Наближават падежите на гръцките кредити
Календарът с падежи на гръцките кредитни вноски е запълнен. На 1 май Атина трябва да погаси 200 милиона евро към МВФ.
До средата на юни следватоще плащаниякъм МВФ на обща стойност 2.5 милиарда евро. Това са вноски за заемите, които Гърция получи в рамките на спасителните пакети. През последните 30 години МВФ никога не е давал отсрочка на своите длъжници.
„Досега нямаме случай, когато една развиваща се страна да е поискала отсрочка за плащанията. И се надяваме, че и Гърция няма да го стори. Лично аз няма да подкрепя подобна молба“, заяви шефът на МВФ. Кристин Лагард допълни, че МВФ е „институция, основаваща се на правилата“.
Директорът на ЕЦБ Марио Драги също често употребява израза „институция, основаваща се на правила“. Практиката обаче е показала, че правилата често могат да бъдат интерпретирани различно.
Съгласно собствените ѝ правила, ЕЦБ не е имала право да приема гръцките държавни облигации като обезпечение, след като рейтингът на страната се беше сринал. Навремето това правило беше заобиколено с помощта на набързо гласувано изключение.
Малко след встъпването в длъжност на новия гръцки премиер Алексис Ципрас, банката отмени решението си и отряза достъпа на Гърция до важните финансови пазари.
От банката обясниха, че не очакват проверката на програмата за реформи на гръцките власти да приключи с успех.
След срещата между гръцкия финансов министър и шефката на МВФ миналата седмица, доходността на тригодишните държавни ценни книжа достигна рекордните 27 процента – най-високото ниво от времето на частичното опрощаване на гръцки дългове през 2012 година насам.
Затова гърците настояват за бързо изплащане на оставащите 7.2 милиарда евро от последния пакет за спасително финансиране. Кредиторите обаче задържат средствата, защото смятат за недостатъчни реформаторските усилия на правителството на Ципрас.
Миналата седмица гръцкият премиер изрази своя оптимизъм, че до края на месеца ще бъде постигнато споразумение, въпреки някои спорни точки относно трудовия пазар, пенсионната реформа, данъците и приватизацията. В петък финансовите министри от еврозоната се събират отново в Рига, за да обсъждат кризата с Гърция. Още преди началото на срещата, германският финансов министър Волфганг Шойбле охлади очакванията. „Няма нищо ново. И не съм сигурен, че Рига ще донесе нещо ново“, заяви той на сесията на МВФ във Вашингтон.
Така натискът над гръцкото правителство се увеличава. Алексис Ципрас е първият гръцки политик, който положи премиерската си клетва не над Библията, поради това, че е убеден атеист. Сега обаче той се оказа принуден да потърси помощ дори от православната църква на Гърция. Новият й предстоятел архиепископ Йероним II е предложил църквата, с нейното милиардно състояние, да помогне в намирането на нови финансови източници за държавната хазна. /DPA/