Орешарски: Повишението на лихвите е овладяно

Лихвите в Стара Европа и САЩ падат, за да се даде възможност за погасяване на задълженията. В България тенденцията е обратната. Може ли да се очаква вразумяване на банките и възприемане на подхода, който имат развитите страни. Този въпрос бе зададен към финансовия министър Пламен Орешарски от Петрозар Петков, председател на СД и генерален директор на ЗД „Бул инс“. Орешарски участва във финансовата конференция „Йероглифът на кризата се чете и като възможност“, организирана от Иншурънс БГ. В отговора си министър Орешарски потвърди, че разликата е налице. Действително Федералният резерв в САЩ и ЕЦБ в Европа налаляват лихвите, за да стимулират оживление и да подпомогнат преодоляването на недоверието.
У нас е налице положителен лихвен диференциал и това е така от години. Финансовият министър определи това като позитивно, защото голяма част от привлечения ресурс на българските крпедитни институции е от банките-майки, а те нямат достатъчно привлечени депозити у нас, за да финансират с тях заемите, които раздават.
БНБ прави усилия да поддържа добра комуникация с Асоциацията на търговските банки и, ако не намаление на лихвите, то може поне да се очаква задържането им на това ниво. Процесът поне е овладян и ще бъде поставен в регулаторна рамка, каза още Орешарски.
„Последните оценки на икономическите и финансови министри от ЕКОФИН сочат, че 16 от 27-те страни в ЕС ще влязат в свръхдефицит. Тове с сериозният проблем, с който ще се занимаваме. Очаква се между 7 и 11% бюджетен дефицит в тези страни, а това означава катастрофа. Публичният сектор на практика ще удължи кризата. Финансовата криза се пренесе в икономиката, а сега с дружни усилия се опитваме да я пренесем и в публичния сектор, за да я удължим“, предупреди Орешарски. Той подчерта, че правителството не се ангажира с действия, които биха имали голям ефект за момента, но за тях ще бъде платена голяма цена в бъдеще. На всяка цена ще бъде запазена макроикономическата стабилност и ще се повиши гъвкавостта на социалните мрежи, за да се поемат евентуалните социални неблагополучия. По думите на финансовия министър, е по-добре да се продължи разумната фискална политика, за да се постигнат дългосрочни резултати, а не да се пристъпва към „бляскави“ краткосрочни решения без реален ефект.
В своята презентация „Макроикономически аспекти на кризата в България“ проф. д.ик.н Гарабед Минасян от Икономическия институт на БАН застъпи същата позиция – че правителството не бива да изземва икономически функции. Докато в европейските страни действията на държавата за спасяване на закъсали банки са в качеството на кредитор от последна инстанция, у нас поведението е точно обратното, констатира лекторът и добави, че това не трбява да е така. Последиците от кризата за България ще бъдат изпитани най-вече с строителния сектор и в операциите в недвижими имоти, които ще спаднат с 30-40%, както и с редукция на инвестиционната активност. Минасян очерта мрачния сцераний, който трябва да избегнем и който е свързан с взаимоотношенията ни с ЕС. „Ако вървим ръка за ръка с ЕС, ще бъде добре; лошото идва, ако по някакъв начин се отдалечим – тогава ще има редукция и силен отлив на инвеститори, както и други последствия“, предупреди икономистът. Той даде пример с инициативи, свързани с едностранно въвеждане на еврото у нас и с пускането отново на спрените 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“.