Облекчаването на визовия режим с Косово би стимулирало икономическите връзки с България

Н.Пр. Шпенд Kaлaбa е роден през 1961 г. в Роган, община Каменица. Завършва „Английска филология“ в Университета в Прищина. Преподава английски език в гимназии в Каменица и Прищина. Административен директор в железниците на Косово. Специализира в Министерството на външните работи на Албания, в дипломатическите академии в Тирана и София, в Дипломатическия институт „Clingeldael“ в Хага, Холандия, както и в Дипломатическия институт на САЩ във Вашингтон. Съветник по външните работи на президентите Якуп Красничи и Беджет Пацоли. От 2012 г. е извънреден и пълномощен посланик у нас. Семеен, с две деца. Говори свободно английски, български и сръбски, ползва немски и полски.

– Ваше Превъзходителство, България бе сред първите държави, признали независимостта на Косово през 2008 г. Често политически представители на Косово определят България като най-добрия приятел на страната Ви в региона. Време ли е това партньорство да придобие конкретни икономически измерения?

– Най-напред искам да подчертая, че за Република Косово България е приятелска страна и регионален партньор в общото евроатлантическо семейство. Това е конкретизирано с признаването на независимостта на Косово на 19 март 2008 г. и установяването на дипломатически отношения между двете държави. Като страна – членка на ЕС и на НАТО, България винаги е подкрепяла политическото и общественото развитие на Косово.

Без съмнение, България представлява за Косово мощен потенциал за сътрудничество по няколко причини: близкото географско разположение, обществената симпатия между нашите страни, подкрепата на България в рамките на международното присъствие при изграждането на държавата в Косово в периода 1999 – 2008 г. Пред страните ни не съществуват никакви открити въпроси и това очертава силна перспектива за двустранните връзки.

–Прави впечатление, че в последните години Косово е домакин на редица бизнес форуми – как може да се прави успешен бизнес и да се развиват добрите двустранни и многостранни отношения в регион, обременен с толкова много история? Все още Косово не е официално призната от някои балкански държави.

– Косово, като нова държава с потенциал в региона, винаги е била фокусирана в изграждането на добри съседски отношения и сътрудничество в различни сфери. Това ще допринесе за икономическото развитие и споделяне на опита между държавите от региона. А това е от голямо значение и за Косово, и за икономическата стабилност на Балканите.

Посолството ни се е фокусирало особено в сътрудничеството в областта на икономиката. Сред постигнатото са осигуряване на участие на косовския бизнес в международни панаири и бизнес форуми в България и обратно, организиране на изложбени събития, както и развитието на сътрудничеството на нашата Търговска палата и бизнес асоциации със съответните институции у вас. Формулирани са и двустранни споразумения в областта на икономиката, търговията, митниците и други.

В последно време се забелязва по-динамичен обмен между търговци и компании от Косово и България в няколко икономически сектора. И тази динамика, вярвам, ще нараства.

По инициатива на дипломатическата ни мисия са направени срещи в рамките на идеята за побратимяване на български и косовски общини. Осъществихме и побратимяване на две начални училища – „Алеко Константинов“ в Пловдив и „Фаик Коница“ в Прищина.

– Каква подкрепа очаквате от България в евроатлантическия път на страната Ви?

– Очакваме подкрепата на България за подписване на Споразумението за стабилизиране и асоцииране с ЕС, преговорите по което приключиха тази година. Неговото прилагане ще бъде трансформираща и фундаментална рамка за едно европейско Косово. Разчитаме на това, че България е силен глас да поддържа като приоритет продължаващата интеграция на региона на Западните Балкани.

На 2 декември 2013 г., по време на посещението в София на министъра на външните работи на Косово Енвер Ходжай, бе подписан Меморандум за сътрудничество в областта на европейската и евроатлантическата интеграция. Той позволява пренасянето на българския опит към институциите в Косово. Тази рамка, естествено трябва да се обогатява с нови дейности и конкретни проекти.

Все още стои въпросът с облекчаването на визовия режим между България и Косово. Докато всеки българин може да посети страната ни само с лична карта, то косовските граждани имат доста разходи, за да дойдат тук. Промяната на режима и отпадането на тази бариера биха стимулирали още повече развитието на икономическите, културните, научните и личностните връзки.

– В страната Ви има регистрирани организации на хора с българско самосъзнание. Каква е политиката на държавата Косово спрямо тях?

– Косово е демократична държава с европейски стандарти, където се гарантират равни права за всички, независимо какви се чувстват. Ние нямаме подробна статистика, но сме готови да приемем всякаква реалност в нашето пространство.

– Имате ли данни колко косовски младежи учат в български висши училища? Какъв според Вас е потенциалът за сътрудничество в областта на висшето образование?

– Косово ще бъде винаги признателно за факта, че България бе сред страните, които по време на изолацията на Косово отвори вратите си за наши студенти. Тези млади хора днес играят важна роля в изграждането на нашата държава и вече носят голяма държавна отговорност.

Нашето посолство допринесе значително и за засилване на сътрудничеството между Софийския университет в лицето на катедрата „Общо, индоевропейско и балканско езикознание“ и Университета на Прищина. С подписването през юни 2012-а на Меморандум за сътрудничество между академиите на науките на България и Косово се развива и сътрудничеството в научната сфера. Очакваме в скоро време да се подпишат договори с два български университета. Поддържаме добри контакти с Дипломатическия институт към МВнР на България.

– Г-н Посланик, след две години в България, как виждате нашата страна?

– За мен България винаги ще остане свързана с носталгията от детството. Още от 80-те години на миналия век с моите родители изкарвахме почивката си по българското Черноморие.

Освен това в исторически план българи и албанци не са имали и нямат какво да делят. Всъщност – дори на битово равнище нас ни свързват много повече неща, отколкото ни отдалечават.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *