Най-голямата заплаха за капитализма е самият капитализъм

Една от най-известните фрази на Уинстън Чърчил е, че демокрацията е най-лошата форма на управление – с изключение на всички останали. Ако той беше жив днес, може би щеше да каже същото и за капитализма като средство за икономически и социален напредък.

Капитализмът доведе световната икономика до безпрецедентен просперитет. Но също така се оказа неефективен в решаването на множество важни проблеми.

Той често пъти насърчава краткосрочното мислене, допринася за големи различия между богати и бедни и толерира безразсъдното пилеене на природния капитал.

Ако тези недостатъци не могат да бъдат контролирани, подкрепата за капитализма може да изчезне и с нея най-голямата надежда на човечеството за икономически растеж и просперитет.

Затова е време да се обмислят нови модели за капитализъм, каквито вече се появяват по целия свят – по-специално, разумен капитализъм, морален капитализъм и социален капитализъм.

Усилията за преосмисляне на капиталистическата система показват, че бизнесът трябва да погледне отвъд приходите и разходите и да потърси обществена подкрепа за пазарната икономика.

Официално всички споделят предположението, че компаниите трябва да вземат в предвид своята роля в обществото и да работят така, че да гарантират, че ползите от растежа достигат до колкото се може повече хора и не причиняват неприемливи екологични и социални разходи.

В момента въпреки експлозивния ръст на развиващите се пазари, световната икономика е място на зашеметяващите крайности. На 1.2-та милиарда най-бедни хора на планетата се пада само 1% от световното потребление, докато богатият милиард използва 72% от стоките и услугите.

Според едно скорошно проучване, 85-те най-богати хора в света са натрупали същото богатство като най-бедните 3.5 милиарда. Един от всеки осем души си ляга гладен всяка вечер, докато 1.4 милиарда възрастни са с наднормено тегло.

Всяка система, която генерира такива проблеми и изключва толкова много хора е заплашена от публично отхвърляне. Тревожното е, че негативните странични ефекти на капитализма се засилват, докато доверието в публичните институции е паднало до историческо ниско ниво.

Според последното изследванеEdelman Trust Barometer, по-малко от половината от световното население има доверие на правителството, което го управлява. Вярата на бизнеса в политиците е по-висока, но не с много. Поредица от скандали, от заговорите за определяне на междубанковите лихви, до използването на вредни за здравето съставки в храните, подкопават и доверието в бизнеса, като движеща сила за по-добро бъдеще.

Разочаровани както от държавата, така и от пазара, хората все по-често питат дали капитализмът си струва цената.

В много части на света – от страните от Арабската пролет до Бразилия, Турция, Венецуела, Украйна и САЩ, разочарованите граждани протестират по улиците срещу липсата на справедливост.

Посрещането на неуспехите на съвременния капитализъм ще изисква силно лидерство и широко сътрудничество между бизнеса, правителствата и неправителствените организации.

На 27 май в Лондон се проведе конференция за бъдещето на капитализма като средство за всеобхватен просперитет. Политици и мениджъри на компании с общи инвестиционни активи на стойност над 30 трлн. долара присъстваха на събитието. Сред говорителите бяха Принц Чарлз, управителят на Банката на Англия, Марк Карни, директорът на Международния валутен фонд Кристин Лагард и 42-я президент на САЩ, Бил Клинтън.

Подобни опити могат да дадат плодове, както действията на отделните компании, полагащи грижи за служителите си, обществото и околната среда. Но все пак има ограничение за това какво може да постигне една компания.

Трансформацията ще дойде само, когато всички започнат да работят заедно за постигане на целите. А обединението може да бъде осъществено около търсенето на решения за сериозни проблеми, вариращи от незаконното обезлесяване, до продоволствената сигурност.

Органи катоСветовният бизнес съвет за устойчиво развитиеиГлобалният форум за потребителски стокиобединяват ключови играчи в индустрията и оказват натиск върху правителствата в търсенето на устойчив капитализъм.

Тъй като цената на бездействието расте постоянно, правителствата и бизнесът трябва да реагират. Никой от нас не може да се развива в свят, където един милиард хора си лягат гладни всяка нощ, а 2.3 милиарда нямат достъп до основни хигиенни условия. Бизнесът не може да процъфтява дългосрочно, там където вярата на обществото в бъдещето и доверието в институциите са на исторически дъна.

Ние имаме да извървим дълъг път, но началото вече е дадено. Все повече доказателства сочат, че новите бизнес модели могат да осигурят отговорен растеж.Конференцията за Отговорен капитализъмпредставлява една стъпка напред. Въпреки, че нашата работа току-що започва, ние сме убедени, че в рамките на едно поколение, можем да предефинираме капитализма и да изградим устойчива и справедлива глобална икономика.

Нямаме време за губене. Както Махатма Ганди посочва: „Бъдещето зависи от това, което правим днес.“ /Пол Полман, изпълнителен директор наUnileverи Лин Форестър Де Ротшилд, изпълнителен директор на E.L. Rothschild, в The Project Syndicate/