Новото ни място в кризата

Лихвата, която банките предлагат по краткосрочни кредити пада. Това е ефектът върху поведението на банките още от октомври, когато започна кризата.
Това каза пред Дарик радио Димитър Костов, подуправител на БНБ. Първо се вдигна лихвата, а впоследствие като се успокоиха нещата, лихвата започна да пада. Най-голямата ценност е ликвидността и съответно за нея тези, които я търсят и предлагат са готови да предлагат високи лихви. Основните централни банки намалиха основната лихва в опит да противодействат на увеличаването, посочи Костов, предаде БГНЕС.
Лихвата на централните банки е тази, по която те дават пари на търговските банки. Това, че централните банки намаляват лихвата, не означава, че лихвата за клиентите се намалява. В условие на пазарна икономика не бива да забравяме, че в момента сме в една от най-сериозните кризи от Втората световна война насам. Не бива да очакваме, че средата ще бъде същата, каквато е била преди 3-4 години, когато нещата бяха във възход и целият пазар бе наводнен от ликвидност, каза Костов.
Отговорността в момента е всеки да направи каквото може, за да не остане в калта, добави Костов. Несигурността идва от това че големите пазари са в жестока криза. Нашата икономика е тясно свързана с тези пазари и това няма как да не се отрази. Така както бизнесът на Запад се мъчи да пренастрои производствена програма, същото се случва и тук, но всичкото това протича в среда на несигурност. Ако по-скоро се изяснят мерките на развитите икономики, съответно ще се намали несигурността и при нас и тогава можем да почувстваме някакво успокоение не пазара. Фактът на несигурност се отразява на цената на ликвидността. Централната банка осъществява надзор върху дейността на банките по отношение на тяхната стабилност. В условията на разгръщаща се конкуренция, ролята на банката е именно да следи тази конкуренция да не води до нарушение на стабилността. Има банки, при които е по-голям делът на нисколихвените депозити. Увеличението на гаранцията на влоговете е колективно решение на държавите в рамките на ЕС. Предстои промяна в минималния праг. Поемането на ангажименти от страна на държавата се отразява на нейната кредитоспособност, каза Димитър Костов.
В рамките на разумното, с последните предложени промени в Закона за кредитите, се предвижда въвеждане на форма на контрол върху дейността на небанковите кредитни институции. Не бива да натоварваме централната банка със законоохранителни функции, държавата има доста институции, които се занимават с това, коментира Димитър Костов. В централната банка надзорните органи регулират банковото посредничество с цел постигане на дадено публично благо – стабилност, посочи Костов.
Има разлики между германската и българската банкова система. Българската банкова система последните 10-12 години работи при много по-строги изисквания – това е съотношението между капитала и приетите рискове. При минимален стандарт за другите банки от 8%, в България стандартът беше 12%. Има много строги изисквания за ликвидност у нас. Факт е, че българската банкова система още не е навлязла в системата на сложните финансови продукти. Малко по-назад бяхме в технологично отношение. Валутният резерв в момента е над 12 млрд. евро, каза Костов.
На въпрос дали е нужна национализация на трезорите на банката, Димитър Костов отговори, че Законът за несъстоятелността на банките е факт от 10 години и там е разписана процедурата за национализация на банка. Законодателният режим е налице. Техническите процедури не са толкова сложни, въпросът е дали има нужда от национализация на банката, според мен не би имало нужда от това. Проблемът в западния свят при тези инжекции от страна на държавата е, че не се действа категорично да стане ясно, че акциите на сегашните акционери струват много. Последната седмица западните банки започнаха да предприемат действия в тази посока и да допълват мерките, които предприемат – редуциране на бонусите на досегашния мениджмънт. Българските банки в момента са доста далеч от такива ситуации. Обвързани сме с механизъм за въвеждане на еврото, който работи добре и внася стабилност. Трябва да си намерим новото място в кризата. Тя не е природно бедствие, а време, когато всеки трябва да намери, да осмисли своето място на пазара, допълни още подуправителят на БНБ Димитър Костов.