От кои страни идват бежанците в Европа

Сирийците са около 50% от 380 000 бежанци, които пристигнаха в Европа през Средиземно море до началото на септември. Останалите са от различни места в Азия и Африка, но няколко страни се открояват. По данни на ООН, 75% от пристигащите са от райони с въоръжени конфликти или хуманитарни кризи. „Гардиън“ публикува справка от кои държави и защо идват големи групи хора.

АФГАНИСТАН – 13%

Защо напускат?

Според афганистанското правителство, 80% от територията на страната не е сигурна. Това е заради нападенията от талибани или местни подразделения на „Ислямска държава“. Гражданите са заплашени от чести бомбени атаки, а много бягат заради получени конкретни заплахи от екстремистите.

Яма Наяб, който е преминал с двете си деца през Балканите в началото на лятото, избягал, защото екстремистите не му простили, че работел като хирург към армията на Афганистан.

„Защо работиш за правителството?“, попитал го един от тях преди да го наръга четири пъти в областта на сърцето.

Кой път избират?

Някои минават през Пакистан, но повечето прекосяват пеша границата с Иран, което отнема около два дни. После достигат с коли до границата на Иран с Турция, където преминават пеша и после отново търсят автомобили. Ако ги хванат граничари, имат проблем.

„Иранците стреляха по нас и убиха двама души“, казва Рахман Ниязи, 18-годишен студент по компютърни науки, който е успял да стигне до Европа.

От Турция афганистанците пътуват един ден до същите пристанища на Егейско море, които са цел и на сирийците, пътуващи към Гърция. Някои плащат 10 хиляди евро на трафиканти, за да организират цялото пътуване. Други се оправят на място.

ЕРИТРЕЯ – 8%

Защо напускат?

Еритрея е африканската версия на Северна Корея – страна без конституция, без съдебна система, без избори и без свободна преса. Всеки, който е извън елита, е принуден да изпълнява нещо като доживотна военна повинност, без да има избор къде да живее и какво да работи. Всеки несъгласен отива в затвора.

„Еритрея е адът на земята и затова хората поемат огромен риск, за да избягат“, казва Андербърхан Уелде Джорджис , бивш управител на централната банка на Еритрея и бивш посланик на страната в ООН. „Там просто не се живее“.

Кой път избират?

Повечето прекосяват пеша границата към Етиопия или Судан – опасна първа стъпка, която може да ти донесе изстрел от граничари или отвличане от местни трафиканти. Ако стигнат до столицата на Судан Хартум, започват брутално пътуване през Сахара към Либия. Трафикантите качват по 30 човека в един пикап. Много от бежанците умират от дехидратация напът, а по време на пясъчните бури изчезват цели камиони.

Повечето хора не носят никакви пари със себе си, за да не бъдат ограбени и не плащат предварително, за да не бъдат изоставени след това. Като пристигнат в северооизточна Либия, те са заключвани в бази на трафикантите и измъчвани, докато семействата им не изпратят искания откуп от 2 хиляди долара. Този процес понякога се повтаря нататък по пътя – за същия откуп, преди бежанците да бъдат натоварени на разнебитени лодки за Италия.

НИГЕРИЯ – 4%

Защо напускат?

Ислямистката групировка „Боко харам“ продължава да убива и отвлича хора в северна Нигерия. „Боко харам“ е навсякъде, убиват невинни всеки ден“, казва Винсент Колинс, 24-годишна жертва на конфликта. „Взривове и боеве всеки ден, толкова е ужасно“.

Други нигерийци бягат от беднотия. Историята на много от тях прилича на тази на Пол Охиоя, водопроводчик и пастор, който се опита да стигне до Европа в началото на лятото. Той каза, че животът му бил непоносим в Нигерия, защото получавал само две поръчки седмично. „По-добре да умра, отколкото да се върна в Нигерия“.

Кой път избират?

Повечето тръгват към северната граница с Нигер, качват се на автобуси до град Агадез – разпределителен център за трафикантите през Сахара. От там те поемат по канала към Либия и преживяват същите ужаси като хората от Еритрея – отвличания, мъчения и смърт от дехидратация. Каналджиите ги водят в Сабха в югозападна Либия за около 200 евро. Още толкова струва „билетът“ до някое от пристанищата на Либия.

СОМАЛИЯ – 3%

Защо напускат?

Както в Афганистан и Пакистан, ислямистите създават безредици, в които загиват невинни. Ейса Абдирахман е 18-годишен бивш футболист във втора дивизия и напуснал, защото бил нападнат от бойци на „Ал-Шабаб“, които настоявали да спре да играе футбол. „Опряха пистолет в главата ми и започнаха да ме ритат“, казва Абдирахман, малко след като е спасен в Средиземно море. „Казаха ми, че ако не спра да играя футбол, ще ме убият“.

Кой път избират?

Един от популярните маршрути е през Кения, Уганда и южната част на Судан. После хората се отправят на север към Хартум и след това попадат в същия канал, по който напускат и хората от Еритрея. Много бежанци вече използват и маршрута през Балканите – отиват в Кения, оттам летят със самолет до Иран, после преминават границата с Турция, накрая се качват на лодките към Гърция.

ПАКИСТАН – 3%

Защо напускат?

Над 1,2 милиона пакистанци са напуснали домовете си заради размириците в северозападната част на страната, според ООН. Над 200 хиляди цивилни са убити. Всички вече знаят за нападението над ученичката Малала Юсафзай (носителка по-късно на Нобеловата награда за мир б.р.) и убийството на 100 деца в училище в Пешавар през декември 2004 година.

Кой път избират?

Точно както афганистанците, и пакистанците преминават пеша границата с Иран, качват се на автобус към Турция, която прекосяват пеша. После ги чака Балканският път – качват се на лодките към Гърция.

ИРАК – 3%

Защо напускат?

Големи територии от Ирак, включително и вторият по големина град Мосул, в момента са под владение на „Ислямска държава“. „Те принуждават със сила хората да се молят, използват ни като жив щит“, казва Ахмад, бивш чиновник, който напуснал Мосул преди месец и вече е в Централна Европа.

Кой път избират?

Ирак граничи с Турция, така че повечето отиват по суша в Турция и после продължават към Гърция.

СУДАН – 2%

Защо напускат?

Гражданската война в регионите Дарфур и Кордофан продължава да прокужда местното насление. Мохамед Абдала, 21-годишен бивш жител на Дарфур, е бил принуден да избяга още на 12 години, след като правителствените милиции разрушили селото му, убили повечето от хората и изнасилили момичетата. „В моята страна има война, няма сигурност, няма равенство, няма свобода“. Той се опитал да достигне Европа в началото на лятото, след като войната се разпростря и в южен Судан.

Кой път избират?

Суданските бежанци лесно стигат до столицата си Хартум, откъдето трафикантите ги водят към Либия. После преминават Средиземно море към Италия. Точно както хората от Еритрея и Сомалия, много суданци също умират от жажда по пътя в пустинята.