Откъде се вмирисва българското земеделие

Информационното затъмнение, неправилното функциониране на браншовите организации, тромавите бюрократични режими, конфликтите на интереси, грешките на администрацията, злоупотребите от страна нанякои земеделски производители и множенето на дребни стопанства, противно на тенденцията за окрупняване, се очертаха като основните проблеми при прилагането на Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз и Програмата за развитието на селските райони в България 2007-2013 г. (ПРСР) на дискусия за ОСП.
На дискусията бяха представени и резултатите от работата по проекта „ОСП – двигател на развитието на българските селски райони“, осъществен съвместно с агенция СТРАТЕГМА и Фондация „Европейски институт“. Проектът е финансиран от Генерална дирекция „Селско стопанство и развитие на селските райони“ на Европейската комисия, като целта му е да повиши информираността на българското общество за ОСП на ЕС.
Като цяло, наблюдава се повишаване на интереса към ОСП и ПРСР, като, според проведено сред малко над 1300 души проучване по подобие на анкетите на Евробарометър, около 90 на сто от анкетираните (бел. ред. – повечето от тях са свързани със земеделието, затова и процентът е толкова висок) познават ОСП на ЕС или поне са чували за нея. Според респондентите, приоритетите на ОСП трябва да се насочат към опазването на околната среда, насърчаването развитието на селските райони, стабилизирането на пазарите на селскостопански продукти и осигуряването на здравословни и безопасни селскостопански продукти.
Информация за ОСП анкетираните черпят най-често от специалисти в областта на селското стопанство и други експерти, от службите за съвети по земеделието и медиите, но, въпреки достоверността на източниците, нишката някъде се къса: на фона на изобилието от информация информираността на българските фермери е изключително ограничена; трудно се различават темите за ОСП и ПРСР; липсва обществен дебат по въпросите на ОСП. Това пък поражда недоверие и към браншовите организации, и към институциите.
От друга страна, има още много проблеми, спъващи усвояването на европейските средства, най-големият като че ли си остава този с наддекларираните площи по схемата за подпомагане на единица площ. Заради този проблем, както и друг тип злоупотреби, бяха блокирани и парите по САПАРД през миналата година, които се очаква да бъдат размразени към края на юни, а от Брюксел продължават да ни гледат изпод вежди.
И все пак, не липсват и
Положителни новини по отношение усвояването субсидиите за земеделие,
както смята министърът на земеделието Валери Цветанов. Тази година по кампания 2009 декларации за подпомагане за единица площ са подали над 92 хиляди фермера – рекорд до тук, обобщи той. Увеличението спрямо предходните две години е сериозно: през 2008 г. заявления са подали повече от 84 хиляди стопани, а през 2007 г., първата ни година от членството в ЕС – 82 хиляди.
Въпреки санкциите, които ще търпят земеделските производители заради неспазването на срока за подаване на документи (15 май), декларации продължават да идват. Очаква се до края на май всички желаещи да са декларирали своите площи, като след това да постъпват само промени по вече подадените заявления, уточни Свилен Костов, началник отдел „Директни плащания на площ“ в Държавен фонд „Земеделие“.
Министър Цветанов заяви, че по време на мандата на това правителство в българското земеделие са влезли най-много пари под формата на помощи и субсидии. Той подкрепи твърдението си с цифри: кабинетът Костов е докарал за земеделието 400 милиона лева, по времето на Симеон Сакскобургготски са дошли 700 милиона лева, а по време на управлението на Сергей Станишев, към миналия четвъртък, в сектора са се „излели“ 2,34 милиарда лева. Това, разбира се, се дължи и на повечето възможности за финансиране по оперативните програми.
Сериозно е и нарастването на обработваемите земи у нас – с над 100 процента. Това означава, че дялът на пустеещите обработваеми земи се свива.
България получи и допълнителни 8 милиона евро на година, които ще започнат да се отпускат от 2010 г. към директните плащания. Правото на национални доплащания пък бе увеличено на до 50% от директните плащания, считано от 2010 г.
Министър Валери Цветанов отчете като положително запазването на изкупните цени на млякото на фона на разразилата се млечна криза в Европа, въпреки многобройните проблеми в млечния сектор и протестите на млекопроизводителите. В 12 европейски държави вече се започна поголовно ликвидиране на млечни животни, а Франция и Германия настояват за извънредни мерки за изкупуване на мляко и млечни продукти извън заложените квоти, обясни той. Той, обаче, пропусна да спомене, че някои родни фермери също го направиха, постоянно се отправят предупреждения за масови фалити на стопани.
Задържаните 2 милиона лева на Държавен фонд „Земеделие“ пък ще бъдат изплатени след 25 май, и то за овче и биволско мляко, които сектори останаха пренебрегнати. Това наистина може да се счита за добра новина за млекопроизводителите. Ще бъдат отпуснати и допълнителни ресурси на развъдните организации, които поддържат родословни книги на техните животни. Въпреки това,
Проблемът с наддекларирането на площите
полази по нервите на ЕК и брюкселският Big Brother се активизира. Колкото и положителна да е оценката на еврокомисарят по земеделските въпроси Мариан Фишер Бойл за екшън-плана по изпълнението на САПАРД и дейностите по отношение на обработваемите земи у нас, 6000 фермери все още не са си получили субсидиите заради отчетени проблеми при декларирането на площите, едни – заради злоупотреби, други – заради несъвършената система на Разплащателната агенция.
Заради предприетите проверки субсидиите се бавят, а от Министерството на земеделието и храните (МЗХ) обещаха, че коректните стопани ще си получат парите скоро. Това забавяне, обаче, коства много на земеделците, които разчитат на парите или за връщане на вече получени кредити, или за инвестиции в новата реколта, или за нещо друго. Така, оставени без планираните от тях средства, много стопани няма да имат възможност да свършат дори и заплануваната сезонна работа на полето.
След проверките се оказва, че на 3000 души им е надплатено по прословутия Код 6 („Друга земеделска площ“). Около 350 от тях ще трябва да връщат субсидии– надплатеното ще им се удържи от субсидията за 2008 г. или ще им бъде отправена покана за доброволно възстановяване на сумите. Ако и това не проработи – ще последва стандартната съдебна процедура.
Санкции ще се налагат в зависимост от степента на злоупотреба, като те ще варират в следните граници в процентни изражения: 0-3% наддекларирани площи; 3-30% наддекларирани площ; 30-50% и над 50 на сто наддекларирани площи, обясни Свилен Костов. Фермерите, попадащи в последната категория, ще бъдат лишени от субсидии за тригодишен период.
Проблемът със застъпванията и наддекларирането се проявява предимно при мерите и пасищата, където за подпомагане са били обявявани и недопустими за деклариране земи (полигони, гори, гари и т. н.).
Министър Цветанов, макар и да пропусна пропуските в системата на Разплащателната агенция и тежките бюрократични процедури, не без основание отчете, че този проблем донякъде е всъщност следствие и от
Българския манталитет
Така че, заради „андрешковците“както той ги нарече преди време, са взети някои политически решения, които ЕК счита за рестриктивни. Например, изключени са недопустими за деклариране райони като пасищни, както и е въведено ограничението пасища и мери за подпомагане да декларират само стопани, притежаващи пасищни животни. Мерките и проверките, според него, вече дават резултат и ефектът ще се усети още при кампания 2009. И, както каза министърът, българският фермер усети как „да си вземе меда и къде е жилото на ЕС“ и ще спре да хитрува, въпреки че да не се лъже никъде не е написано.
Благодарение на вечното дърпане на чергата към себе си има голям проблем и при браншовите организации. На фона на традиционни земеделски страни като Нова Зеландия, Португалия, САЩ и други, където действат от една до няколко браншови организации, у нас те са безброй с тенденция още да се увеличават. На последното събрание с представители на пчеларите се е оказало, че действат две организации и предстои създаването на още две, каза министър Цветанов. Всяка една от тях е видно, че не защитава общите интереси и, според Цветанов, липсва и желание за изслушване и обединение. Това със сигурност разрушава доверието в браншовите организации, тъй като те не участват адекватно в обществения дебат за ОСП на ЕС (който и без това почти липсва) и не въвличат и своите членове в него, коментира Юлиана Николова, директор на фондация „Европейски институт“.
Представител на браншовиците дори се опита да защити тезата, че държавата трябва да регламентира основата на взаимоотношенията на неправителствените организации и фермерите. На това министър Цветанов отговори, че вече се е предал и не знае как да намери път към организациите и установяването на общ език между тях.
Заради липсата на диалог виси и проблемът с неравнопоставеността на субсидиите за отделните сектори от земеделието, но като няма единни предложения за новисхеми за определяне на парите, практиката ще се запази такава, каквато е.
Като се има предвид, че на свое редовно заседание министрите на земеделието на страните членки на ЕС отмениха плащанията на единица продукция заради свръхпроизводството и допълнителната субсидия за оттегляне на продукция от пазара, то моделът на плащане няма как да бъде променен и схемата за единно плащане ще се запази. Така се акцентира върху качеството на произведената продукция, а не върху количеството. Трябва, обаче, фермерите също да подхождат честно и да декларират реалните си площи и производство, за да получат и по-висока субсидия. Така ще се извади на светло и голяма част от „сивото“ производство в българското земеделие. Сериозен проблем се оказва и
Раздробяването на стопанствата
В България това се случва противно на тенденциите в Западна Европа – фермите да се окрупняват, а малките дори да нямат достъп до субсидии. За да не се превърне това в катастрофа за родното селско стопанство, кабинетът прие още едно политическо решение и свали праговете и изискванията за брой животни и размер на обработваемите площи, за да имат възможност повече фермери да кандидатстват за отпускане на европейски средства. Това, обаче, не означава, че ЕС ще даде повече пари за земеделие. Така средствата се разпределят между повече хора, които пък получават по-малко пари.
Повечето от тези малки ферми едва ли ще покрият и изискванията на ЕС, което ще наложи прекратяването на тяхното съществуване от 2010 г., ако не бъде измолено ново удължаване на срока за тяхното реформиране и привеждане в „европейски“ вид. За това, обаче, са нужни инвестиции, а заради кризата достъпът до кредити е ограничен. Така някои стопани навлизат в омагьосан кръг, който все някак трябва да разкъсат. Как? Въпросът е отворен и се чака диалог и вземането на решения и от двете страни (държавата и стопаните, чието лице са нефункциониращите браншови организации).
Информационната бариера
пък контрастира рязко на желанието на ЕК да повиши информираността на обществото по отношение на ОСП, главно заради твърде сложния, неразбираем исторически подход на представяне на политиките. Браншовите организации пък, заради вечните свади в и помежду си, не изпълняват основната си роля: да осъществяват двупосочната връзка между фермерите и институциите, да се включват в дебата по развитието на ОСП и да са „проводник“ на идеите на своите членове, коментира Юлиана Николова.
Информационното „затъмнение“ със сигурност има връзка и с липсата на дебат по темата за ОСП и ПРСР сред политическите сили по време на кампанията за избор на новия Европейски парламент, добави тя.
Приоритети
в развитието на българското земеделие оттук насетне ще бъдат стартирането на идентификационната система за животните, за да стартира изплащането насубсидията на главаживотно. Както беше обявено в началото на седмицата, това ще се случи до края на годината.
Ще се наблегне и на качествения анализ на пусканите на пазара мляко и млечни продукти с цел защита и на потребителите, и на коректните производители.
Предстои и анализ на състоянието на земеделската продукция по места заради опасенията от предстоящата суша. Министърът е изпратил вече уведомително писмо до областните дирекции по земеделие с инструкции. Той обеща, че ще има компенсации по линия на ЕС, но те ще са само за стопаните със 100% унищожена реколта. Останалите могат да разчитат само на застраховки.
Ако рибата се вмирисва откъм главата, то българското земеделие има няколко изгнили глави: мудната и незаинтересована администрация, липсата на желание за обединение около единно становище и нормално функциониране на браншовите организации, твърде многото неясноти и въпросителни около ОСП и оперативните програми, постоянните злоупотреби (и от двете страни – държавата и стопаните).
Щом промяната трябва да тръгне от манталитета, то е добре тя да се отнася не само до земеделците, а и до чиновниците, защото и на тях не им е чуждо да си вършат работата по „български“ (или пък ориенталски???) в много отношения. Признат грях – половин грях, е казал народът, но пък поправените грешки на МЗХ, на ДФ „Земеделие“ и Разплащателната агенция са все още далечен мираж. Да не говорим за прозрачността, липсата на конфликти на интереси и достатъчно бърза и адекватна реакция на проблемите.
Има нужда от радикална промяна в политиката по отношение на българското земеделие, да се стимулира обработването на земята, повече и качествени български земеделски продукти да се появяват на пазара. България има огромен капацитет, но така и не го използва по предназначение. За промяна, обаче, трябва много работа, точно следване на изискванията и изпълняване на всички поставени от ЕС срокове. Защото това не го правим просто защото от Брюксел ни го искат, а за самите нас.

Миглена Иванова, expert.bg