Находище в Баренцово море разклаща монопола на петрола

Руски газ ще сваля цените в Америка

Конкуренцията на енергоизточници ще отслаби ислямските страни

„Намираме се в началото на глобализацията на световния газов пазар“, заяви шефът на „Газпром“ Алексей Милер, след като стана ясно кои западни компании ще разработват с руския монополист Щокмановското газово находище в Баренцово море. Това сътрудничество може да доведе до глобално пренареждане на икономическите и политическите приоритети.

Първоначално на САЩ ще се падат 25% от втечнения газ от Щокмановското находище, но в перспектива именно Щатите ще са главният потребител на суровината. Америка отдавна иска да се отърси от прекалената си нефтена зависимост. Неслучайно президентите Джордж Буш и Владимир Путин обсъждаха газовия проект на срещата си в Братислава тази пролет. Смята се, че газът от Баренцово море ще отива главно за производството на САЩ. Това ще повлияе благоприятно върху цената не само на електроенергията, но и на цялата верига от стоки и услуги, базирани на ток. На ценовия пазар в САЩ ще се получи конкуренция между двете основни суровини – нефт и втечнен газ. Тя ще държи цените на много стоки и услуги приемливи, а може и да има поевтиняване. В резултат

на това нефтът „ще се замисли“

дали да остане на $60 за барел. Щокмановската цена на стоки и услуги ще стимулира потреблението, търговията, деловата активност. Тази суровинна конкуренция в Америка ще рефлектира и извън нея. С икономика на газ US бизнесът може да дръпне напред. Американските стоки ще станат по-конкурентни. Това ще се отрази на отношенията с другите глобални бизнес центрове – ЕС и Източна Азия с гигантите й Япония и Китай. Следват логичните въпроси – дали „нефтените икономики“ няма да изостанат. Дали Китай ще си позволява да купува толкова много петрол, една от причините за сегашното му поскъпване, и дали към 2020 г. американецът няма да зарежда колите си с газ?

Светът отдавна търси алтернатива на бензина. В Русия и у нас вече се карат коли с газ – само че с бензинови двигатели, което съкращава живота им. Американците са нация на откриватели. Надушат ли, че да карат на газ, е много по-евтино, нищо чудно да измислят съответен двигател. От този момент автомобилната индустрия няма да е същата.

Втечненият газ от Баренцово море ще потече и в ЕС. Най-малкото защото газовите запаси в Норвежко и Северно море са на изчерпване. По принцип Евросъюзът залага на руския газ – 25-те му страни членки внасят от Русия значителна част от консумирания газ и се очаква този дял да расте. Неслучайно британският министър на енергетиката Малкълм Уикс заяви миналия месец в Москва, че за ЕС отношенията с Русия в енергетиката са високо приоритетни. ЕС иска след 2010 г. да стане конкурентен на САЩ. Това едва ли ще стане без по-малки енергоразходи, съответно без по-евтин газ. Получава се нещо куриозно – цената на руския газ ще влияе върху конкурентоспособността на ЕС и САЩ.

Законите в икономиката са общи, затова синьото гориво от Баренцово море и от другите руски находища ще влияе на евроикономиката по сходен начин, както на бизнеса в САЩ. Но има и съществени различия. От руския газ

ще зависи бюджетът на ЕС

и съответно какви пари ще се разпределят за фондовете му, от които ще е зависима България. Това е само един от примерите как руският газ ще влияе на съюза.

Неизбежни промени ще настъпят и в политиката. Щокмановското находище ще вдигне дела на газа в световния енергиен баланс. Ако в суровинната конкуренция този дял приближи или дори се изравни с дела на петрола, първият потърпевш ще са ислямските страни. Намалените приходи от петрола няма да позволят на „световната бензиностанция“ Саудитска Арабия да финансира както досега разпространението на уахабизма по света. Ислямистките фондации няма да имат достатъчно пари за дейностите в различни точки на християнския свят, включително у нас, на Балканите, в Чечения и Кавказ. Икономическата мотивировка на крайните ислямистки среди е, че Западът ги ограбва с петрола. Този коз ще им бъде отнет, щом САЩ заложат и на друг енергиен източник. Ако пък погледнем на случая от тезата за конфликта между цивилизациите, Щокмановското находище несъмнено

ще засили позициите на християнския

и ще поотслаби позициите на ислямския свят.

В отношенията Запад-Русия нещата едва ли ще изглеждат толкова еднозначни. От една страна, синьото гориво от Баренцово море би трябвало да притъпява разногласията им и дори да ги сближава политически. На практика подобно нещо вече се случва. Щокмановското находище е едно от обясненията защо Джордж Буш се въздържаше от критики към Русия по отношение на присъдата срещу бизнесмена Михаил Ходорковски или погазването на гражданските права и свободата на словото в Русия. Или пък защо той отказва да се присъедини към антируския хор, който настояваше Москва да поеме вината за съветската окупация на трите балтийски държави. Именно руският газ до голяма степен обяснява защо канцлерът Герхард Шрьодер зачете желанието на Владимир Путин и отиде на 9 май в Москва за тържествата за победата срещу хитлеристка Германия.

От друга страна обаче, не рискува ли Западът да попадне в

зависимост от руския газ

В един момент Русия може да заплаши със спиране на кранчето, ако примерно продължат критиките срещу авторитарната й вътрешна политика или ако й се пречи да наложи своя човек в някоя бивша съветска република. САЩ не се оказват от нефта и това ще им позволи да не се огънат пред руския натиск. Дали обаче ЕС не се поставя пред твърде голяма зависимост от руския газ?

Юри Михалков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *