Ново министерство на индустрията ще работи за конкурентноспособността на българската икономика
Ново министерство на индустрията ще работи за конкурентноспособността на българската икономика
Страната ни трябва да има активни политика за заетост, образование, научни изследвания и развойна дейност, опазване на околната среда и привличане на чужди инвестиции, посочват авторите на „Бяла книга за нова високотехнологична индустриализация 2015-2025“
Създаването на едно ново министерство на индустрията, техническите иновации и нови технологии може да подпомогне реиндустриализацията на България и да върне конкурентноспособността на нашата икономика. Новото ведомство трябва да провежда активни политика за заетост, образование, научни изследвания и развойна дейност, опазване на околната среда и превръщане на страната ни в привлекателно място за чужди инвестиции, се казва в „Бяла книга за нова високотехнологична индустриализация 2015-2025 г.“, която предстои да излезе от печат. Авторите са водещи икономисти, финансисти, инженери, учени и експерти от България и чужбина. Книгата е с издател „Атлас Финанс“ АД и има за цел да формира политики по нова индустриализация на страната ни в периода до 2025 г. Инициативата за отпечатването на книгата е на Гражданско сдружение за нова високотехнологична индустриализация на България.
През 2013 г. България заема 57-мо място в класацията на общо 60 държави по степента на тяхната конкурентоспособност. Позицията на страната ни е спаднала с три места, в сравнение с 2012 г. и с 20 места спрямо 2008 г., когато сме класирани на 38-мо място – най-доброто досега. България се нарежда на по-предни места по отношение на производствените разходи (4-то място), данъчното облагане (23-то място), участието в международната търговия (32-ро място). По отношение на управленската култура страната заема 59-то място, на състоянието на трудовия пазар 58-мо място, на научно-изследователската инфраструктура 54-то място, на институционалната рамка 53-то място и т.н. Ниската конкурентоспособност на българската икономика е в най-голяма степен резултат на нейната слаба иновативност, както в сравнение с развитите държави, така и с посткомунистическите държави в Европа.
България е страната-членка на ЕС с най-нисък БВП на човек от населението, показват анализите в „Бяла книга за нова високотехнологична индустриализация 2015-2025 г.“. Той възлиза само на 18.3% от средното равнище на старите 15 страни-членки на ЕС и е нараснал от 7.4% за периода от 2000 до 2012 г. Но в Румъния той се е увеличил за същия период от 7.8% на 20.9%. Това се дължи на по-добрата икономическа структура на северната ни съседка и по-специално на по-високия дял на индустрията в създаването на БВП. Турция също има значително по-висок показател от България – 28.6% от средното равнище на 15 страни-членки на ЕС.
Макар и силно засегнати от процеса на деиндустриализация в резултат на прехода от централизирано планово към свободно пазарно стопанство, десетте страни-членки на ЕС в Централна и Източна Европа имат относителен дял на индустрията в създаването на брутната стойност от 27%, който е значително по-висок от показателя за всички 27 страни-членки на съюза от 19%. В България относителният дял на индустрията е обаче по-нисък от средния показател за десетте посткомунистически страни.
По показател експортна квота (обем на експорта в БВП в проценти) също сме под средното ниво за десетте държави в Централна и Източна Европа. Ако за България тя е 68%, то Словакия, Унгария и Естония имат експортни квоти от над 90% сред посткомунистическите страни в Европа.
През 2012 г. средният ръст на експорта в тези държави е 4%, докато България отбелязва спад. Това показва, че ние най-трудно преодоляваме последствията от световната финансова и икономическа криза.
Българската икономика се разглежда като икономика със слаба иновативност, въпреки положителния факт на повишаващи се частни инвестиции в научните изследвания и увеличаваща се интелектуална собственост под формата на патенти и търговски марки. Този индекс обаче не е помръднал от нивата за периода 2008-2012 г. и единствената страна с по-лош показател е Румъния. относителният дял на високотехнологичните продукти в българския експорт е само 3%, докато средният показател за страните-членки на ЕС е 16%.
Има проблеми и в образователния сектор, показват резултатите на Програмата за международно оценяване на учениците до 15 години (Programme for International Student Assessment (PISA)). За 2009 г. най-добри резултати в трите проучвани области (умение да се чете, математика и природни науки) са постигнали учениците в Естония. Резултатите в България са под средното равнище и заемаме предпоследно място пред Румъния сред всички посткомунистически страни.
България е на предпоследно място по благоприятни условия за бизнес според Световната банка, както и по състояние на инфраструктурата. Затова не трябва да ни изненадва фактът, че българската индустрия е ниско конкурентоспособна.
Решението на всички тези проблеми е модерна и интегрираща индустриална политика, насочена към устойчиво развитие. В нейната основа следва да залегнат принципите на икономическата ефективност, социалния баланс, ефективното използване и опазване на природните ресурси. С реиндустриализацията и модернизирането на съществуващата индустрия трябва да се разкрият нови работни места и перспективи за по-добър и достоен живот. При реиндустриализацията на българската икономика не следва да се копират определени индустриални модели от други страни по света, защото те почти без изключение са резултат на едно дългогодишно развитие в специфични условия. Затова бъдещата индустриална политика би следвало да се ориентира в началната си фаза към създаване на подходяща макроикономическа рамка и едва след това да се заеме с приоритетните отрасли на индустрията, се посочва в „Бяла книга за нова високотехнологична индустриализация 2015-2025“.
Електронен вариант на книгата може да бъде изтеглен от сайтовете www.financebg.com, www.atlasfinance.bg, www.atlasnet.bg и www.bg-wiki.org.
„Бяла книга за нова високотехнологична индустриализация 2015-2025“ ще излезе от печат под общата редакция на д-р ик. Петър Нейчев, dr. rer. soc. oec. Тоде Тодев и проф. д-р ик. Асен Конарев, а авторите са: проф. д-р Ангел Гроздин, проф. д-р ик. Асен Конарев, доц. д-р Анастасия Шопова, ст.н.с. Владимир Рибаров, маг. юр. Венелин Йорданов, ст.н.с. д-р Георги Лафчиев, ик. Гинка Милушева-Калайджиева, маг. юр. Димитър Гишин, маг. Иван Божурин, д-р инж. Иван Нейчев, инж. Иван Петров, маг. Маргарита Лозанова, проф. д-р Начко Радев, инж. Нина Бояджиева, маг. Огнян Дечев, д-р ик. Петър Нейчев, инж. Петър Стайков, ик. Петя Иларионова, маг. Райна Бонева, инж. Стефан Гълъбов, dr. rer. soc. oec. Тоде Тодев, маг. ик. Тихомир Тодоров, инж. Христо Христов и инж. Чавдар Младенов