Много твърдо кацане за европейската интеграция

Къде е ЕС след кризата в еврозоната? Накъде отива? В какво се превърнаха мечтите на българите? ЕС като икономика или като политика? България повече от всякога трябва да направи своя избор. Това е най-краткото обобщение втория дебат (първият се състоя на 25 март) от европейската програма на гражданската платформа за дебати MoveBG, който се състоя на 3 април на тема „Каква България в каква Европа“ и в който участие взе и euinside. В дебата участваха политологът Владимир Шопов, преподавателят в катедра „Европеистика“ на СУ Вихър Георгиев, икономистът от Института за пазарна икономика Явор Алексиев, съоснователят на Brain Workshop Institute Кузман Илиев и основателят на този сайт.

Кризата през последните 5-6 утвърди процес на интеграция по неволя, провокирана от неизбежността на напредналия стадий на взаимозависимост, смята политологът Владимир Шопов. Според него, поставено е началото на няколко процеса, които ще имат дългосрочен ефект. Първият е, че ЕС и европейските елити излязоха от „зоната на комфорт“, която имаха през последните 50 години да договарят интеграцията далече от очите на собствените си граждани и информираната публика. В момента ЕС е много по-видим и много по-вкаран в ежедневните възприятия на хората, откогато и да било и това ще има фундаментални последствия както върху европейската политика, така и върху политиката на европейска интеграция.

Вторият процес е политизацията на европейската тема по един безпрецедентен, по думите на Владимир Шопов, начин. На практика партийните системи са претърпели драматична промяна и преструктуриране в резултат на политизацията на европейската тема. Третият процес е одит на членството. Тази преоценка тече в няколко страни-членки на ЕС и включва търсене на ключови въпроси като колко адекватна е средата, в която ЕС се намира, кой е основният процес, спрямо който ЕС трябва да се позиционира – дали това да е глобализацията – какво да става в следващите 10 години. И четвъртият процес, който политологът очерта, е самото предоговаряне. „За мен лично отварянето на договорите не е просто някаква селекция къде да доинтегрираме, а отварянето на договорите ще изглежда по-скоро като предоговаряне на баланса на силите между това за да бъде Европа адекватна през 21 век, докъде трябва да стигне, в кои секторни политики“, каза Владимир Шопов.

Според него повече няма да има празни интеграционни чекове и да се върви към интеграция, базирана на някаква грандиозна политическа визия. Преподавателят в СУ „Св. Климент Охридски“ Вихър Георгиев описа настоящето на ЕС като „среща с реалността“ и „много твърдо кацане за европейската интеграция“. В момента в ЕС има плурализъм на визиите и то в рамките на политическите партии в много от страните-членки, а в България този плурализъм е все още латентен. Все по-трудно е да има обща визия за бъдещето, защото, каза той, ако се погледнат данните за безработицата в ЕС, ще се види ясно, че става дума за огромна пропаст. В единия край на таблицата, която Вихър Георгиев показа, е Гърция с над 27% безработица, а в другия край е Австрия с малко над 4 на сто безработни. „Ето това е дъното на дъната и основната причина за различните визии. Едните хора живеят в условия на относителен икономически комфорт и от другата страна имате хора, които наистина се намират в ситуация, която по социологически и икономически показатели е критична.Има хора, които живеят в материални лишения. Не си позволяват неща, които дори за българския пенсионер са базисни. Това е една огромна дупка в гледните точки“, добави преподавателят.

Той каза още, че до момента не е направен от нито един европейски аналитичен център анализ на въздействието на общата валута, за да може да се види къде стои интересът от интеграционния процес. Ако интересът е само за елитите, това няма да проработи, каза още г-н Георгиев. Друг сериозен проблем е идентичността на хората като част от едно общество, тяхната принадлежност.

Генезисът на европейската идея, припомни Кузман Илиев, е отговора на най-страшните икономически зловредни концепции, довели до двете световни войни. Европа е преди всичко икономическа система. Всички държавни граници са изкуствени политически формирования, които не съществуват на икономическо равнище, каза той. Европа трябва да бъде пазар, където няма политическо начало, което да иззема и преразпределя със сила. Идеалният вариант за Европа е да има общи пари, които обаче не са политически контролирани. Пари, които се мерят по златния стандарт. Затова, добави г-н Илиев, 19 век е бил толкова силен в икономическо отношение. В днешно време интеграцията има перверзен ефект, защото обединява в една обща конструкция страни, които имат много различен икономически профил, а рисковата им премия клони към уеднаквяване.

Икономистът Явор Алексиев предупреди, че много често се смесват евроскептицизъм с национализъм. Той призова да се обърне внимание на факта, че има крило на евроскептицизъм, което може да се нарече еврореализъм. Еврозоната е политически проект в голямата си част и спасяването му с валутни измерения ще доведе до драстичен спад в цената на труда, стандарта на живот, доходите с между 20-30-40%. Дори във Франция реалните доходи ще паднат с 20 на сто, добави г-н Алексиев.

Къде е България в дебата за бъдещето на Европа?

Владимир Шопов каза, че в България се наблюдава края на ключови процеси. Първият е приключване с парадигмата на автоматизъм от ефекта на присъединяването, което означава очакването, че социалната икономическа промяна ще се осъществява автоматично чрез правна промяна. Вторият процес е краят на консенсуса за българското европейско членство, така както то изглеждаше през последните 15 години. „Мисля, че особено през последните месеци сме преки свидетели на формулирането на политически стратегии, които са както откровено антиевропейски, така и извън съмнение тече процес на мейнстрийминг на антиевропейското говорене, при това абсолютно неаргументирано“, каза г-н Шопов.

Най-големият проблем за България продължава да е безработицата и социалното неравенство, каза Вихър Георгиев като подчерта, че не става дума за бедност, а за социално неравенство. Явор Алексиев не се съгласи с това като посочи, че трябва с резерви да се гледат данните на Евростат за социалното неравенство и бедността. Според него вече е време България да си изясни какъв интерес има от ЕС и докъде е склонна да отдава суверенитет, с който и без друго не знае какво да прави.

Приносът на автора към дискусията беше, че в близките години със сигурност ще започне предоговаряне на сегашните отношения в ЕС и задълбочаване на интеграцията в еврозоната, което ще има сериозни последици за тези, които ще останат отвън. Тогава притегателните сили на централния ЕС ще са много по-слаби. Ако България и сега е някаква форма на периферия, все пак фактът, че страната е член на ЕС носи определени ползи, включително и от гледна точка на рейтинг и то икономически, не само политически. Ако еврозоната се интегрира много по-дълбоко, притегателната сила на ЕС за България ще отслабне и това би могло да има много сериозни политически, обществени, но и икономически последици. Затова е изключително важно България да започне да търси отговори на много от въпросите, които MoveBG постави с този дебат като:

– Федерална Европа или Европа на нациите?

– Намесва ли се Европейският съюз прекалено във вътрешните дела на държавите-членки или има погрешно възприятие на националния суверенитет?

– Задълбочаване на интергационния процес или задълбочаване на различията между държавите-членки: къде и какво е мястото на България?

– Имат ли европейските лидери общо разбиране и визия за бъдещето на итеграционния процес?

– Реално застрашен ли е Европейският съюз от вълните на национализъм и евроскептицизъм?

Не по-малко важно е България да отговори и на още един стратегически въпрос – да се присъедини ли към еврозоната или не.Преди десетина дни делегация на икономическата комисия на Европейския парламент беше на посещение във Варшава, за да провери какви са настроенията за присъединяването на Полша към еврозоната. Членовете на делегацията са установили, че Варшава е все по-склонна да забърза изпълнението на критериите за членство, защото иначе рискува да остане в един доста периферен съюз, който ще се образува след като еврозоната се превърне в истински Европейски съюз. Досега Полша използваше липсата на конкретна дата за членство в еврозоната в присъединителния й договор, защото смяташе, че това ще навреди на икономическите успехи на страната – единствената, която през цялото време на икономическата и финансова криза в ЕС генерираше положителен икономически растеж.

Ускоряването на процеса на присъединяване към общата валута е основно провокиран не от признаците за възстановяване на икономиката на еврозоната, а от кризата с Русия. Това, между другото, е довод, с който Латвия се присъедини към зоната на общата валута от 1 януари тази година, което беше тълкувано като любов по време на холера. Но за Латвия, а също и за Литва, която планира да стане член на еврозоната от 1 януари догодина, това е стратегически избор, който ги приобщава към сърцевината на ЕС. Наскоро шефът на ЕК Жозе Мануел Барозу каза, че еврозоната е мястото, където политическият съюз задължително трябва да се изгради, което означава Европа на две скорости. Текущата българска позиция, доколкото я има, е че България трябва да се противопоставя на такъв процес. Доколко обаче устойчиви и дългосрочни са тези съпротивителни сили и доколко в национален интерес е тази позиция, е въпрос, на който трябва спешно да се намери отговор.

Според Явор Алексиев, Европа на две скорости е добро за България, защото това е единственият начин да се навакса с най-богатите членки. Чисто икономически е така, но това, което посочих на дискусията беше, че евроинтеграцията трябва да се разглежда в много аспекти, най-актуалният от които е геополитическата ситуация, възникнала с радикалната промяна в поведението на Русия.И когато се говори за отнемане на национален суверенитет, по-скоро трябва да мислим, когато се отнеме какво става с него – дали всъщност не става дума за обединяване на суверенитета? Ако имахме обединен суверенитет по отношение на външната и отбранителната политика, дали щяхме да се чувстваме толкова уязвими? Ако имахме обединен суверенитет по отношение на енергийната политика, дали щяхме да се чувстваме толкова уязвими и зависими от Русия?

Това са все въпроси, на които трябва да търсим отговори сега, защото евроинтеграцията е процес, който тече, както каза Владимир Шопов, насила. И още нещо много важно, стартовата позиция на България, седем години по-късно след присъединяването, е все същата – на неизградена правова държава без стабилни институции, които биха могли да преодолеят лесно всякакви интеграционни процеси.