Настъпва ли краят на „китайското чудо”?

Според едно проучване на френската банка Société Générale съществува опасност от „твърдо приземяване” на китайската икономика с всички произтичащи от това негативни последствия и за световната икономика. Анализаторите на банката считат, че страната е изправена пред сериозни изпитания като следствие на разрасналия се ценови мехур в сектора на търговия с недвижимост, на рязкото пивишаване на относителния дял на лошите кредити в портфейлите на банките и усилващото се бягство на капитал в чужбина.

Според тях, в най-добрия случай през тази година китайската икономика ще постигне 6,9% приръст на БВП. Но ако той се окаже под 5%, то това ще доведе до забавяне на икономиския растеж в световен мащаб с цели 1,5%.

омика с всички произтичащи от това негативни последствия за световната икономика. страната тстъпи място на рЗа китайското ръководство поддържането на висок икономически растеж и последователно осъществуване на структурните реформи са еднакво важни, независимо от това, че структурнните реформи водят до забавяне на икономическия растеж. Забавящо въздействие ще има и постепенното укрепване на свързаното със защита на обкръжаващата среда законодателство.

Китайската икономика отбеляза ръст на БВП през 2013 г. в размер на 7,7%. За 2014 г. държавното ръководство предвижда ръст от 7,5%.

Китайската икономика се намира в процес на широкомащабни структурни реформи, които имат за цел постепенно преместване на акцента от износа като източник на икономическия растеж към вътрешното потребление, повишаване на иновационната мощ на китайската икономика и качеството на китайските стоки. Предвижда се и постепенно отваряне на свободните търговски зони.

Един по-задълбочен поглед върху статистиките показва обаче, че провеждането на структурните реформи по отношение на свърхкапацитети, свръхпродукция и небалансираност на икономиката протичат бавно и много противоречиво. Производството на стомана е нараснало през 2013 г. с 11,4%, на цемент с 9,6%, на добива на въглища с 7,6%.

Предвижда се либерализация на пазара за финансови услуги. Постепенно ще се пристъпи към подпомагане и поощряване на малки и средни банки, както и на банки, намиращи се в частни ръце, които в настоящия момент са де факто дискриминирани в сравнение с фаворизираните големи държавни банки. Това ще способствува за повишаване на конкуренцията и по-ефективното разпределение на кредитния ресурс.

Набелязани са конкретни мерки за постепенно изваждане на силно разпространената „сенчеста” банкова система и бързо развиващото се електронно банкиране през Интернет от „сивата”, нерегламентира зона. Според американската JPMorgan раздадените от „сенчестите” банки кредити възлизат на 69% от БВП на страната. Повишаването на относителния дял на необслужваните кредити може да доведе до верижна реакция и рязко повишаване на лихвеното ниво на междубанковия пазар, което от своя страна ще принуди китайската Централна банка да интервенира на паричния пазар с предоставянето на допълнителна ликвидност.

Не следва да се подценява и опасността от бягството на капитал. Според Boston Consulting Group (BCG) китайски граждани притежават около 330 млрд. в чужбина. Според организацията WealthInsight, специализираща се върху събиране на информация за богатите и супербогатите те притежават дори 480 млрд. евро. Английският Guardian оценява обема на трансферирания в чужбина частен китайски капитал на 3 трилиона евро.

Предвижда се въвеждане на система за застраховане на влоговете на населението, което трябва да допринесе до стабилизиране на банковия сектор и намаляване на ролята на „сенчестите” банки.

Валутната политика остава в основни линии непроменена, макар че се очаква разширяване на коридора, в който се движи обменният курс на юана по отношение на щатския долар. Що се касае до паричната политика, то може да се изхожда от постепенна либерализация при формирането на лихвените ставки, в случай на по-нисък от планирания икономически растеж, инфлация по-висока от 3,5% и безработица по-висока от 4,5%.

По отношение на данъчната система се предвижда разширяване на сферата на прилагане на данъка добавъчна стойност.

Китай следва да разкрива 10 милиона нови работни места, за да може да отговори адекватно на процеса на урбанизация. Броят на преселващите се от селските райони в градовете достигна 19 млн. годишно. Относителният дял на градското население през 2013 г. нарастна на 53,7%.

Предизвикателствата пред китайското общество са огромни. Но и решителността на китайското държавно ръководство не следва да бъде подценявана. Като че ли е все още рано да говорим за край на „китайското чудо”.

Томас Тилман