Нов ред за банките ще ги предпазва от фалити

След като въведе първите две нива на защита срещу банкови кризи и хаос на капиталовите пазари, България е на път да включи и третия, последен щит, с което ще възприеме единната европейска методология, изработена след глобалните финансови шокове от 2009 г. Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане проект на изцяло нов закон, който ще се прилага спрямо банки и инвестиционни посредници в затруднение. С него се уеднаквяват практиките, които се прилагат в целия Европейски съюз, и се преформатират ангажиментите на собствениците на банки и инвестиционни посредници така, че да се сведе до минимум възможността компаниите им да бъдат спасявани с пари на данъкоплатците.

България вече прие правилата, по които ще допуска централизиран европейски банков надзор, и изравни размера на гарантираните суми. Сега се пристъпва и към регламентиране на правилата и отговорностите в процесите по преструктуриране и оздравяване, което беше очаквано от участниците на финансовите пазари. Сред новостите, които законът въвежда, са съкращаване на срока, в който една банка може да бъде държана под специален надзор, възможност за ранно задействане на институциите, преди да са настъпили ликвидни проблеми, създаване на нови фондове и схеми за финансирането им, за да е наличен ресурсът за незабавно действие при кризи.

Какво се променя

Мотив да бъде написан нов закон за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници е необходимостта българската нормативна уредба да се синхронизира с европейските директиви, които бяха разписани през миналата година. Тяхната амбиция пък е да унифицират практиката за справяне с банкови кризи в ранен етап и да се предотврати възможността финансовите проблеми на отделни кредитни институции да се пренасят върху цялата банкова система. Единната методология би трябвало да сведе до минимум опасността от използване на публични средства за подпомагане на неплатежоспособни банки. Така например, ако банката или посредникът са в икономическа група, то не само акционерите и кредиторите им, но и свързаните с тях компании ще трябва да оказват подкрепа.

Банките ще са длъжни да имат план за преструктуриране, който да актуализират веднъж годишно и да подлежи на одобрение от надзорния орган. При изготвянето на този план освен подробна информация за акционерите и юридическите лица в групата ще се предоставя схема за критичните операции в институцията, всичките й задължения, в това число необезпечените и подчинените.

Законът определя Българската народна банка (БНБ) като органа, който ще преструктурира банки, а Комисията за финансов надзор (КФН) като институцията, която има правомощия да преструктурира инвестиционни посредници. Решенията на БНБ ще се вземат на управителен съвет, тоест отговорността ще е колективна, а не персонална. В закона изрично е записано, че „Българската народна банка, членовете на управителния съвет и служителите на БНБ не носят отговорност за вреди от действия или бездействия при изпълнението на задълженията им съгласно този закон, освен ако са действали умишлено“. По същия начин ненаказауеми ще са и представителите на КФН.

БНБ и КФН ще си сътрудничат и ще обменят информация с Европейския банков орган (ЕБО) при изпълнение на задълженията си по този закон. Регулаторите са длъжни да отчитат потенциалното въздействие, което решенията им биха оказали, върху всички държави – членки на общността.

Преди нарушението

Институциите ще могат да се намесват превантивно, когато банка или инвестиционен посредник нарушат или са близо до нарушаването на капиталовите изисквания или тези за ликвидност. Тогава БНБ или КФН ще имат право да назначат временен управител в рисковото дружество. Той ще бъде избиран на органа по преструктуриране, който пък ще преценява дали лицето има необходимата квалификация и познания за изпълнение на възложените му задачи. Това значи, че банката или посредникът може да нямат ликвидни затруднения и да не са пред фалит, но преценката на регулатора е, че има опасност от достигане до такова състояние, и затова спрямо тях да се приложат специални мерки.

Алтернатива на несъстоятелността

Процедурата по преструктуриране се разглежда като алтернатива на производство по несъстоятелност. При нея ще се извършва разпределение на загубите между акционерите и кредиторите, като се цели запазване на финансовата стабилност и ограничаване на загубите за данъкоплатците. Преструктурирането може да включва продажба на стопанска дейност, подкрепа чрез мостова институция (създадена целево), обособяване на активи и споделяне на загуби. Последните се поемат първо от акционерите, а след това от кредиторите. Те няма да понасят загуби, по-големи от тези, които биха търпели, ако банката или посредникът се прекратят чрез производство по несъстоятелност. Според закона в срок до един месец от прилагането на инструмент за споделяне на загуби се изготвя план за оздравяване на дейността.

Как ще се финансират операциите

Финансирането на преструктуриране ще се извършва чрез специално създадени фондове. Новият фонд за преструктуриране на банките ще се управлява от управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. В случай на нужда ще се създава и аналогичен фонд за преструктуриране на инвестиционните посредници. Средствата в тях ще се използват с решение на регулаторите.

Фондът за преструктуриране на банките ще се пълни с вноски от банките и постъпленията в него трябва да достигнат до 2% от размера на гарантираните депозити в тях. Това целево ниво няма да бъде постигнато изведнъж, а в срок до 10 години. Освен стандартно определени вноски ще се определят и индивидуални рисковопретеглени вноски за банките, като има и опция за извънредно събиране на вноски. Това означава, че по-рисковите банки ще плащат повече. Размерът на вноските ще се определя до 31 март всяка година от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Когато целевото ниво бъде постигнато, БНБ ще издаде решение да се спре събирането на годишни вноски.

Счита се, че към момента е неоправдано създаването на специализиран фонд за преструктуриране на инвестиционни посредници, тъй като на пазара няма такива, които са със системно значение. При възникването на такива проблеми в сектора ще се действа по аналогичен начин със създаването на фонд и система за финансирането му. Законът дава възможност и да се набират допълнителни средства от алтернативни източници на финансиране при извънредни обстоятелства.

Кога се намесва държавата

В случай че разписаните мерки не постигнат целта за предотвратяване на системна криза, законът разписва ред, по който може да бъде оказана държавна подкрепа. Тя ще идва по линия на два допълнителни инструмента – за държавна капиталова подкрепа и за финансова стабилизация. Те ще се прилагат с решение на Министерския съвет.

Първият от тях – капиталовата подкрепа, ще се изпълнява чрез участие на държавата и принудително увеличаване на собствения капитал на банката в режим на преструктуриране. При процедурите акционерите губят право да участват, с което техните дялове се размиват.

Особени положения

С промените се регламентира и ред, по който ще се оспорват решенията на БНБ или КФН, когато те действат за предотвратяване на кризи. Исковете ще се разглеждат от Върховния административен съд (ВАС) и право да ги предявяват имат всички засегнати лица. Оспорването обаче няма да спира действията на регулаторите. В светлината на пресния пример с КТБ, когато съдът отхвърли опитите на акционери да обжалват актове на БНБ, тази промяна ще запълни нормативен пропуск.

Министърът на финансите ще бъде ангажиран в процедурата, доколкото случващото се може да окаже въздействие върху публичните финанси. Законът задължава министъра да е информиран за текущото финансовото състояние на банката или посредника и плана за преструктуриране. Той ще разполага с три дни, за да одобрява решенията на органите по преструктуриране.

Всички участващи институции ще се задължат да спазват професионална тайна – БНБ, КФН, Министерство на финансите, извънредните или временни управители, фондовете за гарантиране на влоговете в банките и за компенсиране на инвеститорите, одитори и други.