Новият застрахователен кодекс отново предизвика критики
Новият застрахователен кодекс обещава повече защита на потребителите и по-високи обезщетения, но някои предложения в него продължават да бъдат подлагани на критика. Като цяло обаче секторът все няма обща позиция за бъдещия закон и промените, които ще бъдат приети от парламента. Това стана ясно по време на дискусия за законопроекта, организирана от в. „Банкер“ в София. Адвокат Антоанета Димоларова, която е участвала в работната група по подготовката на текстовете, обясни, че са използвали опита на Германия, чиито застрахователни правила са обновени през 2007 г. и законодателството там е много съвременно. Промените, които ще настъпят в сектора, би трябвало в някои отношения да позволят по-голяма гъвкавост, например с въвеждането на срочни и безсрочни договори за някои застраховки, стана ясно от думите на Димоларова.
Кодексът трябва да бъде приет съвсем скоро, за да не изпадне България в нарушение на европейските правила. От началото на следващата година в целия ЕС ще трябва да се въведе директивата „Платежоспособност II“, която е с по-високи изисквания към застрахователите и би трябвало да защити повече платежоспособността им и интересите на потребителите.
Съгласни и несъгласни
В кодекса обаче има и доста спорни моменти, сред които е и отнемането на лиценз по инициатива на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН). Досега практиката е такива важни решения да се обсъждат от всички членове на регулатора и няма зам.-председател, който да може по собствена преценка да вземе лиценз на инвестиционно, застрахователно или пенсионно дружество, ако останалите не го подкрепят. Според бившия зам.-председател на КФН по застраховането – Борислав Богоев, новите текстове дават правомощия на заместника да преизчислява резервите на застрахователните компании и еднолично да преценява дали един актив е годен.
„Подобно нещо може да фалира една застрахователна компания точно за 3 месеца“, коментира Богоев. В резултат ще има проблеми в целия финансов сектор, а пример за това е кризата в Гърция, чието начало идва след фалита на няколко застрахователя, напомни финансистът. Той смята, че текстът трябва да се преразгледа и новите правомощия на зам.-председателя да бъдат отнети.
Око да види, ръка да пипне
Недоволство и спорове отново предизвика предложението за изрична забрана за изцяло онлайн продажба на „Гражданска отговорност“. Според Антоанета Димоларова и Данчо Данчев, който е председател на Асоциацията на българските застрахователи, при подготовката на кодекса са взети предвид всички получени становища. Данчев обясни, че са събрали от всеки застраховател и брокер, който е поискал, но мнозинството е надделяло с желание за ограничаване на изцяло онлайн сключване на най-масовия вид застраховка.
Така при бъдещия кодекс, ако текстът не бъде променен, ще се запази сегашният вариант – поръчка онлайн, доставка с куриер, плащане, заедно с хартиените документи и стикер. Отмяна на стикера не се предвижда, въпреки че полицията вече е оборудвана с таблети и още преди две години беше обявено, че проверката за „Гражданска отговорност“ ще се прави онлайн.
Богоев отбеляза, че не са питани потребителите – той е на мнение, че никой няма да иска забрана, а напротив – много хора ще подкрепят възможността за изцяло електронна „Гражданска отговорност“. Против този текст се изказа и Владимир Тодоров, председател на Асоциацията на застрахованите и пострадалите при катастрофи. Той разказа, че според направено от него проучване в 12 развити застрахователни пазара в Европа в нито един няма забрана за онлайн полица.