Не отговаряме на два от критериите за въвеждане на еврото

България не отговаря на два от общо петте критерия за въвеждане на еврото, става ясно от публикувания на 7 май Доклад за конвергенцията 2008 на Европейската комисия (ЕК).
Инфлацията и обменният курс на националната валута са проблемните за България показатели, става ясно от документа.
В доклада се посочва, че средната инфлация за миналата година е била 9.4%, което е доста над препоръчителната стойност от 3.2 на сто. В документа се припомня, че през 2003-та година инфлацията е била 2.3% и е достигнала до 7.6% през 2006 и 2007 година.
Докладът прогнозира още, че високите нива на инфлацията ще се запазят до около 10% през тази година. Възможно е процентът да спадне до 6 догодина.
На оценка е подложен и бюджетният излишък, макар че този въпрос е изцяло в ръцете на националните правителства. Въпреки това в документа се отчита, че от балансиран през 2003-та година, излишъкът в момента достига до 3.4% от брутния вътрешен продукт.
Повечето от новоприетите страни членки на Европейския съюз (ЕС) отбелязват равнище на инфлацията доста по-високо от посоченото в критериите за членство в еврозоната, става ясно от доклада на ЕК. Единствена Словакия има необходимата ценова стабилност, за да може да въведе еврото като разплащателно средство от януари 2009 година.
Докладът за конвергенцията оценява икономическата и фискалната политика на държавите членки на Евросъюза, които все още не са въвели единната европейска валута. И докато Великобритания и Дания отказват да се присъединят към еврозоната и им бе дадена привилегията да го направят, когато решат, останалите държави, в т.ч. и България, са задължени да го сторят, веднага щом отговорят на критериите за конвергенция.
Условието за ниска инфлация и ценова стабилност се оказва най-сериозната преграда за влизане в еврозоната за повечето държави от Централна и Източна Европа. Данните, представени от ЕК демонстрират нерадостния факт, че след влизането на Словакия ще трябва да мине доста време преди други членки да я последват.
Проблемът изниква не за първи път – Естония бе принудена да се откаже от кандидатурата си за въвеждане на еврото през 2005 г., заради висока инфлация, а на Литва дори официално бе показан червен картон в последния момент, също поради сериозен ръст на цените и очаквано влошаване на ценовата стабилност.
И двете балтийски държави продължават и досега да страдат от инфлацията, а според анализаторите едва ли скоро ще успеят да постигнат ниво на ценови растеж „не повече от 1,5% над средното за трите държави членки с най-ниска инфлация в ЕС“.

Съгласно Договора от Маастрихт, всяка държава членка на ЕС трябва да отговаря напет критерия, за да може да се присъедини към зоната на еврото и да приеме единната европейска валута за своя национална. Тези критерии (наричани още „критерии за конвергенция“) са:

– Бюджетен дефицит не повече от 3% от брутния вътрешен продукт (БВП).
– Публичен дълг (включително държавно гарантиран) не повече от 60% от БВП.
– Инфлация не повече от 1,5% по-висока от средната за трите държави в ЕС, които са с най-ниска инфлация (в доклада за 2008 г. се определя ниво от 3,2%).
– Ниво на дългосрочната лихва от не повече от 2% над средното ниво в трите държави в ЕС с най-ниска лихва.
– Обменният курс на националната валута (преди приемането на еврото) трябва да бъде стабилен, т.е. да се движи в „нормалните“ за европейския валутен механизъм граници.