НАП /Националната агенция за приходите/ действа решително

НАП /Националната агенция за приходите/ си е поставила амбициозни задачи за 2018г. и започва да действа решително за увеличаване на приходите и санкциониране на данъчните нарушители.

1. НАП публикува списък с обекти, които ще запечата.

 НАП помести в интернет страницата си списъци на подлежащите на запечатване търговски обекти в градове в цялата страна, техните адреси и имената на фирмите собственици, съобщиха от приходната администрация.

 В списъка може да се извършва справка за всеки обект, в който органите по приходи на НАП са установили данъчни нарушения, за които се налага принудителната административна мярка „Запечатване на обект“. Мярката може да бъде наложена за срок до 30 дни независимо от предвидените в закона глоби или имуществени санкции.

 През 2017 г. са отчетени опити на търговци да заобикалят запечатването на обект като административна мярка, допълват от агенцията. Това е ставало чрез прехвърляне на стопанисването на обекта в рамките на ден на друго юридическо лице, включително преназначаване на персонала, прехвърляне на касовите апарати, преподписване на договори с наемодатели и доставчици.

С последните промени в Закона за ДДС е прието, че подлежащият на запечатване обект ще бъде затворен независимо от евентуална промяна в субекта, който го стопанисва, което значително ще намали опитите за заобикаляне на закона, смятат от НАП. Условието за това е към момента на запечатване на обекта или обектите, които се стопанисват от трето лице, то да знае, че обектът ще бъде запечатан.

 2. НАП планира да създаде регистър на собствениците на електронни магазини в страната.

Към момента в преобладаващата част от онлайн магазините няма информация за търговеца, извършващ продажби през него.                   

Целта е НАП да разполага с информация кое лице извършва търговската дейност. Освен това тези данни ще бъдат видими и за потребителите, като всяко лице ще може да извършва справка за собственика на определен електронен магазин.

Предвижда се подаването на информацията от електронните търговци към НАП да се извършва по електронен път, за което ще е необходимо съответният търговец да разполага с електронен подпис. Задължените лица трябва да посочват името на електронния магазин, собственика, както и вида продавани стоки.

Новата регулация се предлага чрез промени в Наредбата за отчитане на продажби в търговските обекти, която задава основно регулация за търговците на горива, обявявани вече публично.

Пълният пакет изменения бяха пуснати за публично обсъждане на портала strategy.bg и сайта на финансовото министерство миналата седмица. Приемането на становища по предложените от Министерство на финансите текстове приключва на 21 януари 2018 г.
Ако се приеме наредбата, търговците ще имат месец за подаване на информация.
Електронната търговия е все по-често използвана в страната. Според анализ на Nielsen декларираните доходи на онлайн магазините у нас надхвърлят 340 млн. лв. годишно. По данни на Националния статистически институт огромната част от потребителите, пазарували в интернет (87.5%), са използвали български електронни магазини, а 35% от тях – интернет магазини в рамките на Европейския съюз. Затова от известно време приходната агенция е насочила усилия да въведе допълнително прозрачност в този тип търговия. През април 2016 г. в дирекция „Контрол“ на НАП беше създаден отдел „Електронен одит“, чиято цел е да осъществява мониторинг на търговията в интернет. В рамките на миналата година те са извършили над 100 проверки, като са установили недекларирани данъци и осигуровки на обща стойност над 1.6 млн. лв.

Отделно чуждестранните фирми, които имат оборот от над 35 000 евро на територията на страната, са задължени да се регистрират по местния Закон за данък добавена стойност, независимо дали са с българско или друго седалище. Да се докаже подобна дейност обаче не е особено лесно, тъй като засега липсва синхрон между данъчните служби от Европейския съюз. В такъв случай от НАП може да търсят съдействие от операторите на платежни карти. В страната пък проверки се правят и през информация от куриерски фирми.

 3. Проектът за онлайн връзка между хотелите и НАП е размразен.

 Туристическото министерство обяви поръчка за създаване на единна информационна система, но няма осигурен бюджет

Лансираната от години идея за онлайн връзка между хотелите и редица институции като МВР, агенцията за приходите и общините започва отново. Министърът на туризма Николина Ангелкова обяви обществена поръчка за изграждане на единната система (ЕСТИ) за туристическа информация , която трябва да позволи подобен обмен на информация. По план системата трябва да бъде завършена в края на следващата година, но поръчката ще се подпише „под условие“ – докато се осигури финансиране за нея. Системата се очаква да струва 1.2 млн. лв.  
Идеята за изграждане на единна система за туристическа информация към която има надежди, че ще доведе до сериозно изсветляване на туристическия бизнес ,датира от повече от пет години. Целта е на едно място да се съберат данните за туристите в страната, както и да се създаде възможно различни институции да „взимат“ в реално време информацията, която им е необходима. Така например се предвижда, след като хотелиерите запишат в системата данните за гостите в техните обекти, МВР да има онлайн защитен достъп до личната информация на лицата по линия на сигурността, Националната агенция за приходите да събира в агрегиран вид данни за приходите и регистрираните продажби с цел финансов контрол, а общините – информация за реализираните нощувки по линия на събираната от тях туристическа такса.

Министър Ангелкова изрази надежда, че до началото на 2018 г. ще има избран изпълнител, а преди старта на следващия зимен сезон системата ще премине първите си тестове.

4. НАП търси 177 служители за звеното „Фискален контрол“.

 Агенцията е обявила конкурс за длъжността „инспектор по приходите“. Те ще работят в екипи на територията на цялата страна. Екипите ще правят проверки в близост до граничните пунктове, както и във вътрешността на страната – на местата, където транспортните средства се разтоварвани под данъчен контрол.

Конкурсът за свободните работни места ще се проведе на два етапа. На първия участниците ще решават тест, чиято цел е да се установят професионални им знания. Допуснатите до втория етап ще бъдат и интервюирани.

Работата на инспекторите във фискалното звено е свързана с физически и документален контрол на стоки с висок фискален риск. Данъчните ще следят как се движат стоките, дали се реализират на територията на България, изнасят ли се за трети страни и дали всички транзакции се отразяват коректно в счетоводните и финансови документи на превозвача, получателя и доставчика.

Наскоро  министърът на финансите подписа наредба, според  която всички горива влязоха в списъка на стоките с висок фискален риск.

Служителите в звеното ще бъдат обезпечени с транспортни средства и техническо оборудване за изпълнение на функциите си, допълват от приходната администрация.

 5. НАП санкционира 28330 търговци

 След като през лятото от Агенцията по вписванията са дали на Националната агенция за приходите (НАП) списъци с търговци, които не са предоставили в законоустановения срок за публикуване годишните си финансови отчети за 2016 г., в хода на кампанията са предприети контролни действия спрямо над 100 хил. лица. За 28 330 от тях са образувани адмнинистративно-наказателни производства. Съгласно чл. 74 от Закона за счетоводството всеки, който е задължен и не публикува финансов отчет, се наказва с глоба в размер от 200 до 3 хил. лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв. При повторно нарушение се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер. 

 Задължени да публикуват годишни отчети в Агенцията по вписванията са всички търговци по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър, както и останалите предприятия – чрез икономическо издание или чрез интернет. Изискването не се отнася за бюджетните предприятия и едноличните търговци, които не подлежат на задължителен независим финансов одит. За фирмите без дейност подаването на отчета е безплатно. 

6. От началото 2018 г. фирмите ще подават в НАП корпоративните си декларации само онлайн.

 Става въпрос за формуляри, задължението за подаване на които възниква след 31 декември 2017 г., а не да декларации, които е трябвало да бъдат подадени по-рано, но срокът е изпуснат. Това стана ясно на семинар на НАП за промените в данъчните закони, които влизат в сила от следващата година.

Наред с това отпада отстъпката от 5% от дължимия за довнасяне корпоративен данък при подаване на декларацията онлайн.


7. Фирмите, които не са осъществявали дейност през 2017 г., вече няма да подават годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността.

 Тези фирми обаче ще трябва да подадат в Агенцията по вписванията декларация, че не са осъществявали дейност в срок до 31 март 2018 г. Тази декларация ще се публикува в Търговския регистър, но няма да се плаща такса от фирмите. Все още не е ясно дали ще има образец за тази декларация, или тя ще трябва да бъде в свободен текст. Ако една фирма няма друга дейност, освен да плаща банкови такси за налична сметка, ще се приема, че тя реално не осъществява дейност. Ако обаче по сметката има пари и фирмата получава лихви по принцип това са приходи и трябва да се подаде годишна данъчна декларация. За малки суми от лихви в рамките на стотинки обаче от НАП няма да правят проблеми и да налагат глоби, ако фирмата подаде декларация, че не осъществява дейност, стана ясно на семинара. Ако обаче през 2017 г. фирмата е трябвало да направи счетоводно преобразуване, ще трябва да подаде годишна данъчна декларация, дори реално да не осъществява дейност.


Петър Къртев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *