Пазарната трансформация на Китай

От 32 години насам, откакто Дън Сяопин хвърли Китай във вълните на пазарната икономика, тежестта на страната в глобален план нараства с главоломни темпове, които я направиха трета световна сила (а може и да е втора, ако от началото на годината е успяла да изпревари Япония). Това е наистина смайващ процес, като се има предвид, че в неговото начало КНР бе в плен на казармения комунизъм.
Един от начините да се разбере нагледно днешната реална мощ на страната е влиянието й върху световните борси – било то фондови, стокови или валутни. При това Китай усвои до тънкости дирижирането на пазарните колебания, характерно за лидерите на развитите икономики – чрез ключови изявления на влиятелни лица. Впрочем подобна гласност и бързина на реакцията трудно могат да бъдат открити при вътрешнополитически събития. Така че известното определение на Китай като дракон трябва да оставим в митологията и да го заменим с характерните за борсата бик или мечка – според случая.

Предвидим ефект върху пазарите

Ето пример от края на миналата седмица. На 27 май „Файненшъл таймс“ съобщи, че поради дълговата криза в Европа Китай търси да разнообрази онази част от валутния си резерв, която е в облигации на страни от еврозоната. Съгласно предположенията на световните агенции (предположения, защото разбивката на валутния резерв е строго пазена държавна тайна) тази част възлиза на 630 млрд. щатски долара от общо 2,44 трилиона – най-големият валутен резерв в света. Тъй като сумата е огромна, еврото загуби набързо 1,5 от стойността си спрямо щатския долар. Но си върна 1,4% до курс $1,2342, когато представител на китайската Държавна агенция по валутния резерв опроверга съобщението като „безпочвено“. Ако бях борсов спекулант със значителни активи, аз нямаше да продавам като луд евро при появата на съобщението от „Файненшъл таймс“. А щях да купувам в момента, когато то стигна дъното на спада от 1,5% за деня. За да го продавам при възстановяването на позициите. Така бих реализирал 3% печалба без много труд.
Китайската загадка в случая обаче не е толкова проста, защото най-вероятно информацията на влиятелния британски вестник е достоверна, макар да се основава на изявления на анонимни европейски банкери. Но дори при това положение опровержението бе напълно предвидимо, както и ефектът, който то би оказало на пазарите. Първо, китайският валутен резерв, пак според предположенията на световните агенции, е 70% деноминиран в долари. Второ, китайската икономика е структурирана като предимно зависеща от износа, подобно на германската. Трето, в нейна полза е поддържането на слаб долар, защото юанът е фиксиран към щатската валута и може да шава нагоре-надолу само в много тесни граници. Защо му е тогава на Пекин да мълчи по повод съобщението на британския вестник? И тъй като цитираните доводи са добре известни на китайските инвеститори, пък и не само на тях, нищо чудно те да са реализирали добри печалби от споменатите курсови колебания.

Поредно охлаждане на икономиката

Един от първите случаи, когато изявления на китайски лидер раздвижиха френетично пазарите, само че стоковите, бе интервюто на премиера Вън Цзябао за Ройтерс от 28 април 2004 г. В него той обяви строги мерки за охлаждане на икономиката, като финансов контрол върху банковото кредитиране, преглед и корекции на строителните проекти и т.н. В резултат за отрицателно време медта, никелът и алуминият на Лондонската борса на металите се сринаха. Стихията повлече и ценните метали, от които най-много пострада среброто. От 6,29 долара/тройунция предния ден цената му падна на 5,84 долара; златото загуби 14 долара до 385 за тройунция, платината – 38 долара до 802, а паладият – 23 долара до 250. Сринаха се и акциите на компаниите за добив на промишлени метали, като желязо и стомана.
Както и при неотдавнашния валутен трус, сривът на металите след изявлението на премиера бе от полза за китайската икономика, поне до момента, когато цените отново поеха нагоре. Китай е водещ потребител на стомана и мед в света и втори на петрол, като покрива значителна част от огромното си потребление с внос. Така че високите цени на суровините по световните борси оскъпяват китайската модернизация, въпреки че, парадоксално, именно тя с ненаситното си търсене ги изстреля на рекордните им нива.
Очевидно е, че Китай не само е активен световен борсов играч, а и спекулант в борсовия смисъл, зад който е съсредоточена цялата финансова мощ на държавата. Това е явление, чиито последици тепърва трябва да се осмислят и предвиждат.

Евгений Дончев,klassa.bg