От общ енергиен пазар към енергиен съюз
Кризата в еврозоната избухна в началото на 2009-а година, когато бавно и полека започна да става ясно, че в основата й са нестабилната й архитектура, различните стандарти и политически и финансови култури. Когато една след друга започнаха да фалират правителства, докато на международните финансови пазари цареше истерия, ЕС решаваше проблема на парче. С малки крачки потръгна реформата на икономическото управление, за да се стигне през юни 2012 година до единодушие, че без банков съюз проблемът няма да бъде решен. И макар амбицията тогава да беше голяма, с времето тя започна да спада. Вече два от стълбовете на банковия съюз са готови след много тежки преговори и на цената на компромис с европейското законодателство. Поради ограниченията, заложени при писането на устройствените договори на ЕС, една съществена част от банковия съюз ще бъде междуправителствени договорености. Разговорът за по-нататъшно задълбочаване на интеграцията в посока политически съюз вече напълно слезе от дневния ред.
Овладяването на кризата отне пет години и е далече от приключило. Цената е огромна и съвсем не се измерва в пари – най-високата безработица от Втората световна война насам, като огромен дял от нея имат младите, планини от дългове, фрустрирани избиратели, нарастваща подкрепа за популистки и дори ксенофобски партии. Някогашната романтика към европейския проект е напълно изпарена и на нейно място се настани евроскептицизмът. Смисълът от ЕС все повече се поставя под въпрос. Основна тема на дебатите на европейско ниво са повече или по-малко Европа с отчетлив превес на второто.
Ситуацията на енергийния пазар в ЕС е доста сходна, но ако се съди по реакцията на страните-членки, явно ще трябва да се дочака настъпването на тежка енергийна криза, за да започне изграждането на истински енергиен съюз, за какъвто призовава полският премиер Доналд Туск, подкрепен вече от Литва. Ако не бъдат предприети действия незабавно, до 2035 година ЕС ще бъде зависим от внос за 80% от петрола и газа си. Някои страни са по-зависими от други, но общата картина не е никак оптимистична. Тя беше очертана още миналата година, когато лидерите се събраха на специална среща на върха през май, за да обсъдят енергийната и данъчната политика в контекста на слабите перспективи за икономически растеж. Тогава ЕК разкри огромни различия в цените на енергийните ресурси за отделните страни-членки. От презентацията се вижда ясно, че България и балтийските държави консумират най-скъпия природен газ, който пък им идва основно от Русия. И ако балтийските държави все пак са единствените в ЕС, чиято икономика расте с бързи темпове, то българската икономика се носи безпосочно по течението, а страната продължава да е най-бедната от всички 28 членки на ЕС.
Нещо като енергиен съюз, но не точно
В сферата на енергетиката ЕС работи със същото темпо и размах, както и при изграждането на Икономическия и паричен съюз – дългосрочна, но не особено грандиозна визия. До 2014 година трябваше пазарът на енергия в ЕС да е единен, а до 2015 година не бива да има страни-членки, които може да бъдат енергийно изолирани. Единствената голяма крачка беше направена с приемането на Третия енергиен пакет, чиято цел е да предотврати монополизирането на енергетиката от един-единствен източник и то труден като Русия. По време на първата специално посветена на енерегетиката среща на върха на 4 февруари 2011 г. Русия се разглеждаше като партньор, въпреки газовата криза от 2009-а година.“Трябва да се придвижи колкото се може по-скоро работата по разработването на стабилно, прозрачно и базирано на правилата партньорство с Русия в сферите от общ интерес в областта на енергетиката и като част от преговорите по ново споразумение за партньорство и сътрудничество“, записаха тогава лидерите в заключенията от срещата си.
Освен че Русия се разглеждаше като стратегически партньор, темата за енергетиката се обсъждаше в контекста на ценовата конкурентноспособност. Сега обаче ситуацията е различна. Украинската кризапоказа нагледно какъв риск за енергийната (и съответно икономическата) сигурност представлява наличието на нестабилен и неуравновесен партньор. Уплахата вече се вижда, но се вижда и нещо друго. През всичките тези години, докато ЕС залагаше далечни срокове за обединяване на енергийния суверенитет, Русия бавно и полека настъпваше на европейска територия с обвързващи дългосрочни договори, сключвани с проруски правителства. Въпреки че страните-членки поеха ангажимент на срещата си през 2011 година да си споделят плановете за енергийни договори, това не промени особено ситуацията. Работата по газопровода „Южен поток“ вече тече, въпреки че това е проект, който не се ползва с подкрепата на ЕК и е на ръба на законността спрямо Третия енергиен пакет, но договорите вече са подписани, първите копки са направени,.
Третият енергиен пакет е трън в очите на Русия още от влизането му в сила и беше сред основните теми на срещите на върха ЕС-Русия, които на този етап са замразени. През януари правителството на Виктор Орбан, който събуди тревога в ЕС преди две години за завръщане към авторитаризъм, сключи договор с Русия за изграждане на допълнителни блокове към атомната електроцентрала Paks, която в момента осигурява 40% от потреблението на електроенергия в Унгария. Стойността на проекта е огромна – 10-12 милиарда евро, като разбира се Русия използва обичайната тактика в това отношение да осигури парите чрез заем. Всичко това на фона публичен дълг от около 80% от брутния вътрешен продукт. Същата тактика Русия предлага и за изграждането на втора атомна електроцентрала в България – „Белене“, която засега е замразена след проведения миналата година референдум. Въпреки това обаче проруското правителство в София се опитва да намери начин да осигури на Русия изгоден проект със заем.
Литва планира изграждането на нова атомна електроцентрала съвместно с другите две балтийски държави и Полша, за да се намали силната енергийна зависимост на тези страни към Русия, но Москва се опитва да попречи на тези опити с плановете си да изгради АЕЦ в ексклава си Калининград. Не бива да се пропуска и фактът, че Русия вече притежава огромна част от енергийната инфраструктура на две от кандидатките за членство в ЕС, които в момента водят преговори – Сърбия и Черна гора. Примерите за енергийната геополитическа война, която Русия тихомълком водеше, докато страните-членки си затваряха очите, са много. Преди години руският посланик в НАТО каза, че България е руския Троянски кон в ЕС, но днес може да се каже, че троянските коне са много. Да не пропускаме също Кипър и отличните енергийни отношения между Берлин и Москва.
„Европа превключва на по-висока скорост за намаляване на енергийната зависимост, особено от Русия“. Това каза Херман Ван Ромпой, шеф на Европейския съвет, след края на пролетната среща на върха на ЕС на 21 март. Вторият ден от срещата беше посветен основно на енергийната сигурност на Съюза. Повече от всякога сред страните-членки се наблюдава единство, че е крайно време европейският енергиен пазар да стане наистина общ и усилията да се обединят много повече, отколкото е мислено досега. Дали обаче не е твърде късно?
Очевидно е, че за да осигури сигурността на икономиката си чрез енергийна независимост и сигурност на доставките, ЕС трябва да приложи опита с кризата в еврозоната и да започне да мисли по-мащабно. Ако ще се върви към енергиен съюз, то какъв да бъде той, за колко време да бъде изграден, колко ще струва, откъде ще дойдат парите за това, сегашните устройствени договори позволяват ли това. Към момента няма амбиция за такава дискусия. Вместо това ЕС ще работи отново на парче. До юни ЕК трябва да подготви план за изграждането на интерконекторни връзки, които трябва да бъдат завършени до 2030 година. Освен това трябва да изготви задълбочено проучване на енергийната зависимост на ЕС и да предложи план за намаляването й. САЩ също може да окаже помощ, но президентът Барак Обама беше пределно ясен в Брюксел миналата седмица – САЩ взе много трудни решения. Време е и Европа да ги вземе. Едва ли има някакво съмнение, че става дума за разговора за шистовия газ.
Съюзът ще бори енергийната си зависимост с увеличаване на прозрачността, което ще бъде огромно предизвикателство, особено по отношение на Русия. Формулировката в заключенията[на английски език] на Европейския съвет от 20-21 март не са особено обнадеждаващи. Казва се, че е приоритет за страните-членки“ефективното и последователно прилагане на Третия енергиен пакет от всички играчи на европейския енергиен пазар“, но не става ясно какво ще стане, ако не се прилага. Такъв е случаят с България, където на първо четене на 4 април бяха приети поправки в енергийния закон, насочени изцяло към „Южен поток“, с който част от тръбата се нарича междусистемна. Така на практика се заобикаля Третия енергиен пакет.Херман Ван Ромпой обясни след срещата, че ЕС трябва да работи много повече като екип, когато се водят преговори по енергийни договори. Трябва да се споделя повече информация, да се осигури повече прозрачност за условията на договорите с цел да се увеличат лостовете, с които ЕС може да преговаря с непредвидима държава като Русия.
Всичко това са стъпки в правилната посока, но отново са малки и без мащаб. Енергиен съюз не е точно това, което европейските лидери имаха предвид, въпреки използването на словосъчетанието, каза Херман Ван Ромпой в отговор на въпрос на Ройтерс, провокиран от асоциации именно с банковия съюз. Словосъчетанието е много амбициозно и цели по-скоро да отправи политическо послание, отколкото реално ще се осъществи, добави европейският президент. Трябва ли наистина да настъпи енергийна криза, за да се премине към реален енергиен съюз, който да е много повече от общ пазар, е въпросът, на който страните-членки трябва да си отговорят и то скоро.Защото ако настъпи енергийна криза, тя ще е от мащаб, на фона на който кризата в еврозоната с последвалата гигантска безработица и политика на ограничаване на разходите ще изглежда като нищожен проблем.
Енергийната криза ще застраши самото съществуване на ЕС като общност и общ пазар. Затова разговорът за енергийната сигурност на ЕС е наложителен. Той трябва да се състои този юни, когато ЕК ще представи проучването на енергийната зависимост на съюза и идеите си за намаляването й. Обсъждането на пътя напред не може да не се води през призмата на бъдещите отношения с Русия. Важен аспект по тази тема трябва да бъде и какво да се прави с троянските коне. Може би единствената полза от влошаването на отношенията с Русия е, че то се случи точно, когато разговорът за реформа на ЕС започва да набира скорост. Може би не е лошо да се помисли и за енергийните отношения, когато се вземе решението за отваряне на договорите за реформа.