От Балканите, през вратичката в закона и в Европа

Пътят към модерните бутици на континента често минава през малко известни градове на Балканите, но четейки етикетите, не бихте си помислили това.
Блерза Калайнджи повдига купчина етикети, на които пише „Произведено в ЕС“, докато обяснява как получава поръчки от чужбина във фабриката си в албанския град Гирокастра, където се е родил преди около век Енвер Ходжа, комунистическият диктатор, който изолира Албания от останалата част на Европа „Получаваме поръчка от Гърция и те пращат материала, дизайна на моделите и етикетите“, казва Калайнджи, която е купила малката фабрика в планинския район на Гирокастра заедно със съпруга си преди около две години. Гърция, за разлика от Албания, е в Европейския съюз. В очите на потребителите, продукт, създаден в Европа, изглежда с по-добро качество от продукт, произведен в Китай, Бангладеш или Тайланд, където много модни компании са прехвърлили производството си. Но малко хора знаят какво всъщност значи „Произведено в ЕС“.
„Никъде не пише „Произведено в Албания“, казва Калайнджи. „Естествено, че се гордеем със страната си, но заради клиента не пишем това.“
Глобалните модни марки не правят нищо незаконно, като слагат тези етикети на дрехите, стига производителят да работи с фирма от някоя от 27- те страни-членки.
Правилата на ЕС са доста мъгляви за повечето потребители. Стоки, създадени в повече от две държави, се смятат за произведени на „последното място, в което е била направена съществена обработка, която е икономически оправдана“.
Това е вратичка, която помага за намаляването на разходите, и сега е по-важна от всякога, с оглед на спада в търсенето на облекло от миналия септември. Но базираните в ЕС модни компании често не рекламират откъде е започнало производството.
„Не е задължително да сложим етикет „Произведено в Босна“, въпреки че потребителят може да се информира за произхода на стоката като прочете един регистрационен номер, вшит в дрехата“, казва Ян Олерс, заместник-председател на надзорния комитет на Олерс АГ, в електронно писмо, изпратено на Ройтерс. Базираните в Германия Олерс, правят по лиценз костюми „Пиер Карден“ в Босна и са единственият дистрибутор на марката в Германия, Австрия, Швейцария и бивша Югославия. Някои групи потребители твърдят, че марките трябва да имат по-голяма прозрачност по въпроса къде са били поризведени стоките, а някои от тях в категорията лукс казват, че такъв внос на стоки е заплаха.
„Проучванията показват, че потребителското доверие в дистрибуторите отслабва“, казва Джоузи Никълсън, член-основател на Форум Етична мода, който защитава подкрепата на обществото и околната среда. „Ясно и искрено надписване на етикетите е най-добрият начин дистрибуторите да си върнат доверието на потребителите.“

Заплатите в града са около 170 евро (235долара) на месец, сравнено с над 2 500 евро на месец за производителска дейност в ЕС, според данни на Евростат от 2006 година. Балканските фабрики могат да съперничат дори на нископлатената работна ръка в Азия, защото транспортът до европейските пазари струва по-малко и отнема по-малко време. В съответствие със законите на ЕС, фабрики в Сърбия, Албания, Босна и Македония шият дрехи, които се продават в чужбина с етикети, според които стоките са направени в ЕС или някоя страна-член като Гърция или Италия.
В Травник, в Босна и Херцеговина, работниците във фабрика „Борац“ казват, че правят етикети за марки като „Хюго Бос“, „Пиер Карден“ и „Бърбъри“. В Битоля, Македония, компанията „Пелистер“, казва, че е шила за „Манго“ и „Зара“. „Хюго Бос“ отказа да даде информация относно операциите си на Балканите. „Индитекс“, която произвежда линията на „Зара“, отказват официален коментар. Говорителят на „Бърбъри“ Греъм Бигарт казва, че компанията няма етикети „Произведено в ЕС“, а етикети, които показват страната на производство. Говорителка на „Манго“ заяви, че преди компанията е правела дрехи на Балканите, но не и в последно време.
„Фактът, че наш етикет не се появява на продуктите не би бил толкова дразнещ, ако работата беше добре платена“, казва главният мениджър на „Борац“ Мустафа Сефер. „Но такива сделки са единствените, които гарантират, че стоката ще стигне до пазарите и ще има с какво да си платим сметките.“
Производството на текстил и обувки са от изключително значение за Западните Балкани. В Албания и съседна Македония този вид работа ангажира около 10 на сто от цялата работна ръка, твърдят отговорни лица от индустрията.
Обувната фабрика „Баргала“ в Щип, Македония – най-голямата в региона, произвежда обувки от италианска кожа за 3 до 6 евро на чифт, за да бъдат продадени в магазини като „Маркс и Спенсър“, казва основният собственик Константин Барзов. Представителка на „Маркс и Спенсър“ казва, че те получават „малък брой от нашите обувки от Македония, но винаги имаме ясни етикети със страната, където са произведени.“ Официални представители в страните от Балканите наблягат на разликата между монтаж и производство.
„Ако производител направи сделка за работа в друга страна с компания, която е базирана или регистрирана в ЕС, да направи партида продукти с материали, дизайн и инструкции за монтаж, тогава може да има етикет „Произведено в ЕС“, казва адвокатът Светлана Живкович на сръбския производител „ПиЕс“. „Материалът, рисунките, хелиографните копия и всичко свързано влиза в страната в затворени контейнери и напуска страната в затворени контейнери. При такива условия реално се прави в ЕС, като се изключи същинското производство.“
Но дистрибуторите казват, че има и случаи на злоупотреба. „Понякога се случва така, че продукти, които би трябвало да са направени в Италия, Франция или другаде, всъщност в по-голямата си част са били произведени извън Европа“, казва Алесандро Бедески, генерален секретар на Европейската асоциация на търговците на модни продукти в Брюксел. Обратно, в Щип, Македония, „Баргала“ също продава от фабриката си на местните. От необозначена врата в централния двор работниците продават обувки с марка „Скарпе италиане“ (италиански обувки). Мястото, където практиката може да си позволи рискове, е в лукса: индустрията е една от последните, които премества производството си, за да намали разходите, защото голяма част от това доколко е ценена една марка, зависи от отличителното „Произведено в“. „Луксът се състои в това къде се правят нещата,“ казва Диего Дейа Вайе, председател и изпълнителен директор на „Тод’с“ на среща в Монако миналия вторник. Много фирми за облекло на Балканите отказват да коментират работата си за големи марки, поради това, че ги е страх да не попречат на бъдещия си бизнес, особено сега след спада на поръчки заради икономическата криза. „След като завършим дрехите слагаме празен етикет, на който няма „Произведено в“, казва Димитър Стоянов, собственик на фабриката „Пелистер“ в Македония. „Това се добавя по-късно от клиентите ни. Те какво слагат, ние не знаем.“

Превод БТА /Апостол Саръиванов – стажант/