НЕК е осъдена да плати между 550 и 620 млн. евро заради АЕЦ „Белене“.
Националната електрическа компания е осъдена да плати между 550 и 620 млн. евро от Международния арбитраж в Женева заради прекратяването на проекта за АЕЦ „Белене“. Делото бе заведено от изпълнителя – руската „Атомстройекспорт“ (АСЕ), през 2011 г. първоначално за 58 млн. евро, но след спирането на проекта от правителството на ГЕРБ през март 2013 г. искът беше увеличен до 872 млн. евро, но впоследствие набъбна на над 1 млрд.
Детайлите по решението все още се изучават, каза министърът на енергетиката Теменужка Петкова на специален брифинг. Вероятно и на това се дължат различните оценки за изхода от арбитража – според официално съобщение на „Росатом“, която е собственик на АСЕ, НЕК е осъдена на 620 млн. евро, докато според Петкова става въпрос за 550 млн. евро. От съобщението на руската компания обаче става ясно, че по-високата сума включва всички компенсации, лихви и съдебни разходи. Неофициално българската страна казва, че все още не е наясно за какви лихви претендира АСЕ.
Защо 550 млн.?
Искът на руската компания включваше поръчаното от НЕК оборудване през 2008 г. на стойност 672 млн. евро по Допълнение 5 от споразумението за изграждане на атомната централа, както и по-малки суми по други анекси и неустойки за пропуснати ползи.
Според Богомил Манчев, собственик на „Риск инженеринг“, която беше подизпълнител на архитект-инженера на „Белене“, когато арбитражният иск е бил заведен, първият реактор е бил готов напълно, а вторият на 70-80%. В момента по думите му и двата са напълно завършени. Искът е бил за цялото оборудване, като стойността му е била в границите между 1.050 и 1.250. Освен това АСЕ претендираха за компенсации за оборудване, което са поръчали на Siemens, нереализирана печалба от произведеното оборудване, както и за фактури по дейности на площадката на АЕЦ „Белене“, които НЕК е получила, но не е платила.
Така в крайна сметка общата сума на иска е на стойност 1.2 млрд. евро.
До спирането на проекта за АЕЦ „Белене“ на АСЕ са били платени общо 384 млн. евро, а други 40 са били фактурирани, но неплатени. С решението на Министерския съвет от 28 март 2012 г. за спиране на проекта се признаваше, че НЕК е поръчала оборудване за над милиард лева.
Още в началото на годината арбитрите бяха се консолидирали за сума между 500 и 650 млн. евро, като оставаше да се реши кои точно аргументи и претенции на НЕК и АСЕ да бъдат приети, за да се формира крайното решение. Според министър Петкова арбитражът не е приел исканията на руската страна за индексация на плащанията (т.е. тяхното увеличение спрямо първоначално договореното) и претенциите за пропуснати ползи. Министърът на енергетиката обаче отказа да посочи дали в тази сума влизат контрапретенциите на НЕК срещу АСЕ от 68 млн. евро.
„Арбитражното решение казва, че ако платим за оборудването, то става наше. По-важното е, че арбитрите са подкрепили всички наши аргументи и са отхвърлили руските“, казва Делян Добрев, който като министър на икономиката и енергетиката през 2012 г. спря проекта за АЕЦ „Белене“.
На практика решението на арбитража е в рамките на очакваното през 2012 г. По време на процеса българската страна се надяваше сумата да бъде намалена, ако се докаже, че АСЕ е действала недобросъвестно, но явно тези аргументи не са били приети. Сега предстои двете страни да проведат преговори, в които трябва да се разберат каква ще бъде съдбата на произведеното оборудване.
Реално в сумата от 550 млн. евро цената на оборудването е 300 млн. евро, останалите 250 млл. евро са за работа, извършена на площадката на АЕЦ „Белене“, стрес тестове след аварията във Фукушима и т.н. На практика оборудването, което България ще получи, е за около 400 млн. евро.
Какво ще правим с реакторите
Тепърва ще се преговаря с руската страна за това какво да се прави с поръчаното от НЕК оборудване. То може да бъде продадено обратно и общата сума, която държавната компания би платила, ще се намали. В момента проекти със същия тип реактори се изграждат в Иран, Индия и Йордания, но продажбата на оборудването изисква и съгласието на производителя, който притежава лицензите на технологията. Според Богомил Манчев страната ни ще може да продаде оборудването за много по-ниска сума.
Другият вариант, който съществува, е проектът „Белене“ да бъде размразен, нещо, за което Манчев се надява още от 2013 г. Според него това може да стане с изцяло частен инвеститор в лицето на „Росатом“, който да продава електроенергията от централата изцяло на свободния пазар. По думите му към момента цената на проекта дори би била по-ниска заради поевтиняването на рублата. Той припомни пред журналисти, че стойността на АЕЦ „Белене“ е изчислявана на 10.5 млрд. евро, което е най-скъпият вариант, който включва всички възможни ескалации и лихви.
Според Манчев използването на реакторите за изграждането на 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“, което също се обсъждаше като вариант, е безсмислено, защото това означава целият път, който е извървян с АЕЦ „Белене“ по лицензиране на площадката и издаване на екоразрешителни, да бъде започнат наново. „На площадка „Белене“ не можеш да дадеш 10 млрд., а на площадка „Козлодуй“ можеш да дадеш 10 млрд.“, посочи той. Според Манчев в „Козлодуй“ изградената инфраструктура може много трудно да се пригоди за изграждането на нов реактор.