Наемните работници страдат от падането на търговските бариери
Станете бързо капиталисти!
Средната класа в богатите страни се оказва най-уязвима
Глобализацията е процес и мнозина казват, че всички печелят от него. Но дали е така? Делът на заплатите на работниците в брутния вътрешен продукт (БВП) на развитите страни е най-нисък от поне три десетилетия (граф. 1). В много страни реалните заплати са в застой или падат. Същевременно обаче капиталистите сякаш никога не са били по-добре. В САЩ, Япония и в страните от еврозоната делът на корпоративните печалби в БВП достига рекордни нива (граф. 2). Корпоративна Америка увеличи своята част в БВП 7% през 2001 г. до 13% т. г.
Това преразпределение на парите от бедните към богатите може да бъде обяснено с навлизането на Китай, Индия и други развиващи се страни на световните пазари. Това всъщност е глобализацията, която вдигна печалбите за сметка на заплатите по няколко начина. Първо – износ на производството към страни с ниски заплати намали разходите на фирмите. Второ – самата възможност на работодателите да изнасят производството намали шансовете на работниците да се пазарят за по-високи заплати. В Германия например няколко големи фирми договориха сваляне на заплатите на работниците, за да не изнесат фабрики в Централна Европа. И трето – растящата имиграция доведе до
–––––––––––––––––––––––––––
падане на надниците
–––––––––––––––––––––––––––
в услугите, земеделието и строителството.
Повечето от страховете се свързват с преместването на работни места към страните с по-ниско заплащане. Но реалната заплаха е за заплатите, а не за работните места. Досега те следваха ръста на производителността. Но от началото на това десетилетие заплатите в много развити страни растяха по-бавно от нея. Реалната заплата на типичния US работник в средата на скалата по доходи е по-ниска с 4%, отколкото през 2001 г. А производителността на труда скочи с 15%. В Германия и Япония реалните заплати или са същите, или са по-ниски. Така обичайният аргумент в полза на глобализацията – че тя прави работниците по-богати и само някои неквалифицирани ще загубят работата си, бе опроверган. Повечето работници пострадаха.
Но защо след като БВП на глава от населението расте бързо, заплатите на повечето работници не се повишават? Отчасти, защото по-голяма част отива за печалбите, и отчасти, защото високоплатените специалисти прибират все по-голяма част от парите за заплати. Така разликата между бедни и богати расте. Водещият 1% високоплатени специалисти в САЩ сега получава 16% от общата сума за заплати, а през 1980 г. делът бе 8%. Ножицата в заплащането в Европа и Япония също расте, макар и по-бавно.
Преди десетилетие икономистите смятаха, че това се дължи не на търговията, а на информационните технологии (ИТ), което дава преимущество на квалифицираните пред неквалифицираните. Днес все повече специалисти хвърлят вината върху търговията. Трудно е да се разграничи влиянието на двата фактора, но е факт, че сега по-голяма част от работниците са на губещата страна, и причината е глобализацията.
Според традиционната теория, базирана на идеите на Дейвид Рикардо (икономист от XIX век), икономиките печелят от търговията чрез специализация в продукти, в които са по-добри от останалите. Развитите страни имат повече квалифицирани кадри, а развиващите се – голям брой нискоквалифицирани. И съгласно горната теория напредналите ще се специализират в дейности, изискващи висока квалификация, а изоставащите ще вършат нискотехнологичната работа. Конкуренцията с евтиния внос ще намали заплатите на неквалифицираните работници, но останалите ще са по-добре. Практиката обаче показва, че средният работник в развитите страни
–––––––––––––––––––––––––––
не получава справедлив дял
–––––––––––––––––––––––––––
от общата печалба. Ричард Фрийман, икономист от Харвард, изтъква няколко причини за това.
Първо – нарасналият брой работници в развиващите се страни промени глобалното съотношение между капитала и труда (а това определя относителния дял на печалбата за работодателя и работника). Навлизането на Китай, Индия и бившият СССР в пазарния капитализъм удвои броя на работниците от 1,5 млрд. на 3 млрд., но донесе малко капитал. Така че глобалното съотношение капитал – труд рязко се промени. Според теорията това трябва да намали относителната цена на труда и да повиши печалбите на големите фирми, което се и случва. С течение на времето конкуренцията ще намали печалбите и работниците ще се възползват, но само от по-ниските цени. Натискът върху заплатите в богатите страни обаче може да продължи дълго. Китай все още има 200 млн. незаети работници в провинцията, а те могат да отидат в големите градове през следващите 20 г. Така заплатите за неквалифицирани работници ще растат по-бавно от производителността.
Втората причина е свързана с подобреното образование в развиващите се страни. Те инвестираха усилено в тази област и вече могат да се конкурират и на по-префинени пазари. Всяка година 1,2 млн. инженери и учени завършват в Китай и Индия, толкова колкото в САЩ, ЕС и Япония, взети заедно, и три пъти повече, отколкото преди 10 г. (виж таб. 3). През 1970 г. делът на САЩ сред световните специалисти бе 30%, сега той е едва 12%. Според изследване на глобалния институт „МакКинзи“ само 10% от завършилите инженери в Китай и 25% от индийските стават за стандартите на големите US фирми. Но те постепенно подобряват подготовката си.
Третият пропуск в теорията е предпоставката, че богатите страни произвеждат високотехнологични продукти, а развиващите се – нискотехнологични. Но това не е така. Според доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) през 2004 г.
–––––––––––––––––––––––––––
Китай е изпреварил Америка
–––––––––––––––––––––––––––
като световен износител на ИТ продукти. След като развиващите се икономики започнаха да изнасят ИТ продукти и услуги, това намали цените им на световния пазар и оттук – заплащането на квалифицираните работници в развития свят.
Друга тенденция, която се наблюдава, е, че благодарение на развитието на технологиите все повече услуги и дейности могат да се изнасят в развиващите се страни. Т. нар. офшоринг засяга не само call центровете и програмирането, но и медицинската диагностика, инженерния дизайн, правото, счетоводството, финансите. Всичко това поставя квалифицираните работници пред по-голяма конкуренция. Засега успокоението е, че става дума за малко работни места. За САЩ те са 1 млн., а прогнозата до 2015 г. е за 3,4 млн. Това е нищо в сравнение с 30 млн. работни места, които се губят и създават за година в страната. Но бедата е, че подобни изследвания наблягат само на услугите, които традиционно се изнасят сега, а броят им нараства непрекъснато. Според Алън Блиндър, икономист от Принстън, в бъдеще ще се изнасят от два до три пъти повече услуги, което значи
–––––––––––––––––––––––––––
риск за 30% от работните места
–––––––––––––––––––––––––––
А това ще удари заплатите. В тази ситуация образованието няма да носи защита. През 80-те и 90-те години разликата между нископлатените и неквалифицирани и високоплатените и висококвалифицирани се увеличи значително. Но оттогава според изследване в САЩ, Британия и Германия тези на върха и най-ниско платените работници са по-добре от тези със средно заплащане. Чистенето на офис не може да се изнесе в Индия, така че най-продаваемите и стандартизирани услуги като счетоводството например се оказват най-застрашени по отношение на заплатите.
–––––––––––––––––––––––––––
Политически усложнения
–––––––––––––––––––––––––––
Изследване на Института по международна икономика показва, че глобализацията носи на икономиката на САЩ $1 трилион годишно, което е еквивалентно на $9000 за всяко семейство. Но на практика средното семейство не може да спечели много, защото по-голямата част отива при капиталистите. Това обяснява липсата на подкрепа на глобализацията сред обикновените хора. Правителствата трябва да намалят болката по различни начини – временни социални предпазни мрежи за загубилите работно място, по-добро образование и по-гъвкав работен пазар, окуражаващ създаването на нови работни места. За да не прибягват към протекционистични мерки, те трябва и да преразпределят печалбите от глобализацията по-честно чрез системата за данъци и социални помощи. Изследвания показват, че страни с по-щедра социална политика не поддържат в такава степен протекционизма.
Често се казва, че голямата социална осигуровка и силното преразпределение противоречат на глобализацията, защото едно отворено към света правителство не може само да повишава данъците и разходите. Но ако реалната заплата продължава да е в застой и на хоризонта не се вижда подобрение, политическата подкрепа за глобализацията ще изчезва и огромните придобивки от най-големия икономически стимул в световната история ще бъдат изгубени.