Осигурителните прагове се увеличават рекордно

Рекордно повишение на минималните осигурителни прагове договориха работодателите и синдикатите за следващата година. За първи път от 2003 г., когато праговете бяха въведени, средното годишно увеличение ще бъде над 20%, колкото препоръча правителството, а за някои категории персонал и някои браншове надхвърля 30%.

За сравнение, през миналата година договореното от бизнеса и синдикатите средно увеличение на осигурителните прагове в частния сектор беше 14%. Това нарастване донесе на НОИ 200 млн. лв. повече приходи.

Като цяло увеличението е най-значително за квалифицираните изпълнителски кадри, недостигът на които се усеща най-силно от бизнеса. За неквалифицираните работници осигурителният праг е близо до минималната заплата за страната, която догодина ще е 220 лв.

В строителството например договореното увеличение за оператори на машини е с 37.7%. В туризма и в охранителната дейност най-голямо нарастване – 25-28%, също ще има за квалифицираните работници.

Догодина значително ще се увеличат и минималните осигурителни прагове за мениджърите, чиито реални възнаграждения обикновено са много по-високи. За ръководните позиции в строителството процентът на нарастване е 25-27%, в металургията е с над 20%, в производството на напитки – с 25%.

Според договореното ръководител на строителен обект ще бъде осигуряван върху поне 580 лв. при 455 лв. през тази година, а главен мениджър на хотел – върху 570 лв. в сравнение със сегашните 480 лв.

Според коментарите на бизнес организациите с повишението на праговете работодателите са отчели предварително намаляването на осигурителната тежест с 3 пункта от 1 октомври, както и заявеното намерение за промяна в съотношението работодател – работник при плащането на осигуровките.

По думите на изпълнителния директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците Евгений Иванов големите компании и сега плащат по-големи възнаграждения, отколкото се изискват по закон, и за тях вдигането на праговете не е проблем.

„Бизнесът изпълнява стриктно ангажиментите си да повиши приходите в осигурителните фондове, след като правителството на два пъти намали осигурителната тежест – с 6 пункта от началото на 2006 г. и с нови 3 пункта през последното тримесечие на тази“, заяви той.

По думите му върху последните решения са се отразили и по-ниските ставки за облагане на фирмените, а занапред – и на личните доходи.

Зам.-председателят на Българската стопанска камара Дикран Тебеян също подчерта, че в хода на преговорите през юли и август представителите на браншовите организации са отчели решението на кабинета все пак да намали осигуровките, макар и от 1 октомври, вместо от предварително обявената дата 1 юли.

Като проблемни се очертават единствено секторите на енергетиката и водоснабдяването, където цените се определят от Държавната агенция за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), а не се формират на пазара, съобщи Тебеян.

Заради това ограничение в двата сектора няма да бъде възможно заплатите да се вдигнат с процента, договорен средно за икономиката, без това да доведе до загуби за дружествата, обясни той. Затова Българската стопанска камара ще предложи на министерството на труда да направи изключение и да не налага административно средния процент на нарастване на заплатите.

Ведомството на Масларова има това право за сектори, в които работодатели и синдикати не са подписали споразумения.

Водоснабдителните дружества и особено тези в Североизточна България, които имат по-големи разходи за ток, не могат да си позволят по-голямо увеличение от 5%, без това да рефлектира в цената на водата, сочат техните разчети.

Тя пък е фиксирана от ДКЕВР. Пет на сто ръст на заплатите обаче не се приема от синдикатите, защото е четири пъти по-малък от средния за страната. Работодателите не могат да компенсират и с намаление на онези заплати, които са по-високи от минималните прагове, защото така ще нарушат Кодекса на труда, обясни Тебеян.

Тъй като по-голямата част от засегнатите са държавни или общински дружества, в тях едва ли се укриват заплати, е друг мотив на предложението на БСК административно да се определят само 5% ръст за сектора.

В някои браншове на хранителната индустрия също все още няма подписани споразумения между работодатели и синдикати. Според участници в разговорите обаче там противоречията са предимно технически и се очаква да бъдат изчистени в близките дни.

Така минималните суми, върху които ще се начисляват осигуровките от следващата година, ще нараснат пропорционално на увеличената с 22.2% минимална заплата за страната.

В синхрон с общата тенденция остават единствено праговете за самоосигуряващите се – адвокати, нотариуси, зъболекари, творци, занаятчии и други представители на свободните професии. За догодина правителството планира едва 9% ръст на минималния осигурителен доход – до 240 лв. месечно, върху който те ще са длъжни да начисляват вноски.

За сравнение, максималният осигурителен доход за високоплатените специалисти ще скочи с 43% и ще е 2000 лв.

За първи път минималните осигурителни прагове стават и начални заплати, както се споразумяха работодателите и синдикатите при преговорите за ръста на доходите това лято.

Досега фирмите имаха право да плащат на работниците по-малко от месечната сума, върху която начисляват осигуровки. Идеята на промяната е възнагражденията на новоназначените работници без опит да започват от минималния праг за съответната длъжност.

Все още не е ясно дали правителството ще се откаже да плаща осигуровките на държавните служители, полицаите, военните и магистратите. Според сега действащите разпоредби вноските на тези 110 хил. души се плащат от държавния бюджет, т.е. от всички данъкоплатци. По данни на НОИ сумата възлиза на около 1 млрд. лв. годишно.

Ръст на минималните прагове

– Около и над 30% – за добивната, мелничната, шивашката, текстилната и трикотажната промишленост, за машиностроенето, електротехниката, пътното строителство, транспортът и пощите.

– Между 20 и 25% – за хлебопроизводството, кожарската индустрия, химията, металургията, строителството, търговията, туризмът, производството на безалкохолни напитки, здравеопазването.

Под 20% – за дървообработващата и мебелната индустрия, целулозно-хартиената промишленост.