Най-големите компании за горива: Обороти на едро, но печалби на дребно

Изминалата 2013 г. донесе лек спад на средните приходи на най-големите компании в сектор горива и рекордни загуби на някои от водещите дружества. Бизнесът на познатите вериги остана относително стабилен и по-рентабилен от предходната 2012 г. Оборотите все така се реализираха на пазара на едро, а печалбите – от маржовете на дребно. Или на пръв поглед данните на най-големите в сектора не говорят за нещо драматично. Дори подредбата е същата. Скуката обаче е само на пръв поглед.

Годината беше изпълнена със събития, резултатите от които тепърва ще си проличат. По-детайлен поглед показва, че общият спад е повлиян в голяма степен от няколко компании с основна тежест върху общата картина – най-вече от групата на „Лукойл“ и от вносителя на „Петрол“ – „Нафтекс Петрол“, който по всяка вероятност няма да пребъде дълго във времето.

Навлизането на нов голям играч на пазара в лицето на „Газпром нефт“ скоро ще започне да размества пластовете. В началото на юни пък стана ясно, че между доскорошните не много добри приятели „Лукойл България“ и „Петрол“ вече има примирие, подкрепено с договор за продажба на едро. Или горивото на руската компания ще потече към бившата държавна фирма, което ще е предизвикателство за останалите играчи на пазара. Бъдещето на самата „Петрол“ обаче за пореден път е неясно. След дългогодишните спорове между бившите съдружници Митко Събев и Денис Ершов от края на миналата година Корпоративна търговска банка (КТБ) чрез свързани лица взе контрола в компанията, а от началото на лятото председател на управителния съвет е Гриша Ганчев. След поставянето на КТБ под специален надзор Ганчев пое пряко контрола върху ключови активи на компанията, като ситуацията около дружеството се променя с дни.

Победителите не ги съдят
И тази година без никаква изненада лидер в класацията в сектор горива, а и в „Капитал 100“ по размер на приходите е бургаската рафинерия „Лукойл Нефтохим Бургас“ с недостижимите 7.639 млрд. лв. В сравнение със самата себе си обаче компанията е отчела спад с малко над 7% и огромната загуба от 241 млн. лв. Спадът на приходите е характерен за всичките дружества на групата. „Лукойл Българиябункер“, предлагащо корабно гориво, свива приходите си през 2013 г. с 47.5%, а компанията, търгуваща със самолетно гориво – „Лукойл ейвиейшън България“, има намаление с 13%. По нерентабилност в класацията рафинерията би могла да се конкурира с търговеца на едро и дребно от групата „Лукойл България“, чиито приходи падат с 10%, а загубата, която макар и да намалява от тази през 2012 г. (70.9 млн. лв.), все пак е цели 54 млн. лв.

Рафинерията има известно обяснение на поредните си негативни финансови резултати с огромната си инвестиция за 1.48 млрд. долара, която започна през 2012 г. и трябва да приключи в края на 2014 г., а през 2015 г. да започнат и тестовете на съоръжението. Инсталацията за хидрокрекинг на гудрон ще даде възможност да се преработва и най-тежката фракция на петрола, като това ще позволи да се извличат повече светли горива (бензин и дизел) от единица петрол. Това ще позволи на компанията да увеличи продукцията си за износ. В началото на тази година „Лукойл Нефтохим Бургас“ получи кредитна линия в размер на 420 млн. евро от няколко европейски банки за проекта, като от компанията не обясниха как финансират останалата част. От рафинерията уточниха, че големият негативен резултат е свързан още със свиването на маржовете на преработката, с валутните разлики и със спада на потреблението и по-точно с намаляването на дела на „Лукойл“ в него.

Колкото до търговеца на едро и дребно „Лукойл България“, представители от пазара обясняват свитите с 355 млн. лв. приходи с високите цени на едро на компанията за миналата година, което е дало възможност на други играчи да реализират повече оборот. Очакванията обаче са, че това няма да се повтори през 2014 г., тъй като „Лукойл“ е предприела различна дистрибуционна и ценова политика, а именно по-агресивни цени на пазара на едро и премахване на високите изисквания към дистрибуторите за минимални количества на закупеното гориво на месец. Мерките ще доведат до ръст на приходите за руската компания и до свиване на бизнеса за други играчи.

Краткият списък на растежа
Най-растящата компания за 2013 г. сред първите 20 гиганта в подреждането от 50 компании е русенската „Булмаркет ДМ“. Дружеството, което е вносител и търговец на пропан-бутан, има ръст на приходите си от 60%. Управителят Станко Станков обяснява растежа основно с по-големите продажби на газ пропан-бутан с около 40%, с по-големите маржове при дизела и битума и с ръст на пазарите в Румъния и Македония. Търговията с битум, използван в строителството, пък е нова ниша за компанията – започва от 2013 г. През изминалата година русенската фирма прикова вниманието и като обяви, че премества фабриката си за биодизел от Енс, Австрия, в България (по-точно в едно от халетата на бившия Комбинат за тежко машиностроене в Русе) заради по-голямата близост до суровини и пазари и по-ниските производствени разходи. Мероприятието беше описано от ръководството на компанията като сцена от филмите за преместване на заводи по Discovery. „Булмаркет ДМ“ участва в класацията и с още едно свързано дружество – фабриката за биодизел в Сливо поле на „Астра биоплант“, която през 2013 г. за разлика от предходните две излиза на печалба. Въпреки че за първите четири месеца на 2014 г. спрямо същите за 2013 г. има отново ръст на продажбите, очакванията на „Булмаркет ДМ“ за тази година са по-скромни по отношение на финансовите резултати. Причината са свитите маржове в страната, които дружеството се опитва да компенсира с продажби в Румъния, където печалбите са все така добри.

Другата голяма растяща компания в сектора е търговецът на едро „Сакса“, който увеличава приходите си с 25% и те вече надминават 900 млн. лв. Ръстът се обяснява с досегашната политика на „Лукойл България“ да държи високи цени на едро, което е дало възможност на останалите да продават повече. От известно време компанията се опитва да диверсифицира източниците си на приходи и да подобри още рентабилността си, като развива в по-голяма степен продажбите на дребно, които по традиция се радват на по-големи маржове за разлика от търговията на едро. Така през миналата година „Сакса“ закупи две от бензиностанциите на „ОМВ България“, които бяха под по-ниския бранд на веригата „Аванти“. Обектите ще носят името „Круиз“ – марката, под която „Сакса“ развива ритейл сегмента, като обектите във веригата вече са над 15. От сделката плюсове извлече и продавачът „ОМВ България“. Компанията се зае да оптимизира мрежата си и да се освободи от слабите си обекти, след като през 2012 г. излезе на загуба от 7 млн. лв. Успехът е видим от резултата през 2013 г., като търговецът вече е на плюс от 22.4 млн. лв.

С четири от обектите на „ОМВ България“ се сдоби и българското поделение на „Газпром нефт“ „НИС Петрол“. Руският гигант започна навлизането си в региона, след като през 2009 г. купи мажоритарния дял в държавната „Нафтена индустрия Сърбия“ и инвестира в сръбската рафинерия в Панчево. Компанията започна да инвестира на българския пазар бавно от 2011 г. с единични покупки на бензиностанции и терени, противно на първоначалните очаквания, че ще закупи наведнъж сериозна бройка обекти от конкурент. Освен с рафинерия зад гърба си дружеството разполага с лицензиран склад в Костинброд (покупка от „Газтрейд“) и около 35 бензиностанции и над 10 терена, предвидени за ново строителство, като плановете са до края на годината мрежата да е от около 50 обекта. Това обаче все още не е достатъчно и навлизането е все така бавно и трудно. По информация на транспортния бранш „НИС Петрол“ е агресивна по отношение на отстъпките, които предлага на потенциалните си големи клиенти. Липсата на добре развита мрежа обаче все още е проблем за привличането на клиенти. Друга слабост е тромавата корпоративна машина, характерна за повечето руски компании. В бъдеще обаче „НИС Петрол“ най-вероятно ще успее да вземе дял от конкурентите си като „Шел“, „Еко“, „Ромпетрол“.

Голямата неизвестна“Петрол“
През миналата година неизменно присъстваше и големият въпрос на пазара – какво ще стане с бившата държавна компания „Петрол“, която четири години се оказа блокирана в споровете на двамата собственици Дениш Ершов и Митко Събев. В крайна сметка малко преди да свърши 2013 г., основният кредитор Корпоративна търговска банка (КТБ) индиректно взе контрола в „Петрол“ и така се появи нова порция за възможните сценарии пред бившата държавна компания. Бърза продажба на цяло, сделка за активи на парче или търсене на оперативна и финансова подкрепа за стабилизиране на бизнеса и намиране на купувач след години. През март дори беше обявено, че компанията ще набира рекорден капитал през борсата от 270 млн. лв. с минимален праг за успех 200 млн. лв.

В началото на юни Гриша Ганчев, който има опит в горивата от 1990 г., стана председател на управителния съвет, в който влезе и Сергей Гиндич, бивш зам. генерален директор по доставките и продажбите на „Лукойл България“. По думите на Ганчев тогава целта е „компанията да си върне реномето на сериозен играч“. Това ще мине през процес на преструктуриране и консолидиране на бизнеса в „Петрол“, което няма как да е добра новина за вносителя на групата „Нафтекс Петрол“, чиято функция след подписването на договора между „Петрол“ и „Лукойл България“ на практика се обезсмисля и може би за последно е в челната петица на класацията.

Новината е и предизвикателство за останалите играчи на пазара. „Петрол“ заложи на внос през 2009 г., когато спря да купува гориво от бургаската рафинерия. „Нафтекс Петрол“ държеше около 25-30% от пазара на едро и това е видно от сериозните му приходи в миналото. От финансовия резултат на компанията в последните няколко години обаче личи ликвидното задъхване на вносителя с тенденция към влошаване, като през 2013 г. загубата достига 151 млн. лв. Така от пазара е на път да изчезне една от алтернативите за внос на горива и на практика конкурент на пазарния лидер „Лукойл България“, който по-всяка вероятност ще става все по-силен.

След кратко затишие и след спирането на работата на КТБ и заминаването в чужбина на мажоритарния собственик Цветан Василев поредните движения около „Петрол“ отново започнаха. През юли един от големите акционери с над 18% в публичната компания – „Корект фарм“, беше придобит от световния шампион по борба Николай Гергов за 5000 лв., като зад сделката прозираха интересите на Ганчев. Освен това с решение на управителния съвет на „Петрол“ от 15 август и последвало три дни по-късно одобрение от надзорния съвет бяха учредени особени залози върху търговското предприятие „Варна сторидж“, което управлява петролна база в морската столица и неговите движими и недвижими активи в полза на „Литекс трейд“. По този начин дружеството, контролирано от Гриша Ганчев, обезпечи свои вземания от „Варна сторидж“, възникнали по силата на сделки за продажба на акции и недвижим имот. Седалището на „Варна сторидж“ беше преместено в Ловеч, като за управител беше назначен председателят на спортния клуб по борба „Миньор-Перник“ Методи Пенев. Той замени на поста изпълнителния директор на „Петрол“ Георги Татарски, който влезе в структурите на дистрибутора на горива в края на миналата година, след като контролът беше овладян от Цветан Василев. Продължава обаче да не е ясно дали това, което се случва, е противоборство между Ганчев и Василев, или двамата действат съгласувано.