На кого ни уставяяяш…

Мислите и чувствата на всички нас, мъже, жени, овце и свине, които бяхме докарани с рейсове и трактори до състояние да плачем за падналия от власт пред решетките на Народното събрание, не могат да бъдат изказани с езика на Андрей Райчев, Евгений Дайнов или Цецка Цачева. Имам чувството, че случаят би се опрял дори и на Недялко Йорданов. Политическата смърт на народните герои може да бъде възпята само в една народна песен. Може би в „Овдовяла е лисичката“.
„Овдовяла е лисичката.
Ди-ле-до ди-ли-ле-до ди-ле-до. Със дванайсет лисиченца.
Ди-ле-до ди-ли-ле-до ди-ле-до.“
(Като лисички овдовяваме вече за четвърти път – след Тодор Живков, Петър Младенов, Жан Виденов, Иван Костов и сега – след Бойко Борисов). Сърцата ни плачат, плачат и нареждат: Бойко, Бойко, (преди: Тодоре, Тодоре, Петре, Петре, Жане, Жане, Иване, Иване) къде отиваш, мъжо космати, на кого ни сироти оставяш? Кой ще ни в уста с асфалт храни, кой ще ни в кръчма с вода пои, кой ще ни в нощта диво люби? Кой ще ни стриже руси коси, кой ще ни вимета бели дои, кой ще ни нож в тънки шии опира? По телевизор кой левент ще си гледаме? По черна магистрала до Пловдив червен пеш ли ще ходим? Северна тангента ще откриваме ли? Буйни реки ще си текат ли, стари планини ще се секат ли, черни морета ще се строят ли? Ясно слънце ще изгрее ли? О, Бойко, Бойко!
 

                                                        Осиротял народ
„Помниш ли какво обеща,
каква ти беше думата?
Рогата ша ни позлатиш,
краката ша ни посребриш.“
Защо си пуста оставка подаде? Златно злато ли ти не стигна, или ти бляскаво сребро малко беше? Милиард евро ли не усвои? Твои другари мутри ли те предадоха, или на другари олигарси не угоди? Снимка ли цветна ти Обама отказа, или те Путин върло нашляпа? МОСАД ли ти заповед даде, или ти Хизбула бомба подложи? Алчни електромери ли ти тиква пукнаха, или гладна паплач ти вертолет подгони? О, Бойко, Бойко!
Усещаме обаче, че и народната песен, с извинение, се оказва бедна да изрази връхлетелите ни мисли и чувства, затова с трепет отваряме папката „Буда“, където намираме това, с което ТОЙ ще остане в нашето и на вселената съзнание – донесението му за вредата от яденето на месо в дома и на обществени места.
„Когато мисля за страданието, което носи яденето на месо, не мога да го понеса и чувствам болка и тъга в сърцето си.
 

       С болка и тъга в сърцето…
Ом мани пеме хунг хри!
От пустота и състрадание, ти си този, който води съществата, благородни Авалокитешвара, на теб отдавам почитта си.“
Ом мани пеме хунг хри!
ФОРУМ
Pecata. И аз знам „Заблеяло ми е агънце“, но със съвсем друга мелодия.
Steve. Абе, ахмак, в този текст не става дума за агънцата, а за лисици, което е обратното на агънцата. Това, че можеш да четеш, не значи, че можеш да разбираш.
Belmondo. На митинга в подкрепа на Виденов се случих точно до Андрей Райчев. Той подскачаше по-високо от всички и викаше: „Жан, не сдавай! С тебе сме 98,3% хора – 64,7% жени и 87,2% хермафродити!“
Kumec. На Евгени Дайнов и жена му Виза Недялкова е комунистка! Тия двамата комуняги избраха патриарха.

Иван  Кулеков, Дойче веле

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *