Обработваемата земеделска земя у нас е нараснала с над 5 млн. дка за 7 години

С над 5 млн. декара са се увеличили обработваните площи в страната от присъединяването на България в Европейския съюз. Това заяви министърът на земеделието и храните Десислава Танева при представянето на пет финализирани проекта за уедряване на земеделски земи в селата Студена, Друмево, Момина църква, Раздел и град Смядово, съобщи пресцентърът на МЗХ.

Тя подчерта, че през 2007 г. е имало 33 млн. декара площи, от които 28,5 млн. декара обработвани, а останалите постоянно затревени градини и трайни насаждения. В края на 2014 г. има заявени близо 39 млн. декара.

Министър Танева отбеляза, че благодарение на европейското подпомагане има намаляване на необработваните площи. “ През 2007 г. необработваната земя е била 30 % от общия селскостопански фонд. В края на 2014 г. данните показват, че в различните землища на страната необработваните площи са между 10 и 15 %“, каза още министърът на земеделието.

Десислава Танева бе категорична, че основният проблем на българското земеделие е разпокъсаността на земята за създаване на стопанства. „От 2011 г. правим различни редакции в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, за да се установят правила, които да дават устойчивост на земеделския производител. Генералното решаване на тези проблеми може да дойде с комасацията на собствеността“, каза още министърът и обясни, че новото поземлено законодателство е сред основните цели на екипа на МЗХ.

„Това кодифицирано законодателство трябва да обединява абсолютно всички закони и да стимулира и инициира поземлени отношения,които водят до комасация на собствеността“, препоръча министърът на земеделието и храните.

От своя страна председателят на Българската асоциация на собствениците на земеделска земя Стайко Стайков посочи, че землищата, включени в комасацията, са в различни краища на България. „Искахме да докажем, че комасацията е жива и затова направихме едновременно пет проекта“, каза още Стайков и подчерта, че уедряването на имотите създава по-добри предпоставки за интензивно земеделие и съвременно животновъдство.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *