Парите от Брюксел превърнаха МОН в апетитна хапка
В системата на образованието ежегодно се разпределят милиарди левове, но досега просветното министерство не се смяташе за богато. Разходите му за 2016 г. възлизат на 445,5 млн. лв., но голяма част от тях – 223,5 млн. лв. за т.г., са разходи за финансиране на държавните училища и министерството просто превежда сумите в зависимост от броя ученици. Извън този бюджет МОН прехвърля като първостепенен разпоредител около 456,6 млн. лв. към бюджетите на вузовете (383,3 млн. лв.) и БАН (73,3 млн. лв.).
С новия програмен период и успеха на България да защити отделна оперативна програма за наука и образование ведомството внезапно се оказа сред ресурсните, а апетитите към него нараснаха неимоверно. Общият бюджет на оперативната програма, която ведомството ще разпределя до 2020 г., възлиза на 1,37 млрд. лв. заедно с националното съфинансиране. Това е доста под парите по програми като тази за развитие на селските райони – с 2,3 млрд. евро бюджет само по линия на ЕС, но обемите са респектиращи на фона на отпусканите досега пари в системата.
Солидна част от сумата – 560 млн. лв., е предвидена за изграждане на научна инфраструктура и научни изследвания. За сравнение бюджетът на фонд „Научни изследвания“, който доведе до грандиозни скандали и оставката на министър в предходния кабинет на ГЕРБ, за 2015 г. бе 18,7 млн. лева.
Апетитите към МОН в момента са именно заради парите за наука, коментират депутати. След броени дни – в края на февруари, предстои отваряне на две конкурсни схеми за разпределяне на 350 млн. лв. Очаква се на 22 февруари МОН да обяви процедурата за подаване на проекти за изграждане на четири центъра за върхови постижения с бюджет от 200 млн. лв. и за изграждане на други осем центъра за компетентност – с бюджет от 150 млн. лева. За апетитните суми вече се водят регионални войни.
Наливането на пари в подобни центрове извън пряката субсидия ще служи като стимул за развитие на икономиката и лобитата кой и къде да получи средства вече са в ход. По оперативната програма предстоят и други апетитни процедури – 20 млн. лв. ще се налеят в обучения на учители, предстои схема за 25 млн. лв. за обучение на възрастни.
Големи апетити има и към пазара на учебници. Държавата предоставя безплатно учебниците до VII клас на всички ученици, тоест този пазар е гарантиран, като всяка година се правят допечатки.Тази тема става гореща заради новия училищен закон и вървящите с него нови учебни програми и учебници. Просветното министерство вече обяви конкурс за нови учебници за I и V клас, конкурси предстоят да се правят и за II, VI и VIII клас. В момента държавата отпуска за един комплект за I клас субсидия от 56 лв., като не е ясно дали тази сума няма да бъде преразгледана при новите конкурси. При настоящото ниво на субсидията и 66 хиляди първолаци, колкото се очаква да има наесен, пазарът за I клас би възлязъл на около 3,7 млн. лева. Субсидията за комплект за V клас е 115 лв., или тук залогът при същия брой деца би възлязъл на 7,6 млн. лева. Бившият просветен министър Тодор Танев в прав текст заговори за корупция и непозволени връзки между издатели и служители на МОН, които пишат програмите и впоследствие оценяват проектите.