Не е добра идея да се харчи много

На последното си заседание правителството одобри близо половин милиард разходи. В тях се включват разходи за общините, финансиране на спрени от ЕС проекти по програма ФАР, финансиране на спрени проекти по програма САПАРД и др.под. Миналият месец бяха одобрени и над 200 милиона допълнителни субсидии за земеделие, и още за заетост.

В края на миналата година 240 милиона бяха отпуснати за топлофикацията в София, 160 милиона за Булгаргаз, 300 милиона за АЕЦ „Белене“, 500 милиона за Българската банка за развитие, 100 милиона се предвиждат за държавни бизнес паркове, също субсидии за железниците. Само споменатите дотук разходи са над 2 милиарда лева, а има и още много.
Учудващо ли е това? Съвсем не. В България вече има създадена традиция между 6 и 9 месеца преди предстоящи парламентарни избори правителствата да харчат допълнителни средства. Вероятно едни и същи PR-консултанти съветват всички политици когато са на власт, защото те правят едно и също – харчат много преди избори, след което режат ленти, откриват ремонтирани пътища и смятат, че този популизъм ще им помогне да спечелят изборите (нещо, което не се случва).
В интерес на истината, изследванията показват, че избирателите не са толкова глупави колкото си мислят политиците. Според изследване, публикувано от Европейската комисия, реформаторските политици не биват наказвани от избирателите на избори – точно обратното, когато реформите се възприемат като необходими, гражданите възнаграждават с гласа си партиите, които правят реформи. В допълнение, според друго изследване партиите, които влошават бюджетния баланс и водят политика на бюджетен дефицит, по-често губят изборите.
В допълнение на това, сегашната ситуация е много по-различна от нормалното предвид на тежката криза, която е обхванала целия западен свят и която постепенно идва и в България. В тази ситуация разхлабването на бюджетната дисциплина може да се окаже фатално. Страни като Унгария, Латвия и Румъния вече бяха поразени именно от подобно небалансиране на бюджета и само благодарение получени големи заеми от МВФ все още не са фалирали. И трите страни обявиха замразяване на пенсиите, намаление на заплатите и рязко орязване на държавните разходи, за са свържат двата края (с 25% бяха намалени заплатите в Латвия, например).
Самият премиер Сергей Станишев показа, че съзнава големия фискален риск при сегашната криза и обеща – в интервю за агенция Ройтерс – че „няма да има разхлабване на финансовата политика преди изборите“. Би било много добре това обещание да се спази. Но за да се спази ще са необходими политически усилия – не харчене на повече пари, а спестяване на средства от съответните министри. Колкото и да е трудно това преди избори.
Не е добре да се рискува бюджетната стабилност с предизборни разходи. Това е макрокартината. Но нека погледнем и някои микро въпроси. А именно, къде и защо се насочват допълнителните харчове.
Дават се средства на общините – но сдружението на общините протестира, че всъщност харченето не е консултирано с него (което поражда и въпроса как се вземат подобни решения). По-фундаменталният въпрос е защо 19 години след началото на прехода общините все още зависят от държавния бюджет, вместо да се направят реформи, които да им осигурят финансова автономност (но и финансова отговорност).
Финансират се спрени от ЕС проекти – които са спрени заради административни проблеми. Не е ли по-добре тези административни проблеми да се решат, което да отвори европейското финансиране, вместо държавният бюджет да се товари с допълнителни разходи?
Отпускат се средства за неефективни държавни мастодонти от рода на Топлофикация и БДЖ, вместо те да се преструктурират и да станат ефективни. И топлофикацията, и железниците се нуждаят от стратегически инвеститори, които да инвестират в тях и да ги направят ефективни, качествени и конкурентни услуги.
Няма да продължавам с примерите, но общият извод е, че има много възможности да се намерят други източници на финансиране, които да разтоварят държавния бюджет и да спестят средства точно сега когато те са най-необходими. Тези реформи не бяха направени през добрите времена за икономиката, а сега са дори още по-необходими.

Георги Ангелов