврийския Европейски съвет на 23 е 24 октомври, които са резултат от сериозни разногласия между страните-членки по икономическите въпроси.

В заключенията[на английски език] от двудневната среща на икономическите теми са отделени само три точки, от които най-силното послание е, че структурните реформи и публичните финанси са ключа към отваряне на инвестициите и това на фона на общото съгласие, че макроикономическата ситуация е разочароваща – много нисък растеж на брутния вътрешен продукт, упорито неспадаща огромна безработица и изключително ниска инфлация, която се определя от Международния валутен фонд и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа като най-големия риск за бъдещето на европейската икономика. Отиващият си председател на ЕК г-н Барозу каза след срещата, че пред европейската икономика стои огромна несигурност. И проблемът не е само в Европа. Има забавяне на растежа на нововъзникващите икономики, геополитическата ситуация също има оромно значение, но най-важното е да не се търси начин да се заобикалят правилата в ЕС.

Не бива и дума да става да се поставят под въпрос договорените икономически и фискални правила. Необходимо е и да се изпълняват националните конкретни препоръки. Г-н Барозу заяви, че никой не е искал промяна на фискалните правила, но все още има много работа да се върши по изпълнението на препоръките. Страните, които имат излишък, трябва да направят повече, за да стимулират вътрешното потребление. Онези, които нямат възможност за фискални маневри, трябва да извършват структурни реформи най-вече на пазара на труда, на публичната администрация, данъчните системи, образователната система, но също и реформи с европейско измерение като завършване на вътрешния пазар на енергия и цифровия пазар. Ирландският премиер Енда Кени заяви, че ситуацията в много страни остава нестабилна и цитира едно от изказванията по време на срещата, че в еврозоната има 19 различни законодателства, засягащи процедурите по обявяване на фалит.

Това намалява конкурентоспособността на европейските икономики, защото прави бизнес-средата им неблагоприятна. Правилата са за всички и трябва да се спазват, добави г-н Кени като посочи, че на няколко пъти Ирландия е била споменавана като пример, че макар и болезнени, реформите се отплащат. Със силно послание към лидерите излезе и шефът на Европейската централна банка Марио Драги, който не за първи път през последните месеци призова да се акцентира върху структурните реформи на национално ниво, предупреждавайки, че прилаганите от ЕЦБ мерки няма да действат положително до безкрай. Той призова и за вземане на допълнителни мерки за споделяне на суверенитет в икономическото управление, но от презентацията му не става ясно какво точно има предвид. При предишни публични изказвания той е заявявал подкрепата си за доклада на четиримата президенти.

Президентът на Литва Далия Грибаускайте, чиято страна ще стане 19-ата членка на еврозоната от 1 януари, каза, че дискусията във втория ден на срещата е била „отровна“. Тя беше напълно категорична, че не може да се разделя дискусията за инвестициите от политическата отговорност. Тя припомни на няколко пъти в рамките на Европейския съвет, че през 2005-а година е била същата ситуация с две държави – Франция и Германия. Под натиска на тези две държави, каза г-жа Грибаускайте, правилата в Пакта за стабилност и растеж са били отхлабени. След три години дойде кризата и някои страни все още не са в състояние да се възстановят. Литовската президентка заяви, че Балтийските държави са пример, че без мерки за затягане на коланите не може да се излезе от кризата. В момента растем с повече от 3% и перспективата ни е за стабилен растеж, каза тя.

Естонският премиер Таави Роивас също заяви, че мерките за фискална консолидация вървят ръка за ръка с инвестициите. Естония е добър пример, защото е една от страните, които държат бюджета си в баланс, но и една от страните с най-високо ниво на инвестиции в ЕС. Шефът на Еврогрупата Йерун Дайселблум също изключи възможността за промени и предложи вниманието да се насочи към това какво може да се направи. Той похвали Рим и Париж за заявените от тях амбициозни реформи. Според него тези реформи ще модернизират обществото, управлението и икономиката им. Някои от тези реформи са ключови, добави той.

Истински или псевдо-икономически и паричен съюз?

Преди две години, когато лидерите одобриха доклада на четиримата президенти, наречен „Към истински икономически и валутен съюз“, написах, че колко истински съюз ще бъде еврозоната ще зависи от политическата воля. Засега изглежда, че липсва амбицията от лятото на 2012 г., но е налице трезво осъзнаване на факта, че ако се върви към отстъпление от правила, чието договаряне отне огромна политическа енергия през последните години, това ще върне кризата с нова сила и размах. Две събития ще докажат, че лидерите на страните-членки разсъждават трезво и отговорно спрямо останалите – как ще се приемат препоръките на ЕК в средата на ноември и дали ще има сериозно отстъпление от пътната карта за развитие на еврозоната от 2012 година. Жозе Мануел Барозу, авторът на по-амбициозната пътна карта, похвали премиерите и президентите на страните от еврозоната. Според него ключовото в заключенията им е, че ще се подготвят следващите стъпки за по-добро икономическо управление на еврозоната.

Много е важно да видим за какви ще бъдат тези стъпки. Още по-важно обаче е наистина да се намери начин страните-членки да бъдат принудени да се придържат към поетите ангажименти. По всичко личи, че в бъдещия документ ще бъде обърнато специално внимание на това. Третата фаза в доклада на четиримата президенти предвиждаше създаването на нещо като фонд (фискален капацитет) за финансово стимулиране на страните, които извършват дълбоки реформи. Същевременно шефът на Еврогрупата заговори за допускане на отклонение от правилата само за държави, чиито структурни реформи вече са одобрени от парламентите им. В момента циркулират няколко идеи как точно да се финансира този фонд, но засега нищо не е ясно, освен това, че ЕС има голям шанс да успее, ако не допусне изключения за определени страни-членки, само защото те смятат, че имат специално положение в Съюза. Не е известно какво налага да се прави нов доклад, след като можеше просто да се направи преглед на стария. Дано да не е, защото се прави опит решението на проблемите да се отложи за по-нататък.