Отидох. Дипломирах се. Върнах се

За завършващите студенти често първите стъпки в търсенето на работен ангажимент поставят немалко предизвикателства – възникват въпроси като: къде да търся работа; в каква сфера мога да се реализирам; какво да направя, ако не ме поканят на интервю, и т.н. Така или иначе, това е нов етап в живота на всеки, който е достатъчно предизвикателен сам по себе си. Понякога за хората, които се връщат от чужбина, съществуват някои допълнителни препятствия. Какви са те и как бихме могли да ги преодолеем?

1. По-тесен кръг от контакти в сравнение с хората, които са учили в България
Голяма част от завършилите студенти си намират работа чрез мрежата си от контакти, която са създали по време на следването си. Независимо дали става въпрос за стажове през лятото, кариерни центрове в университети, участие в доброволчески инициативи, студентски организации, взаимодействие с преподаватели. В последните години партньорството между университетите и компаниите, предлагащи възможности на завършващи студенти, се увеличават. Освен това все повече преподаватели идват от бизнес средите и биха могли да ви насочат към потенциални работодатели.

За младите хора, учили в чужбина, това остава затворен канал за търсене, което поражда трудности с намирането на примамливи възможности. Решението на този проблем се крие в проактивното отношение. Всяка година традиционно се провеждат 5-6 различни кариерни форума/дни на кариерата, които са отворени за по-широк кръг аудитория, а не само за завършващи конкретен университет.

Друга алтернатива, от която може да се възползвате, са дни на отворените врати в различни компании – добра практика, която нашумява все повече. Участието ви в подобни инициативи предоставя чудесна възможност не само да създадете връзка с дадената компания, да се запознаете по-подробно със структурата, културата, предлаганите услуги, но и да прецените как се чувствате в подобна среда и дали бихте работили там. Свързването ви с консултантски компании, представляващи различни организации в тяхното търсене на професионалисти, е още една опция, за да увеличите мрежата си от контакти и да подобрите шансовете си за намиране на кариерен ангажимент.

2. Нагласа за „висок старт“
Ако подготовката, която сте получили във вашия алма матер извън границите на България, е била практически ориентирана в посока „учене чрез правене“, имали сте възможността да планирате различни стажове или да участвате в изготвянето на реални бизнес стратегии в рамките на проектни сътрудничества, то нагласата, че при необходимото обучение и менторство можете да се справите с високите натоварвания на ключовите за организацията нива, е съвсем естествена. Вашият опит и компетенции, изградени в една по-динамична и изискваща постоянен висок праг на адаптивност среда, ще бъдат изключително ценни за бъдещата ви организация. Тя обаче има своята индивидуална мисия, приоритети, идентичност, култура, метрики за топ представяне, необходимост от специфичен талант. За да я разберете така, че в един момент да се почувствате удобно да я развивате и променяте заедно със себе си, ще се наложи да започнете от периферията.

Опознаването на организацията прилича на срещата ви с нов приятел – първо започвате от повърхностните проявления на неговия характер, продължавате с разкриване на интересите, нагласите, ценностите и каузите, в които вярва, докато стигнете до момента, в който можете да общувате пълноценно, да разменяте идеи и да мислите в стратегии.

Нагласата, че трябва да стартирате в експертна, дори средно управленска позиция, невинаги е печеливша. Ако, кандидатствайки за входна стажантска възможност, ви бъде предложена по-ключова роля, чудесно! Възползвайте се, но не се стремете към нея на всяка цена. А когато вече сте прекрачили входа, използвайте всички възможности да се учите, да си взаимодействате с всички екипи, които подкрепяте, административно или технически, изисквайте регулярна обратна връзка за представянето си.

3. Адаптирането към родната реалност
Има и друг проблем, който стои пред младите хора, които се завръщат от следването си в чужбина. Това е сблъсъкът с родната реалност.

За всеки човек, който пътува извън родината си или прекара известна част от живота си в чужда държава и след това се завърне, представлява едновременно любопитство да сравнява и изпитание да се адаптира към разликите в културния, социалния и икономическия климат между двете реалности. И това е напълно естествено и често води до продуктивни резултати, ако енергията се канализира в правилното конструктивно течение. Но може да доведе (до най-малкото) и до спад в мотивацията и желанието за реализация на българска земя.

Проблемът пред младите хора, които се завръщат от чужбина и започват да правят сравненията, се развива в общия случай по следния начин: Често те заминават веднага след като завършат училище. На 18-годишна възраст, току-що изживял едни от най-хубавите си моменти и години, човек не се замисля в детайли за основни дейности и трудности от живота на работещия човек в България. Мнозинството от младите хора са под влиянието на емоции, съвсем далечни от притесненията за наема на квартира, плащането на сметки, намирането на правилния път в кариерен аспект, а и в по-широк смисъл – на правилния такъв в живота. Затова, когато заминат за чужбина, те запазват в себе си една предимно романтична представа за родината – това са семейството, приятелите, училището, безгрижните дни и в най-лошия случай например закъсняващия автобус.

Далеч назад в дневния ред остават части от нашата реалност, с които възрастните се сблъскват всекидневно. Затова, когато се върнат от следването си, много хора се изправят пред проблеми, които не са очаквали и които не са съществували в житейската среда, в която са се развивали самите те по време на своето следване.

Когато дойде моментът на сблъсъка, често той придобива космически размери. А не трябва. Вярно е, че в България има много неуредици, които биха могли да обезкуражат един млад специалист. Но нито тук ситуацията е толкова черна, нито там, извън границите на България, е толкова розова.
Здравото стъпване на земята, упоритостта и умението за осъзнатост и концентрация предимно върху положителното с мисъл как да бъде подобрено отрицателното е това, което е нужно на връщащите се, а и на всички, които сме тук, за да прегърнем и надскочим това препятствие.