Новoто нормално за българските банки
Прогнозите за това, че 2014 г. ще е ключова за европейския банков сектор и че банките с присъствие в Централна и Източна Европа ще бъдат изложени на изпитания, се оправдаха, коментира Карл Севелда, главен изпълнителен директор на Raiffeisen Bank International AG.
„Още тогава оценките ни се основаваха на по-строгите регулаторни мерки по отношение на капитала и оценката на риска. Задълбочилият се през тази година конфликт между Русия и Украйна обаче, а също разочароващият ръст на икономиката в еврозоната, бяха фактори, които внесоха по-голямо от очакваното напрежение в банковия сектор. В този момент в банковия сектор навлезе „новото нормално“ и всички участници на пазара са поне частично принудени да преразгледат бизнес стратегиите си. Следователно разглеждам 2015-та като година на преход, който вероятно ще принуди банките да закриват отделни бизнес сегменти и дори да се оттеглят от някои пазари. Независимо от това, решението да се присъства в банковия сектор в ЦИЕ все още е важно и правилно. Мое лично убеждение е, че банковият бизнес, след тази фаза на преструктуриране и дори под натиска на новите условия, отново ще даде своя значителен принос за икономическото и социално развитие на целия регион,“ смята Севелда.
Неговият коментар беше част от представянето днес, във Виена, на последното издание на годишния доклад за банковия сектор на ЦИЕ, съвместна публикация на анализаторите на RBI/Raiffeisen Research и Raiffeisen Centrobank AG.
Според тях 2014 бе поредна добра година за ръста на депозитите в целия регион, въпреки проблемите в някои страни, които поставиха съответните пазари – България, Русия и Украйна, в трудна ситуация по отношение на финансирането.
През 2014 г. българският брутен вътрешен продукт нарасна реално с 1.7%, с което отбеляза подобрение спрямо 2013 г. Увеличението бе следствие на позитивни резултати и на трите основни компонента, формиращи БВП – секторите на услугите, индустрията, и селското стопанство, за пръв път от 2009 г. насам.
Банковият сектор обаче не можа да се възползва в достатъчна степен от позитивните икономически тенденции, защото настроенията към банките бяха негативно повлияни от банковата криза от юни 2014 г. и практическия фалит на една от най-големите банки на пазара – КТБ, довел до спад в общите активи на банковата система с 0.7%, , на корпоративните кредити с 6.7% и на банкирането на дребно – с 1.2%. Като цяло реализираният спад на кредитния пазар достигна почти 5%.
Като положителен момент може да се отбележи възстановяването на спестяванията на домакинствата през втората половина на 2014 г., като депозитите на домакинствата се увеличиха с повече от 4.5% до 41 млрд. лв.
Този растеж беше подкрепен от действията на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, който изплати гарантираните по закон суми на вложителите в КТБ. Така по-голямата част от изплатените средства останаха в банковия сектор, а само 2% бяха изтеглени в брой към края на годината. Корпоративните депозити също намаляха с 1.2% до 22.7 млрд. лв., но въпреки това общата база на депозитите нарасна с 2.4%.
Независимо от негативното влияние на кризата, българският банков сектор регистрира нетна печалба от 746 млн. лв. в края на 2014, което е около 25% увеличение спрямо 2013 г. Това, на фона на свиването на размера на активите, предизвика подобрение в реализираните стойности на показателите възвращаемост на активите и възвращаемост на собствения капитал.
През 2014 г. в българския банков сектор бяха наложени редица законови и регулаторни изисквания. На първо място, с цел присъединяване към Единния надзорен механизъм бяха приведени в действие европейските регламент и директива за капиталовите изисквания. В резултат на това капиталовата адекватност на банковия сектор нарасна до 22.0%, а коефициентът на ликвидни активи достигна 30.1%. На второ място, като пряко следствие от кризата, правителството внесе изменения в Закона за банковата несъстоятелност.
Делът на необслужваните кредити остава сравнително непроменен на нива от 16.8% и продължава да е повод за притеснения.
Основните рискове за сектора произтичат от възможни скрити досега последствия от неотдавнашната банкова криза, считат от RBI.